Някои от хората, които първо казват “Имам много добри приятели”, друг път, когато им се е понасъбрало повече напрежение, си признават, че приятелите им са изискващи, инвазивни и нахални. Защо е необходимо да се е насъбрало “малко повече”?
Защото тогава човек има склонността да насочва вниманието и ресурсите си към самия себе си.
И именно тогава добрите приятели, с които границите са били зле опазвани или изобщо отсъстващи, поглеждат с възмущение към спрялото кранче на обгрижването и изслушването.
Човек с почуда (и раздразнение) забелязва, че наистина качествените му приятелства са калибрирани да преминат през фази на дистанцираност съвсем безпроблемно. Недотам добрите му приятелства декларират недоволство от намалелите количества чуванки и вижданки. Но с малко регулиране на границите и хумор нещата се нормализират.
Съществува и трети вид приятелства, които също са се пишели за “добри”, са приготвени за инвазия в личното пространство, държане на сметка, и насаждане на вина чрез пасивно-агресивни и директно агресивни подмятания от рода на “Къде се изгуби?”
Точно с тези хора човек може да изпита усещането за задушаване и негодувание - как да ги залъже, как да си върне благоразположението им или как да се отърве от тези контакти, без да се чувства сякаш е извършил непростимо престъпление…
Това е въпрос на лично предпочитание и възможности - както такива на характера, така и на поведението, а включително и на емоционалния капацитет в момента, нивото на стрес и останалите източници на свързаност и социални контакти.
В настоящия материал ние ще разгледаме не какво да правим, когато усетим, че е дошло време на дадени отношения или да преминат реглаж и да станат здравословно дистанцирани, или да отпаднат - а какво в нашето поведение и модел на свързване подтиква хората да се залепят за нас и да ни се качват на главата.
Потапяне във “филма” на другия
Това занятие започва с отзивчивост. Някой иска да ни разкаже за неволите си или да ни помрънка и ние послушно надаваме ухо и рамо. Няма нищо лошо - това е начин да си помагаме в трудни моменти, да се учим един от друг, да анализираме на глас уроците си и да заякчаваме свързаността и доверието помежду си.
Но като с всичко увлекателно в живота, и тук решаваща е мярката.
Ако си признаем честно, може да открием, че ние сме се увлекли в заниманието - независимо дали то е на живо, по телефон или в чат. То се е просрочило както в самия ден, така и в последващите дни, седмици, месеци - та дори и години.
И така ние волю-неволю сме свикнали нуждаещият се от разтуха човек от другата страна да очаква своята порция изслушане, вникване, интересни интерпретации, съвети, успокояващ фокус върху размишленията и тревогите му, разведряване, спасяване и така нататък.
Ние се чувстваме потребни и едновременно с това задушени.
Подвластност на чужди изисквания
Един човек усеща, че близките му рутинно и успешно го притискат и, макар претенциите и желанията им да са му в тежест, той откликва на тях. Това може да означава, че човекът лесно се ръководи от сигналите на хората за това как да направи себе си удобен.
Такъв човек може насила да е винаги на ниво за другите - в добро настроение, със силен фокус, насочен към тях и предпочитанията им. Любезен, толерантен и отзивчив.
Сякаш през цялото време този човек се опитва да дава най-доброто от себе си, макар ролята да го изморява и да парира неговата автентичност и изразяването на собствените му потребности.
Ако случайно си изпусне нервите или не успее да е насреща “при нужда” (която често възниква ежедневно), то той се чувства длъжен да се реваншира.
И по този начин ценният момент за противопоставяне на тенденцията да е наличен и винаги да обслужва другите бива изпусната и на нейно място се увековечава друга традиция - ако случайно нещо не се изпълни по вкуса на нуждаещите се, то после на тях им се полага сладка компенсация.
Избягване на конфликтите
Това е почти задължително условие за мутирането на един здравословен контакт в зависимо отношение. Когато ни е непосилно да казваме “Не” и все гледаме да не разсърдим някого, другите хора се научават, че могат да ни притискат и манипулират както си пожелаят.
Този танц може да се наблюдава както в романтични връзки, така и в роднински и приятелски, та дори и в работни отношения. Вината, която ни спохожда, когато не се съобразяваме с околните, гартантира, че ние ще се съобразяваме - и хората усещат това.
Ако искаме промяна, полезно е да работим самостоятелно или с вещ терапевт, за да се научим да забелязваме кога каним околните хора да ни превземат и използват.
С кои наши навици и импулси в общуването пращаме съобщението, че “с мен всякак може”, като така разглезваме хората (да ни приемат за даденост) и ги свикваме на мързел (да не се стараят в отношенията с нас).
Разбира се, добре е да държим наум факта, че има хора, които не са така устроени, че да отхапят цялата ръка, на която е закачен пръстът, който им е подаден.
Това често са онези наши познайници с добри собствени граници, достатъчно развита емоционална диференциация, стабилно чувство за собствена стойност и удовлетворяващ и управляем вътрешен свят.
С тях можем далеч по-спокойно и без прояви на бдителност да общуваме всеотдайно или задълбочено. Те едва ли ще се залепят за нас и ще започнат да си набавят приятни усещания (често едностранни) от компанията ни.
Но целта на този материал е даде някои навярно полезни идеи относно това за какво в поведението си да внимаваме в свързването с по-инвазивни и нуждаещи се от валидация хора.
Някои от тях може да имат нужда да се изповядват безпределно на послушен събеседник, да чувстват, че са ценни и важни, да съзират потвърждение за това, че са интересни и необходими - и в мига, в който усетят, че тези благини им се предоставят, те се заклещват на позицията “близък” и започват да се захранват.
С желание за осъзнатост да забелязваме собственото си участие и с кураж да се учим да поставяме своевременни граници директно и ясно ние може с времето (и с малко толеранс към неизбежните конфликти покрай промяната) да преобразим отношенията си - а онези, които не подлежат на трансформация, може би да оставим там, докъдето са добутани. Поне засега.
