Нарцистичните личности привличат любопитството ни - стига да ги наблюдаваме от достатъчна дистанция и едновременно с това да благодарим, че не са ни “на главата” или в къщата. 

Нарцисистите са известни със своята липса на състрадание, с манипулациите си и завистта, която изпитват към успехите на околните. С догматичния си маниер в отношенията и с изискването да бъдат третирани с неотменна почит и преклонение - докато самите те си запазват привилегията да мачкат, назидават и наказват. 

В началото на една романтична връзка те често се държат щедро, обаятелно и дори фалшиво заинтригувано. Правят комплименти и декларират дълбоки чувства, за които е съмнително как са се породили толкова бързо. Маркетират се като надеждни, перспективни и честни хора. 

Второ действие обикновено е кошмарно

Когато плячката клъвне и отношенията се задълбочат, настъпва фазата на обезценяване и поведението им рязко става студено, отблъскващо и наказващо. 

Това е фазата, заради която кошмарност ние знаем толкова много за връзките с нарцистични хора - защото пострадалите партньори ближат раните си опред приятели и терапевти. 

Самите хора с нарцистично личностно разстройство никога не ходят на терапия с цел усъвършенстване на личността или грижа за връзката, тъй като се смятат за изконно безвиновни и съвършени. Те попадат в терапия обикновено насила, заплашени от развод или уволнение, или когато така е разпоредил съдът (например в Щатите). 

Работа с нарцистичните клиенти в терапия 

Нанси Макуилямс е американски психодинамичен терапевт и в дългогодишната си практика е работила и с клиенти с нарцистично функциониране. На базата на споделения от нея опит в книгата “Психодинамична диагностика” в тази статия ще разгледаме няколко важни похвата, увеличаващи шанса за постигане на някакъв напредък в работата с нарцистични клиенти. 

Според Макуилямс в тези случаи психодинамичният подход дава добри резултати - ако условно поставим за фокус на терапевтичния процес постигането на себеприемане, без инфлация на личността и без омаловажаване на другите хора. 

Нека разгледаме още няколко полезни насоки и техники, които Нанси Макуилямс споделя от опита си в терапевтичния процес с нарцистично функциониращи личности. 

Емпатично отразяване 

Това е техника от себе-психологията, при която опитваме да видим живота на клиента през неговите очи и показваме разбиране за това, през което e преминал клиентът, заедно с премерени хипотези за начините, по които миналия опит би могъл да му влияе в настоящето. 

Има теории (например на Хайнц Кохут), според които развитието на личността е протичало нормално и нещо се е объркало, защото човек се е натъкнал на трудности. В тези случаи терапевтичната техника е като към цвете, което не е поливано достатъчно и не се е пекло на слънце. 

Това е по-скоро подтип на подкрепящата терапия, на който откликват добре нарцистични клиенти с по-сериозни личностни затруднения и по-дълбока травма.

Признаване на нашите грешки 

Доналд Уиникът казва следното: ”Правя интерпретации по две причини - за да покажа на клиента, че съм буден и че мога да греша.” 

Дори добронамерените терапевти неизбежно нанасят нарцистични рани на клиентите си. 

Ако клиентът се чувства съкрушен от някоя интерпретация, най-подходящо би било да изразим искрено съжаление, че сме предизвикали тази болка. 

Извинението потвърждава впечатлението на клиента за “лошо отношение”, като валидира истинските му чувства, вместо да засилва неискреното подчинение.  И едновременно служи като пример как да поддържаме самоуважението си, дори когато имаме недостатъци и те са забелязани и коментирани. 

Но не е необходимо и да сме твърде самокритични. Ако показваме тежки угризения, полученото послание ще е, че грешките изискват строго самоупрекване - една заблуда, от която нарцистичният човек така или иначе страда хронично. 

Да позволим на идеализацията да се случи

Клиентът гледа на терапевта като на нарцистично продължение на аз-а. Затова и го нарочва за съвършен и способен - неслучайно изтъкнатият клиент е избрал да го лекува такъв бележит професионалист. 

Но лечебната интервенция настъпва, когато клиентът може първо да идеализира терапевта и после да го обезцени напълно. Задължителното условие и двамата да “оцелеят” това обезценяване. 

Ако клиентът може да се разочарова докрай от терапевта и да продължи контакта си с него, направена е голяма и значима крачка в посока на реалистичното приемане на другите. 

По-късно опитността от тази крачка би могла да се пренесе в зоната на приемането на себе си - със знанието, че никой не е съвършен, велик, непогрешим и неповторим и че не е необходимо да бъде унищожен за малките си недостатъци. 

Добронамерена абстиненция 

Въздържането от отговор на агресията и нападките би могло да е в полза на терапевтичния процес. Това не означава с безпристрастността, което ни е по силите, да назоваваме случващото се, без да даваме съвети или да назидаваме. 

По този начин можем да окажем на нарцистичния клиент хладнокръвна подкрепа и да поставим твърди граници - като не прибягваме до ласкателство или подкупващо щадене. 

Според Нанси Макуилямс нарцистичните клиенти възприемат това твърде внимателно отношение като високомерие - все едно теравпетът е зрелият и търпелив възрастен, а клиентът е непослушното дете. 

Още една важна част от тази интервенция на добронамереното въздържание е да можем тактично, но настоятелно да се противпоставим на грандиозността на нарцистичната личност и систематично и уважително да тълкуваме проявите на завист и алчност.  

В следващата статия ще дообогатим набора от техники за работа с нарцистични клиенти с още няколко полезни насоки от Нанси Макуилямс. 

Според нея, макар и на моменти обезсърчаваща и предизвикателна, работата с тези хора може да ни научи на ценни умения, да ни даде интересни перспективи и да ни държи заинтригувани в един процес, който е колкото обезкуражаващ, толкова и любопитен.