Няма леснодостъпни “обяснения” на затрудненията ни, които да прилягат еднакви добре както на нас самите, така и на половината ни познати и роднини.

Ето една не съвсем хубава новина, облечена като страхотна новина.

Съвременният свят ни предлага изобилие от “професионална” информация на всевъзможни теми. Квантова физика for dummies и “10 признака, че сте биполярен” могат да бъдат открити с еднаква лекота, стига човек да е жаден за знание. В интернет има всичко - от това как да сготвим рататуи до корелацията между формата на носа ни и миналия ни живот.

“Какво му е толкова на този или онзи?”

Неприятното е, че понеже имаме достъп до всякакво “знание”, често можем да попаднем в самозаблуда, диагностицирайки себе си и околните чрез четене на статии и броене на симптомите по точки. Тези диагностики носят известно удовлетворение, защото разсейват чуденето ни “какво се случва с мен” или “какво му е толкова на този или онзи?”. Но те ни дават само насока за разсъждение и любознателност, не и отговори - а понякога може и да ни изплашат ненужно или да ни отдалечат от самопознанието или опознаването на другите. 

Много хора сами решават, че страдат от някакво психологическо състояние, понеже са се припознали в описанието на симптоматиката, намерена в интернет. А други вече са готови с психологическия си профил, сформиран от прочетено в нета, слушане на подкасти, обсъждане на маса и, разбира се, някой и друг безплатен тест за оценка на личността. Но с какво ни помага това самодиагностициране?

“В колкото повече диагнози се откривате, толкова по-нормални сте”

Отговорът е, че то не ни помага, а ни плаши и ни дава (неверни) опростенчески отговори, които уж ни облекчават от незнанието “какво ни е”. Да кажем, че сме прочели няколко статии и с доволство или ужас сме успели да окачествим себе си или някой друг като “депресиран”, “бордърлайн”, “нарцисист”, “шизоиден”, с посттравматичен стрес или дефицит на вниманието и хиперкативност. Да, дори здравите хора проявяват някои от поведенията, описани в строгите диагнози. При някои може да са защитни поведения, при други - начини да се справят в моменти на трудност и криза, при трети поведението може да е изцяло персонално. Не напразно съществува великодушната мъдрост, поднасяна от лекторите към студентите по психология: в колкото повече диагнози се откривате, толкова по-нормални сте.

Първо, не е необходимо да има диагноза за всеки дискомфорт, който животът ни поднася или който си създаваме сами. Второ, диагнозите, които станаха популярни и се подхвърлят из интернет, изобщо не изчерпват пълния списък от евентуални психологически състояния, с който разполагат психиатрията и психологията. Напротив - те ни предлагат лесносмилаемо “обяснение” на затрудненията ни, което приляга изненадващо добре както на нас самите, така и на половината ни познати и роднини.

Да подобрим менталното и емоционалното си здраве

Не е ли това озадачаващо и всъщност колко акуратно може да бъде, имайки се превид колко различни са човешките същества и спецификата на техните характери, реакции, заучени модели, явни и потиснати желания, страхове, заобикаляща среда и цялостен житейски наратив. Истината е, че за да познаваме себе си и да растем чрез опита си, подобрявайки самочувствието си, менталното здраве и отношенията с околните - ние нямаме нужда да се самодиагностицираме. Ако все пак много настояваме това да се случи, можем да посетим професионалист психиатър и да е консултираме с него - със сигурност неговите шансове за акуратна диагностика са по-добри от нашите собствени.

Ако наистина страдаме от заболяване, подобна консултация би ни насочила към медикаментозни помощни терапии, които да облекчат състоянието ни. Ако ли пък се намираме в дилема, претърпели сме загуба или раздяла, или желаем да разберем къде се самосаботираме, както и ред други теми, свързани с психологическото и емоционалното здраве, най-висок коефициент на успех ще имаме, ако посетим професионалист терапевт, с когото да изследваме лабиринта на вътрешния си свят и начините, по които се свързваме и реагираме на външния.

Какъвто и да е случаят, ние сме твърде многоплатови и непрозрачни същваства, за да се поберем в булетите на диагноза. Затова по-полезно е вместо да се самодиагностицираме, да потърсим начини да подобрим състоянието си чрез професионална грижа и надеждна подкрепа в изследването на това, което ни държи будни нощем - било то положително или негативно, позволено или забранено.

Автор: психолог Александра Петрова