Връзките, приятелствата и терапията с нарцистични хора са трудоемки и често невъзнаграждаващи. Хората странят от тях, оплакват се от тях (с право) и полагат усилия да се възстановят след връзка с нарцистичен човек - както се прави след инцидент или след болест. 

Затова и може би последните години се наблюдава толова силен фокус върху разнищването на личността на нарцисиста, както и “реставрирането” на личността на човека, който си е имал близко вземане-даване с него. 

Отвън нарцисистът е великолепен

Той е успял предприемач, харизматичен оратор, неуморен спортист, уверен партньор, сексуален атлет, споделящ безспир за успехите и прогреса си... добавящ много измишльотини и преувеличения към героичните си преживелици.

Нарцисистът никога, никога, никога и при никакви обстоятелства не приема критика или дори намек, че не е казал, направил, предрекъл или постигнал най-добрия възможен резултат. 

Ако е сгрешил, било е поради измама от страна на другия. Ако е обидил човек, отсрещният го е провокирал първи – а нашият само е отвърнал. Ще го чуете да обяснява как е бил “накаран” да постъпи нечестно или грубо. 

А провокирате ли го, таванът за това каква реакция може да използва, за да ви постави отново долу под себе си, е необятен.

Докато повечето хора биха били доволни просто да стоят настрана от нарцисистите, без да правят догадки за потенциала им за промяна или развиването на добродетели, терапевтката Нанси Макуилямс споделя интересни насоки и наблюдения за работата с нарцистични клиенти в терапия. 

Нека разгледаме четири етапа на дългосрочната терапия с нарцистични личности - в случай, че и ние, и те, се решим да се захванем дългосрочно със занятието и успеем да издържим на тази дългосрочност. 

1. Отиграване (Acting out)

Това е периодът веднага след момента, в който нарцисистът пристига на терапия. Мотивацията на тези хора почти никога не е изследване на собственото им поведение и желание за справяне с травма, загуба или болезнена случка. 

Често просто те са прекалили във връзката си с манипулацията и диктаторството си - или партньорът им ги сгащил в нещо непристойно и им е поставил ултиматум: “Ти или тръгваш на терапия, или се разделяме”. 

В западния свят съдът може да е постановил определен брой сесии при професионалист, но ако това е така, след достигането на определеното количество, клиентът почти неизменно изчезва, така че няма как терапията да е дългосрочна. 

За целите на статията ще си представим, че нарцистичният човек пристига или след някакъв ултиматум от близък, или след погром, нанесъл рана в нарцистичната фасада - раздяла, уволнение, загуба на пари, класиране като втори в някакво състезание и така нататък. 

В този етап личността няма представа за източника на проблемите си с околните и използва защитни механизми, с които оправдава всички свои нередни действия, виждайки околните като злонамерени, неблагодарни, завистливи и некомпетентни. 

2. Разпознаване 

В този фаза от терапията клиентите осъзнават, че пиковете и спадовете в настроението им са свързани с това как те възприемат, че другите ги възприемат. 

Отвън нарцисистът е забележителен и полага всички усилия да се говори за този забележителност. Тя трябва да се забелязва, да се преповтаря и да се препотвърждава. 

Но отвътре той е уплашен, и то несъзнателно, от това, че не може да понася себе си, че никога не е изпитвал каквото и да е топло чувство на приемане или милосърдие към собствената личност. 

Дори да е най-красив, най-богат или най-ярък в специално подбрана компания от "шерпи", той самият никога няма да може да изпита удоволствие сам от себе си, сам по себе си и насаме със себе си. 

Това превръща вътрешния му свят в празна бездна, която не може да бъде утолена от човешки контакт или приятно преживяване. 

Затова и той неуморно и шумно „свети и блести“ през цялото време, за да не остане никаква пукнатинка за вътрешното преживяване, през която да се вмъкне капчица съмнение, че всъщност нарцисистът няма „себе си“. 

Той има персона, с която изстъргва одобрение, завист, страхопочитание и обожание от околните, за да се предпази от кошмара на вътрешната си празнота и самоомраза.

В този втори етап от терапията нарцистичният човек има възможност да се докосне до тежестта на усилието непрекъснато да се възвисява над околните като по-можещ и по-значим. Както и лека-полека, внимателно да се докосне до ужаса от това да бъде видян като недостатъчно компетентен, красив и достоен за завист, страхопочитание и подражание. 

Oсобено ако терапевтичната връзка е добила някаква стабилност, клиентите с нарцистично функциониране може да изследват и експериментират с нови, по-адаптивни модели на мислене и поведение. Както и да намалят (дори и минимално) яростните изисквания към собствената личност и претенциите към околните.

3. Изгубеният рай 

Този етап може да бъде наречен и “задънена улица” - както гещалттерапията нарича пласта на неврозата, предшестващ началото на размразяването от фалшивостта. 

Ни напред, ни назад. 

За клиента е трудно да върне старите си маладаптивни модели обратно в сляпото петно и да оправдава поведението си със старите защитни механизми, един от които е “Целта оправдава средствата”. Но едновременно с този напредък, той изпитва съпротиви да продължи напред. 

Според Макуилямс в този фаза от терапията клиентите още не са развили достатъчно силно усещане за Аз и собствена идентичност, за да могат сами да регулират усещането си за стойност. 

Още се чувстват ужасно от предполагаемото или обективно неодобрение на хората - и хем могат да останат в досег с него, без да го отричат, хем не знаят какво да направят с това знание, за да се почувстват по-комфортно с откритията си и да направят нещо креативно с тях. 

Възможно е нарцистичният клиент да е гневен на терапевта, защото терапията е направила възможно за него да почувства отречените си и потиснати истински чувства и това носи фрустрация и срам.

4. Преминаване напред (Working through) и самоактуализация  

Нарцистичният човек може да премине от оплакване и ропатане към изследване и любопитство. В този етап клиентите са по-малко отбранителни и по-отворени за процеса на терапията и положителния ефект от нея. 

Тук те могат да следват импулсите си и да бъдат автентични, без да се стремят да впечатлят другите, да блеснат по някакъв начин или да ги задминат. Ако пък не получат вниманието и обожанието, за което бленуват, не се чувстват смазани.

В допълнение, нарцистичната личност може дори да е започнала да гледа на терапевта като на положителна фигура и помощник. 

Което е облекчение и за самия професионалист - свикнал да се мотивира да остане непромокаем за нападките и провокациите в началния период на терапията, както и за разнообразните техники, с които нарцистичният клиент саботира процеса и вменява усещане за некомпетентност. 

Тези подобрения, ако изобщо могат да настъпят, се случват след дълги години терапевтична работа, с много крачки назад и напред, търпение, находчивост, издръжливост, искрен интерес и любознателност към процеса, както и късмет. 

Според Нанси Макуилямс, макар и на моменти обезсърчаваща и предизвикателна, работата с нарцистични хора може да ни научи на ценни умения, да ни даде интересни перспективи и да ни държи заинтригувани в един процес, който е колкото обезкуражаващ, толкова и любопитен.