Опитвал ли си се да разбереш защо сякаш следваш едни и същи повтарящи се модели в отношенията с хората, с които се обграждаш? И за да сме съвсем честни, спомняш ли си последния път, когато направи нещо, което доста напомня на поведението на майка ти, когато си бил дете?

Вероятно ще отговориш на въпросите положително. Всъщност стилът на привързаност, който човек следва във връзките си като възрастен, се формира още в най-ранна детска възраст.

Психологични изследвания сочат, че в интимните връзки между възрастните участват същите мотивационни фактори, като тези, които създават емоционалната обвързаност между децата и техните родители. Но нека започнем отначало!

Какво е привързаност?

Според психолога Джон Боулби, въвел за първи път този термин в психологията, привързаността е вроден процес. Той се отнася до специфичния начин, по който сe свързваме и установяваме връзки с другите хора. Смята се, че стилът на привързаност се формира още през първите две години и се повтаря през целия живот.

Как се формират моделите на привързаност?

Още в утробата децата започват да формират връзката си с външния свят и по-специално с майката. Всъщност, за да се развие едно дете нормално в емоционален и социален план, то се нуждае от здрава връзка с поне един човек, който полага грижи за него. Обикновено това са родителите.

Отношението на родителите спрямо детето, особено в стресови моменти, в които то се нуждае от помощ и подкрепа, определя формирането на неговите модели на привързаност. Тези модели от своя страна пък започват да определят отношението на човек към интимните му партньори и собствените му деца като възрастен.

Какви модели на привързаност можем да формираме като деца и как се отразяват на живота ни като възрастни?

Сигурен модел на привързаност

Деца -Между 6 и 12 месечна възраст децата трябва да формират емоционална връзка с родителите си или друг възрастен човек. Жизнено важно е тази фигура да присъства през целия този период, като отговаря на нуждите на детето. След втората година, детето започва да използва родителите си като фигури, които му дават сигурност, в процеса на израстване и изучаване на света. Казано накратко: за да се развива едно дете правилно и да бъде щастливо, то трябва да се чувства в безопасност и да бъде успокоявано, когато не се чувства по този начин.

Възрастни -Децата, които формират сигурен модел на привързаност, повтарят този модел и като възрастни. Като цяло те имат положителна самооценка, връзките им са балансирани и имат желание да създават близки взаимоотношения с хората. Във връзките си се чувстват спокойни с техните партньори, като същевременно запазват личната си независимост.

Тревожно-избягващ модел на привързаност

Деца - Подобен модел на привързаност се формира, когато родителите не са достатъчно емоционално обвързани с децата си и не са наясно с техните нужди. Тези родители обикновено не помагат на децата си, когато  плачат или когато изпитват болка и като цяло подбуждат към по-голяма независимост още в най-ранна възраст. В резултат на това децата бързо се превръщат в „малки възрастни“, които са крайно самостоятелни и никога не търсят помощ.

Възрастни - Когато пораснат, същите тези деца, избягват създаването на задълбочени връзки. Те често са самотни и нямат интерес към интимността и емоционалните връзки. Те потискат чувствата си и в конфликтни ситуации се дистанцират от проблемите. Взаимоотношенията на тези хора често не са балансирани, изпадат често в депресивни състояния като самите те се изолират емоционално от обкръжението си.

Тревожно-амбивалентен модел на привързаност

Деца - Понякога в отношението на родителите към детето липсва постоянност. Когато родителите предоставят необходимите грижи, внимание и любов в определени моменти, а в други са безчувствени към неговите нужди, децата започват да се чувстват объркани и несигурни. В такива семейства, децата не знаят какво могат да очакват. Те често са много подозрителни и недоверчиви към родителите си, като същевременно отчаяно търсят близък контакт с тях.

Възрастни - Като възрастни тези хора са много несигурни и себекритични. Те търсят постоянно чуждото одобрение. Във връзките си са неспокойни, тъй като смятат, че ще бъдат отхвърлени от партньорите си. Поради тази причина те са често крайно десбалансирани, много зависими от партньорите си, към които биха могли да проявяват ревност.

Дезорганизиран модел на привързаност

Деца - Когато родителите налагат емоционален или физически тормоз над децата си, те често блокират. Реално дилемата, в която е поставено детето, е между нуждата от сигурност, която инстинктивно усеща, че трябва да получава от родителите си, и фактът, че именно те са тези, които създават заплахата. В най-честия случай тези деца блокират от съзнанието си случващото се с тях. Те не успяват да създадат стратегии за управление на тревожността, която като цяло се проявява като смесица от амбивалентни и избягващи поведения.

Възрастни - Хората, израснали в агресивна среда като малки, често не са отработили тази травма. Те нямат проблем да създават връзки, но само на повърхностно ниво от емоционална гледна точка. Прекалената емоционална близост при тях води до усещане за страх и тези хора са неспособни да създават здравословни връзки с другите.

Нищо от нещата, казани до тук, не е непоправимо. За радост, хората все по-често стигат до осъзнаването, че всеки носи половината от „заслугата“ дадени важни за тях, отношения да не се развиват, както би им се искало и търсят помощ. В кабинета на консултанта, терапевта, психолога, коуч специалиста, се учим да разбираме, да отработваме и узряваме. Проглеждаме наново. За себе си, за страховете си, за изборите си. За новите възможности. Започваме от там, където някога сме спрели психическото си развитие. И заедно растем. Наново.

Полина Василева