Съвременната кино и музикална култура често храни мечтите и фантазията ни с хиперболизирани романтични истории, в които основна съставка е магнетичното, предопределено привличане, което е еднакво силно и непотушимо и от двете страни, превръщайки се в център и смисъл на съществуването, в извор на непресъхващо вълнение и заслепена, тотална всеотдайност.

През 70-те години на миналия век психоложката Дороти Тенов измисля собствен термин за състоянието на извънредно силно и дори мъчително влюбване. Нарича го „лимеренция“ (от англ. “limerence”). Това, което тя обозначава с тази дума не е обичайният феномен на влюбването, а сляпото и пълно предаване пред нелогичната страст и непреодолимото с воля привличане, които изместват всички останали важни и ценни неща в живота, за да освободят място за чувството, известно като „Истинска Голяма Любов“. С големи букви. Но и с кавички, да.  

Лимеренция, влюбване и любов – кое кое е ?

Според създателката на термина съществува разлика между лимеренцията, влюбването и любовта. За разлика от обичайното влюбване, лимеренцията се съпътства от усещане за паника и неспирна тревога, че нещо по някакъв начин би могло да наруши, намали или анулира вспоглъщащото изживяване. Според Дороти Тенов лимеренцията има много по-близка граница с обсесията, отколкото влюбването. В тази тройна съпоставка, любовта от друга страна, може да бъде характеризирана с усещане за постепенно и стабилно свързване, за градеж и отдаденост, които не се основават на ненаситната страст и безпокойството, а на безусловната грижа за другия и спокойната убеденост, че отношенията не висят на тънък конец във въздуха.

Някои ключови симптоми на лимеренцията:

• Идеализираме обекта на желанието си, като още в самото начало на връзката или дори преди нейния страт, ние си го представяме като неповторим и единствен
• Неспособни сме да мислим за нищо друго, освен за обекта на чувствата си
• Понякога изпитваме усещане за малоценност и неадкватност – преживяваме себе си като срамежливи и непохватни, съгласяваме с всичко, нагаждаме се  
• Обхваща ни паника, че ще ни отхвърлят или изоставят, изпитваме неконтролируема ревност (често без основателна причина)
• Изпадаме в еуфоричен екстаз, когато нашият възлюбен ни демонстрира силата на собствените си чувства
• Четем между редовете и улавяме всяка дума и жест, сканирайки за знаци, че сме жадувани по същия начин, по който неизлечимо жадуваме ние самите
• Изпитваме странно удоволствие от кавгите и пререканията, защото те водят до интензивен и опияняващ период на „меден месец“
• Разместваме и отменяме ангажиментите си съгласно плановете на нашия човек – за да не изпуснем абсолютно никоя възможност да бъдем заедно
• Задъхваме се, треперим, изчервяваме се и имаме сърцебиене, когато обектът на нашите чувства е около нас

Неповторима, нова история или добре забравен стар сюжет?

Психолози, които са изследвали феномена на лимеренцията с „болни от любов“ хора, посочват, че един от основните генератори на свръхестествената страст е несъзнаваното желание на човек да изживее несигурността и объркването на някаква първична рана – вероятно нанесена в ранните години от грижещ се, който е бил идеализиран и обичан, но който е бил по някакъв начин непристъпен или спорадично наличен. Чрез това ранно отношение ние формираме своя стил на привързаност, който носим със себе си в зрелите години, „натъквайки се“ на връзки, които по странен начин приличат на първоначалната ни връзка с грижещия се за нас човек (често това е родител). По този начин, повтаряйки отново и отново „забравения“ наратив на първата си любовна болка, ние несъзнателно се опитваме да променим края на една и съща история и по този начин да затворим раната.

Как да си върнем личната сила и вътрешния покой?

Когато разпознаем, че нашето влюбване може всъщност да отговаря на симптомите на лимеренцията, ние бихме могли да започнем да излизаме от хватката на тревожнота свръхфиксация и да намалим тревогата си. Тогава ние може започнем да разглеждаме преживяването си не като спасителен пояс, без който ще загинем, а като тренировка и урок, които странно ни напомнят на нещо, което вече сме преживели и към което сме привлечени неудържимо – и то не за първи път.

Един подходящ начин да започнем да отработваме травмата си и да се чустваме стабилни и цялостни без необходимост от екстремни емоционални изживявания, е да започнем работа с терапевт, който да ни помогне да почувстваме и метаболизираме непочувстваните си или забравени чувства, както и постепенно да си върнем личната сила и усещането за вътрешен покой и заземеност.