В клиничен смисъл анхедонията се свързва със състояния на дълбока депресия и чувство на безсмислие.
Тя може да е следствие от непрежалима загуба или продължителен стрес, довел до колапс на нервната система, при който тя отказва да откликне както на негативни дразнители, така и на положителна стимулация.
Преминаването през тежки болести и грижи за тежко болен човек, съчетани със страх, изтощение и чувство за обреченост също могат да доведат до невъзможност за изпитване на удоволствие.
Ако не се предприемат мерки, които да предоставят пространство за обговаряне на чувствата и доброволно пренастройване към регенерация на жизнеността, състоянието може да се задълбочи и да се “бетонира”.
Тази статия ще се фокусира върху социалните, епохалните и философските причини за обръгването на сетивата за изпитване на удоволствие.
Лесно е да се досетим, че неприязънта към “скуката” и неуморното търсене на допаминова стимулация ще държат челните места в субективната листа с причинители на хедонистичното закърняване.
С хубавото се свиква бързо - а понякога и с лошото
Тук полезен е терминът “хедонистичната адаптация” - това означава, че независимо дали ни спохожда радостно или нещастно събитие, след различния по продължителност първоначален период на доволство или негодувание, ние постепенно се завръщаме към предходното си ниво на задоволеност.
Хубавото в тази логика е, че ако претърпим разочарование, можем да очакваме, че след известно време ще се почувстваме възстановени.
Една звездичка - тук не става дума за преживяване на емоционални и отношенчески трагедии, които могат да прекършат човек и да изличат неговата жизненост окончателно или за много дълго време. Хедонистичната адаптация се отнася до загуби и неволи, които може да се определят като “труден момент” или “трудно събитие”, но не и като катастрофа или непрежалима трагедия.
Презадоволеността води до атрофия на сетивата
По същия начин, ако ни се случи нещо извънредно късметлийско или приятно, като това да спечелим лотарията, след еуфорията и неспособността да се нарадваме на късмета си, ние отново ще се върнем към предходното си, базово ниво на доволство или пък равнодушие.
В смисъла на хедонистичната адаптация пресищането с удоволствия води до закърняване на възприятията. Културата на „все повече, все по-ново и все по-добро“ ни кара да преследваме удоволствени преживявания, като екскурзии и сдобиване с вещи, които обаче не променят апатията ни и жаждата за нещо изненадващо и различно.
Нервната система се обезчувствява към малките и големите радости чрез пренасищане и, както става с повечето прекалявания, настъпва или остра алергична реакция, или резистентност към “лекарството”.
Трябва ни по-силна стимулация и по-голяма доза. Колелото на непрекъснато нарастващото напред, настрани и нагоре потребление е измислено пъклено гениално, нали?
“По-доброто” е ей там зад ъгъла…
Не е отскоро тенденцията да се гледа с недоволство на птичката в ръката. Някои доктрини за лично усъвършенстване може да маркетират тази хронична и лесно управляема неудовлетвореност като стремеж към развитие или отказ от задоволяването с “малко”.
Но в контекста на нарцистичната епоха, луксозния лайфстайл на кредит и неутолимия глад за повече, тичането към илюзорния “ъгъл”, зад който е скрито “по-доброто”, е едно послушно въртене на колелото от послушния хамстер.
Има една безлична, но напомпана с изкуствен смисъл дума, която стои в основата на това преследване на по-хубавото, по-новото и по-радващото. И тя е “оптимизация”. Жаждата за оптимизиране на всяко ниво води до нехайно отношение към ценни и жизнеутвърждаващи занятия.
Например непрекъснатото надзъртане към ъгъла, зад който се крие илюзорния свети Граал на По-Хубавото, прави невъзможно развиването на майсторство в дадена дейност. Тази консуматорска практика и алчен за премиум неща мироглед създава омаловажаващо отношение към приятелства и връзки.
Те започват да ни се струват недостатъчни, сравнени с идеала за финансова облага, “истинска, дълбока” близост, неизчерпаема страст, философска сходимост и какво ли още не, което би стояло добре като заглавие на лесен за четене роман или популярна книга за личностно развитие.
Алергия към скуката и резистентност към въленението
Този вид консуматорско и презадоволено съществуване води да такова привикване с удоволствието, което прави изпитването на наслада невъзможно и утопично.
Например един от тези елементи е пристрастяването към дигиталното съществуване - винаги в готовност за някаква новост или допаминова стимулация.
Неслучайно когато фокусът е толкова плаващ и лабилен, човек става хронично разсеян и не може да насочи ума си конструктивно и задълбочено към нищо. Той изскача на повърхността като топка, задържана насила под водата. Такъв ум търси увеселение, като все по-рядко го открива - особено увеселение с интензитета, който се промотира като препоръчителен и на който сетивата някога са се наслаждавали в унес и екстаз.
Този ум развива и алергия към скуката и срам от дискомфорта - без да се усети и под натиска на социални тенденции, той развива претенцията, че всичко случващо се трябва да е интересно, а животът - лесен, занимателен и удобен.
Разбира се, че ако искаме да се превъзпитаме в обратната посока и да възобновим възприятията си, пътят навярно минава през доброволното въздържание и умението да присъстваме в настоящия момент, без желание да го променим към “по-добро” или да преджапаме през него надве-натри, защото е неприятен.
Един умел и надежден терапевт с опит в тази сфера би ни бил от голяма полза в процеса.
