Чудили ли сте се защо понякога някой прекомерно услужлив човек ви изнервя? Той е учтив, сърдечен и силно позитивно настроен към вас, а извиква чувство на досада и раздразнение?
Това обикновено се случва с хора, които познаваме отскоро, и които се отнасят с нас непропорционално загрижено и всеотдайно на времето, от което се познаваме.
Когато не познаваме някого достатъчно добре, а той навлиза в личното ни пространство с очевидното желание да ни помага, да ни прави комплименти, да ни споделя и да ни предлага занимания свързани със собствената му компания, ние може да изпитаме силно и необяснимо раздразнение. Не можем да кажем защо. Какъв мил човек, а как силно ни изкушава да му отвърнем хапливо!
Инвазивната “доброта”
Прекомерният ентусиазъм и алтруизъм в общуването всъщност нарушават границите на онзи, който иска да запази своята дистанция.
Има такова нещо като инвазивна “доброта”. Някои хора изпитват неясна потребност да служат и да се доказват на околните - с този жест (или поредица от жестове) те завземат територия, която всъщност не се нуждае от тяхното “поливане”. Сякаш техният мерак да са от полза започва да създава проблеми там, където ги няма - за да могат те да предложат помощта и подкрепата си.
Неисканият контакт
Друг симптом на инвазивното поведение е докосването на хората по време на общуване. Оставяйки настрана неприемливото докосване с романтичен контекст, можем да се сетим за случаи, в които позната ни е тупкала по рамото, оправяла ни е презрамката, косата или грима.
Ние имаме импулса да се дръпнем, но безкрайно дружелюбният физически контакт се случва непредсказуемо по време на уж непринудения разговор - и без оглед на уликите за отдалечаване и въздържане, които предлага езика на тялото ни или строгият ни поглед.
Тези хора просто имат потребност да бъдат близки с нас - и налагат тази близост с всички подръчни материали. От скоклива услужливост, пипане, потупване и прегръщане, до често писане в чата и обаждане “да ни чуят как сме, що сме”.
Загриженият (загрижената) колега
Кой не е срещал усмихната до ушите колега, която казва “Ох този фон дьо тен малко не ти е точният цвят - ще ти дам да си сложиш от моя, страхотен е! Ето!”. После тя ни пита свободни ли сме за обяд. Малко по-късно ни пуска комплимент. Но нещо в този силен интерес не е на място. Това е потребността на другия да е близо, докато ние даваме индикации, че и надалеч му е добре. Това се нарича инвазивност.
Маскирана като загриженост и доброта, инвазивността всъщност не пит “може ли?”, а директно се вклинява - не чака покана или подходящ момент.
Резултатът е, че ние започваме да избягваме въпросния (или въпросната) колега, но не можем да намерим причината за негативното чувство, което изпитваме. Защото когато насреща ни седят заинтригуваност и услужливост, ние сякаш нямаме аргумент за раздразнението си.
Въпросът е, че зад тези изключително позитивни поведения и чувства всъщност може да се крият техните противоположности. Отречен гняв и агресия, чувство за малоценност и завист, които ние усещаме сякаш инутитивно или чрез работата на огледалните неврони. Те създават в нас усещане за отбранителност и враждебност, но ние не разбираме как така положителното поведение извиква негативна реакция в нас.
Защото положителното в другия е привидно, а негативното - скрито.
Настойчивият обожател
Понякога дадени хора, с които излизаме на опознавателна среща или с които колебливо започваме отношения, показват извънреден интерес към нас още в самото начало.
Назовават това колко сме специални (на прима виста), моментално пренасят общуването в чат след като срещата приключи. Още в първите дни и седмици на отношението пишат и звънят с особено настойчива регулярност. Декларират готовност за бъдещи планове, резервират занятия и събития, които заедно да посетим, сякаш без да изследват искаме ли го или не, дават ни съвети и описват личността ни - сякаш се познаваме от 10 години.
Tова ни отблъсква и натоварва, но не можем да разберем защо. Човекът може просто да е сериозен, нали така? Може много да ни е харесал? Все хубави неща, но ние ги усещаме хем като комплимент, хем като издевателство. Защото има нещо неестествено и прекалено както в интензитета, така и в темпото на случващото се.
Дължим повече отколкото желаем да дадем
В един момент усещаме как собственият ни първоначален интерес и одобрение към съответния човек се превръщат в досада и напрежение. Сякаш в отговор дължим повече, отколкото сме готови да дадем в този момент.
Вместо да се чувстваме заинтригувани от една нова история, която може да прерастне (но може и да не прерастне) във връзка, ние започваме да се усещаме като впримчени в отношение с огромни очаквания за ексклузивност, сериозност и ангажираност - без да сме минали целия път до там. Сякаш рязко сме пристигнали, без да сме пътували.
Понякога съществува възможността просто хората, които създават усещане за сигурност, добронамереност и прозрачност да ни отблъскват, защото сме свикнали на по-кризисни романтични сценарии. Страст, незнание, разправии, сдобряване. Незнанието разпалва страстта, докато сигурността донякъде я анулира.
“Скуката” от сигурността
В този случай обаче е добре да изследваме собственото си привличане към хора, които редом с удоволствието ни причиняват болка и фрустрация. Подобни повтарящи се сценарии с амбивалентни или недостъпни партньор може да прикриват вътрешния ни страх от обвързване - вместо да индикират страстна персона, готова за приключния.
Затова, когато не знаем с инвазивен “прекалено добър” човек ли си имаме работа или с функцията на собствените си демони, които не обичат “нормални хора”, добре е да потърсим професионална психологическа подкрепа, за да можем да си изясним кое кое е и как да действаме в своя полза.
И все пак препоръчително е да държим наум идеята, че интуицията рядко греши - освен в случаите, в които не става дума за интуиция, а за залепване в стари (и неработещи) модели на свързване, в които ние тайно от себе си искаме връзка, но уж случайно избираме хора, които по някаква причина не могат да ни я дадат.
В тези случаи добре е да дадем шанс на прекалено добрите и “досадни” хора, за да видим какво ще се случи - може в раздразнението ни към тях да се крие както ценен урок, така и разковничето към решаването на собствените ни затруднения в създаването и поддържането на едни здравословни отношения.
