В предходната статия изброихме три полезни техники и насоки за работа с клиенти с нарцистична организация на личността, изведени от психодинамичната терапевтка Нанси Макуилямс в книгата й “Психоаналитична диагностика”. 

Това са емпатичното отразяване на това, през което е преминал човекът срещу нас, признаването на собствените ни грешки в процеса с откритост и твърдост, както и добронамереното въздържание от отговор на агресията на нарцистичните клиенти. Както и на забалежките им, подкопаващи нашето усещане за компетентност като помагащи професионалисти. 

В настоящата статия ще допълним списъка с предложения за посока на работа с нарцистичните личности с още три подходящи за целта техники според Нанси Макуилямс. 

Насърчаване на приемането на презрените черти 

За хората, запознати с интрапсихичната динамика на нарцисизма (вътрешните преценки за себе си и отношението на човек към самия него), е известно, че нарцистичната личност величае и изтъква един полиран свой образ, който си представя като съвършен и ненакърним. 

Разбира се, от другата страна на поляризацията стои презреният образ, който е слаб, раним, предразположен към грешки и изтъкан от несъвършенства. Именно тази част бива потискана и крита като позорна при хората с нарцистично функциониране. 

Работата на терапевта включва с изобретателност и постоянство да насърчава амнистията над тази презряна част с идеята тя да бъде успешно интегрирана в личността, а не потискана и отхвърляна.  

Според Макуилямс тази крачка в работата следва да се предприеме, едва след като идеалният образ на Аз-а е разклатен и неговият гнет над личността е сравнително отслабен. Този гнет се изразява в ригидни вътрешни повели, които звучат горе-долу така: “Аз трябва да бъда силен, успешен, красив и престижен, и в никакъв случай не бива да бъда слаб, несправящ се, раним или второразреден!” 

Ако терапевтът избърза с гореописаната интервенция, Нанси Макуилямс предупреждава, че има риск клиентът да навлезе в криза на срам и ожесточение към себе си - преживявайки се като нещо изцяло достойно за презрение, негодно и срамно. 

Когато обаче клиентът вече е започнал да усеща идеалният образ на Аз-а като смущаващо и тягостно въздействие, тогава е подходящ момент терапевтът да засили фокуса върху  изследването на срамните и омразни части, и двамата - терапевт и клиент - да работят в посока към тяхното приемане и интегриране.

Отразяваща интерпретация на нарцистичната уязвимост

Техниката (на англ. mirroring interpretation of narcissistic vulnerability) е измислена от американския психиатър Джеймс Мастерсън в работата му с нарцистични личности. 

Обикновено се използва, когато клиентът разказва история, която го е накарала да се чувства зле. Най-често такава история е налична, когато някой е нанесъл рана върху усещането му за изключителност, превъзходство и значимост. 

Техниката се състои в това терапевтът да подходи към историята със следните три думи наум: БОЛКА - АЗ - ЗАЩИТА. 

С уважителност и емпатично отразяване той показва на клиента, че разбира именно какво в случката е предизвикало чувството на болка и незачетеност. А с внимателни и прецизни въпроси проверява как случката е накарала клиента да преживее себе си (обикновено като незначителен, пренебрегнат, неважен, невидян и така нататък). 

Следващата крачка е заедно двамата да изследват с каква реакция се е защитил клиентът - например крещял е, обиждал е, казал е на “виновника”, че е едно нищо, изравнил го е публично със земята и други подобни действия, характерни за нарцистичната личност в подобни ситуации на срам и ярост. 

Да открием кои ситуации създават проблеми 

Целта на тази посока на работа е да открие в какви самонараняващи сценарии участва клиентът. Може би си избира невъзможни партньори, пристрастен е към спорта, престарава се в работата - но не чувства признание, та дори и елементарно приемане. 

Може би откакто се помни непрестанно се доказва и бъхти, полира талантите си до изнемога, носи на гърба си и влачи напред още няколко неадекватни или мързеливи човека, неспособни да се справят без него (а тяхната зависимост го прави специален) - и така нататък. 

Проблемите обикновено възникват тогава, когато светлината на прожектора падне някъде настрани от нарцистичния човек, някой изкаже неодобрение или пропусне да обърне внимание на приноса му. Нарцистично функциониращите личности преживяват това като болезнен удар по фасадата на своето съвършенство и реагират бурно и невъздържано (на англ. acting out), като действията и думите им често са непропорционално язвителни и агресивни на тежестта на ситуацията. .

Изследването на подобни хронично проблемни сценарии може да помогне на нарцистичния човек да се грижи по-добре за себе си, като не се оголва толкова много за външна оценка и нараняване. 

Желанието му винаги и във всичко да е най-добрият, красивият и можещият обезпечава страданието му. 

Колкото повече се напъва да е велик, толкова повече ситуации създава, в които величието му да подлежи на външен коментар с неодобрителен нюанс или недостатъчно признание. И това овековечава цикъла на самоналагането, доказването и болката от инвалидиране на този съвършен и полиран образ.