Източник: https://about-face.me/?page_id=125

Кога е препоръчително да потърся терапевт? 

Терапията е в помощ на всеки, който усеща, че не се чувства добре. Когато е тъжен, самотен, изолиран. Или когато е претърпял травматично събитие, загуба, раздяла. Когато изпитва гняв. Когато не спи добре заради нещо. Когато яде твърде много или не му се яде изобщо. Когато иска любов и признание, а чувства че му се изплъзват. Когато се страхува и тревожи.

Терапията би била в помощ на всеки, който желае да се почувства облекчен, изслушан, подкрепен, разбран. Да метаболизира трудни емоции. Да намери нови поведенчески подходи, които му носят повече печалба, отколкото вреда. Да изследва повтарящите се мъчнотии в живота си и да открие как би могло нещата да се случват другояче. Да достигне до решение, което е било скрито в сляпото петно. 

Как да си изберa терапевт? 

Най-удобният начин е някой да ни препоръча професионалист, от когото самият той е останал доволен. Друг начин е да разгледаме сайтовете или публикации от различни терапевти и да преценим кой ни се струва най-подходящ за нас по темите, които засяга и личността, която долавяме зад думите.

Практиката показва, че е полезно да си дадем малко повече време от 1-2 сесии, за да преценим как се чувстваме и работим с даден терапевт. Не всеки терапевт е “нашият човек”, така е. Но не винаги “нашият терапевт” се познава от пръв поглед и от една сесия. Затова можем само да спечелим, ако проявим търпение и честност – спрямо себе си и спрямо терапевта. 

Какво се говори като се отиде на терапевт? 

Самата аз бях изпълнена със страх преди първата ми среща с първия ми терапевт. Хем исках да знае всичко за мен, за да ми помогне, хем исках да скрия нелицеприятните неща, за да не го стресна. Вярвам, че повечето клиенти изпитват сходни чувства. Напълно нормално е да ни е притеснено. Отиваме при непознат, на когото все още нямаме доверие, а искаме да ни помогне.

Ще ни олекне, ако просто останем с безпокойството си и му дадем пространство, вместо да го рафинираме в смелост, която не чувстваме. Представяме се, терапевтът се представя, казваме каквото искаме да споменем в този момент. 

Сконфузността ни също е ценна информация. И това е началото на терапията. Как пристигаме. Как се чувстваме. Как искаме да се чувстваме. Какво очакваме. Какво ни тормози. От какво имаме нужда. Как можем да го получим. И така нататък.

Хем няма нищо страшно, хем си е малко страшничко. Обикновено с времето се отпускаме и изграденото доверие прави сесиите ни по-комфортни и ни става по-свойствено да говорим за това, което наистина ни безпокои, без да се тревожим, че звучим странно. 

Кой води – терапетът или аз?

Всеки път е различно. Обикновено началната ни позиция е да започнем от това, което изпъква в момента. Например, клиентът идва и ни разказва за разправия в работата, макар че предишният път сме говорили по друга тема. В този случай може да не му кажем:

“Тихо сега, не е време за работни приказки, кажи какво сънува снощи.”

Може да разгледаме темата, с която клиентът пристига наум днес. Тя често ни  отвежда до проблема, който търси разрешение, дори да не е пряко свързана на пръв поглед с него. По странен и естествен начин това, което търси изява, я намира през диалога и нашето съгласие да дадем пространство. 

Това означава да срещнем клиента там, където е в момента. В някои сесии терапевтът повече изслушва и оказва подкрепа, а друг път конфронтира и предизвиква клиента да погледне дадена ситуация от различен, непознат, а понякога дори и труден ъгъл.

В гещалттерапията ние приемаме за вярно това, че клиентът – а не ние – има отговорите. Предстои само да спре да ги крие от себе си. Но това не става нито веднага, нито насила. Това е естествен процес (небезисвестният Аха!-момент), в който терапевтът помага на клиента с присъствието си, за да може клиентът да открие това, което търси – като с фенерче. 

Терапевтът ли трябва да отгатне какво ми е или аз да му кажа?

Терапевтът не се опитва да гадае какво ни е – тайно от нас, описвайки го в таен тефтер. Той наблюдава и води диалог, в който наблюденията му са наше достояние, предмет на взаимно изследване. Двамата, терапевт и клиент, си сътрудничат.

Забелязвайки нещо, което му прави впечатление, терапевтът може да насочи фокуса на сесията натам, не за да изтръгне информация за клиента, която клиентът не би предоставил доброволно, а за да изследват двамата какво в живота на клиента търси решение, подобрение, внимание, нов метод за справяне.

Това може да е тема, която носи напрежение. Може да е страх или мечта. Може да е проблем. Може да е привичка, на която й е дошло времето да се промени. Може да е цяла история, търсеща излаз навън. В креативния диалог и двамата ще разберат – и терапевтът, и клиентът. Това се случва във взаимодействието и в разговора.

Понякога това, заради което ние сме дошли на терапия, се променя с напредването на срещите. Понякога остава същото. По този начин знанието за това “какво ни е” се разкрива едновременно и за нас самите, и за терапевта. 

След колко време ще подейства терапията?

Зависи какво ни е необходимо. Понякога след първата сесия настъпва облекчението, което сме търсили. И това ни стига. Друг път е необходимо повече време за работа в дадена посока, за да открием всички парчета от пъзела, които ни трябват. Както и за да развием нови, по-ползотворни модели на действие, мислене и свързване.

Терапевтичната работа, както повечето други начинания, включва модела “крачка напред, крачка назад”. Понякога пътят към желаната промяна е кратък и безболезнен, понякога е дълъг и трудоемък.

Какъв ще бъде той е строго индивидуално и зависи от ресурсите на клиента, от качеството на терапевтичната връзка, от темпото и стила на сесиите, както и от желанието за трансформация в желаната посока.

Целта и стойността на терапията е в това, че ни помага да се видим в собствения си житейски контекст през бинокъл и през микроскоп едновременно.

Да се “размразим” от объркването и тревогата си, да се опознаем по-задълбочено, да се научим да храносмиламе трудните чувства, да затворим прочетените страници.

Да намерим смисъл там, където той сякаш се е скрил от поглед, както и да открием нови модели на поведение и действие, които работят в наша полза, а не в наша вреда.

Колко време ще отнеме това има само един отговор. И той е “Зависи’”. Защото всеки човек е различен, с индивидуално темпо, умения и трудности в живота. 

Дали терапевтът ми има опит с чак такива като мен?

Повечето хора си мислят, че ще шокират терапевта си с това какво им се е случило, в какво са се забъркали, какви са ги забъркали. Това е нормално следствие от липсата на опит в терапията, както и от притеснението ни какво ще си каже терапевтът, след като чуе как сме я втасали.

Ще си каже ли, че сме безотговорни, ще забележи ли, че завиждаме, че имаме задни мисли, че сме действали егоистично, че сме лоши хора? Ще ни се скара ли, ще ни се смее ли?

Може ли да му се вярва?

Всички тези мисли и чувства са естествени. Точно тук идва на помощ знанието, че терапевтите са експерти в безпристрастното изслушване на странни неща. Тези знания и опит увеличават шансовете им да ни изслушат и да ни помогнат, без да ни съдят и назидават. 

Затова можем да си позволим да разкажем какво ни води при терапевта, да се отпуснем доколкото ни е възможно, дори това да е ново преживяване за вас, и да се настроим за ползотворна работа. 

От там започва пътешествието.