Човек в платформата reddit описва емоционалното си състояние в юношеските години по един обран начин, който всъщност ни казва много, ако някога сме били в тази роля с другите за дълго време: “Различни вариации на това да не съм на място.” 

Алекситимията на неврологичен език означава нещо като далтонизъм, но за вътрешните ни усещания. Тъгата може да не успява да намери път навън под формата на сълзи, а радостта да не се усеща като вълнение или желание да се смееш. Там има нещо, но то сякаш остава безформено и неназовимо. 

Хората с алекситимия нямат уменията да разпознаят, опишат и изразят емоциите си. Това обаче не задължително влияе на емоционалната им регулация, така че да ги прави избухливи и неконтролируеми. Напротив, често такива хора може да са кротки и прекалено търпеливи.

По сходен начин за тях може да е трудно да разпознаят емоциите на околните, което затруднява задълбочаването на отношенията им. Представете си как тази “равност” на емоцията например се отразява на човек, с когото започват връзка. 

Другият може да е твърде охладен от сдържаната демонстрация на романтични чувства, чакайки някакво предвкусвано признание или знак кога да се приближи повече. 

Но фасадата на човека с алекситимия не се променя и зад нея се усеща хладнокръвие, често припознавано като равнодушие, както и навик за съгласяване и пасивност, който може да е вбесяващ и обиден за някои хора. 

Каква е разликата с психопата 

Да, равният афект (липсата на интензивна емоция при подходяща интензивна стимулация) е един от психологическите атрибути на психопатната личност. 

Но докато психопатът е безгрижен, уверен, невъзмутим, манипулативен, чаровен, неподчиняващ се и злонамерен, то човекът с алекситимия често е обратното - стеснителен, потиснат, боязлив, съобразителен, отговорен, сътрудничещ и с висок морал. 

Другите с лекота могат да му се качат на главата, тъй като поради невъзможността да регистрира собственото си раздразнение и да заяви нуждите си, този човек пропуска да покаже на околните къде са границите, които не бива да прескачат. И те, естествено, ги прескачат наволя. 

Как може да изглежда алекситимията в отношенията 

На първо място е трудността такъв човек да се свърже наистина с някой друг - “наистина” в този смисъл означава като показва своята автентична природа без страх и филтър, позволява си да греши и да експериментира, както и да се гневи, да поставя граници, да се радва, да желае, да се противопоставя и да бъде уязвим. 

Това обаче не се случва с човек с алекситимия. За него разговорите за демонстрация на чувства може да се усещат като принуда да бъде нещо различно от това, което е. 

Разстроеният партьор му се струва застрашителен и притискащ, а сълзите и нуждите му носят сконфузност и желание за свиване и бягство. 

Приканвайки себе си да се държи по-загрижено или пламенно, човекът, който не знае как да определи какво чувства, може или да заучи някакви модели за изразяване на любвеобилност и грижа, или да изтърпява протестите на партньора си (както и той - неговата нараняваща сдържаност) с великодушие. 

Това би било по-лесно и дори би довело да задълбочаване на отношенията, ако двамата знаят за състоянието и го разбират с нарастващ толеранс, който ги сближава и предразполага един към друг.  

Самотност или усамотеност  

Не е изненадващо, че един човек, който не умее да се сближава и да изразява предпочитания, да прави комплименти, да резонира с разказите на околните - може да се изолира след неколкократни опити да пасне. 

И да живее самотно или като доволен от своята неприкосновеност ексцентрик, или като отшелник насила, който наднича иззад оградата към света на другите, но не знае как да се включи отново. 

Колкото повече се увеличава времето, прекарано в изолация, толкова повече се усилва страхът от човешки контакт, който понякога е маскиран с навъсена непристъпност, уж човекът на намира околните за интересни и струващи си усилието му да общува с тях. 

По този начин неспособността за установяване на контакт процъфтява зад параван от самодостатъчност и арогантност. А фантазиите за общуване и свързване рисуват съвършени ситуации и идеални лица, с които, само ако ги имаше, връзката би била песен. По този начин човекът допълнително отдалечава себе си от възможността да общува с онези, които са налични, без страх от отхвърляне и подигравка и без осъдителност, че условията са неблагоприятни, а събеседниците - все неподходящи. 

От какво се поражда алекситимията 

Има хипотези, че състоянието започва с мозъчна травма или неврологична увреда. Някои изследователи разглеждат алекситимията в една плоскост с аутизма и я приемат като негова характеристика. 

Съществуват и обяснения, водещи към последиците от преживяна еднократна или повтаряща се травма или поредица от травматични събития. Ако едно преживяване е непоносимо за психиката, то тя ще използва механизма на отцепването и дисоциацията, за да изключи чувствата - и по този начин да оцелее от емоционалната разруха. 

Хора, които са били или все още са жертви на насилие и хроничен тормоз често изглеждат твърде равнодушни, откъснати, невпечатлителни. Те може да говорят с равен тон както за битови неща, така и за плашещи или трагични преживявания - сякаш отвътре обаче емоцията е упоена или действително заличена. 

Терапевтичната работа, независимо каква е причината за алекситимията, може да доведе до благоприятни промени, особено когато клиентът и терапевтът си пасват и доверието между тях расте. 

С времето и с постоянството и на двете страни умението за чувстване може да бъде значително възвърнато и развито, а способите за изразяване на емоциите - усъвършенствани и направени удобни за своя притежател.