Kазвам се Александра Петрова. На 15 исках да бъда писателка, а на 25 - психотерапевт. И двете ми желания по някакъв начин намериха своята реализация - от 12 години работя като копирайтър, а от 3 - като обучаващ се гещалттерапевт в индивидуални сесии с юноши и възрастни. 

През 2010 се дипломирах като бакалавър по Китаистика в Софийския Университет. Това ми академично занимание ме отведе в Шанхай, където живях, учих и работех. Там ме намери първата ми работа, в която получих възможността за първи път да помагам на хора. Занимавах се с устен превод по време на прегледи на хора с диагноза множествена склероза при специалисти по китайска традиционна медицина - лечение, което включва акупунктура, масажи, билки.

Тази работа затвърди в мен желанието да бъда полезна, като съдействам на хора с проблем да вървят в оздравителна посока. Докторите вършеха същинската работа по лечението на тялото, аз аз помагах с каквото мога по отношение на емоционалното благополучие. И до днес това остава една от най-възнаграждаващите работи, които съм имала шанса да върша, и съм благодарна на хората, които ми се довериха, че ще се справя.

През 2015-та година започнах да посещавам група за личен опит, водена от Елена Илиева, която е директор на Българския институт по гещалттерапия. Една година след това започна обучението ми като терапевт по гещалттерапия, което завърши през лятото на 2021 г. и което ми дада възможността да започна да практикувам като обучаващ се гещалттерапевт през 2018 г. Паралелно с това обучение завърших магистратура по Клинична социална работа в Нов Български Университет, с обучители Тома Томов, Златка Михова, Мая Младенова, Галина Маркова и Светлозар Василев. 

Вярвам, че животът е майторът обучител, най-добрият терапевт. Като терапевт моята цел и желание да съдействам на самия живот и на естествения процес на учене, обновление и трансформация, през който всички преминаваме по неповторим начин. Това, което ме вдъхновява в работата ми е, че непрекъснато научавам и откривам нови (или добре забравени стари) неща за себе си – благодарение на и чрез хората, на които имам възможността да помагам да изследват и развият своя потенциал, да затвърждават силните си страни, да намират удовлетворяващи начини за свързване с другите, както и да прилагат креативни и работещи решения на нови или повтарящи се предизвикателства.

Случвало ми се е някой клиент да ме попита дали благодарение на занятията с психология и психотерапия аз съм имунизирана срещу негативни преживявания и емоции, както и срещу обикновените, човешки трудности. Учудващият (а понякога и облекчаващ!) отговор е, че много често минавам през познатите на всеки мъчнотии – понякога елегантно, понякога криво-ляво. За мой късмет обаче аз обичам ученето както чрез „добър“, така и чрез „лош“ опит, ценно ми е да изследвам процеса на живота като вълнуваща история, да разглеждам участието си в него през различни перспективи. Освен това, вярвам, че трансформацията на собствените ограничения настъпва тогава, когато всъщност ги приемем и изживеем, вместо да ги отхвърляме и атакуваме борбено.  

Моето разбиране е, че богатият арсенал от необичайни, трудни, болезнени, весели и жизнеутвърждаващи епизоди и случки в личната история е безценен ресурс за помагащия професионалист. Всичко има място, стойност и предназначение - иначе не бихме били точно такива, каквито сме – цялостни.