В предишната статия разгледахме как започват отношенията с нарцистично организиран човек. Те са всепоглъщащи и интензивни от самото си начало. В тях обектът на нарцистичния “обстрел с любов” е хвален за положителните си характеристики и открояващи се черти с щедри шепи и нестихващ хъс за демонстрация на обожание. 

Диаметрално противоположна на хиперболизираната сладост на първата част, втората фаза в отношенията настъпва рязко и шокиращо. В нея атрибутите на благоговението са заменени с рутинни прояви на грубиянщина, подигравки и злобни коментари.

Това е етапът в отношенията с нарцисист, известен като “фаза на обезценяването”. Ето някои от уронващите достойнството процеси, които започват да се случват в тази втора част не връзката - и именно това е частта, заради която този вид връзки стават обект на обсъждане, писане на статии и разискване във форуми. 

“Има много неща, които да подобриш или премахнеш” 

Хвалбите от началото на взаимоотношенията отстъпват място на язвителни коментари за недостойността на характера, неприятните навици и възможностите за корекция във външния вид. 

Блаженото съгласие с това какъв е другият човек се превръща в един почти постоянен глас зад кадър, който намира кусури и критикува несъвършенствата. Понякога с уж хумористично великодушие, а друг път с чиста злонамереност. 

В началото на взаимоотношенията заради щедрите комплименти на нарцисиста ние сме се чувствали красиви и уверени. С настъпването на фазата на обезценяването язвителните забележки започват да правят болезнени пробойни в самочувствието ни и ние започваме да се усещаме нелицеприятни, наранени и засрамени. 

“Ти си лош родител” 

Ако имаме деца с нарцистичната личност, то тя може да насочи критикарството си към похватите ни на отглеждане. 

Нашите жестове на поощрение биват коментирани като “лигавения”, методите ни на наказание се превръщат в плодотворна зона за насяване на вина с какво увреждаме детето си - и то не по невнимание, а като следствие от токсичния ни характер и непригодеността ни да бъдем родители. 

Възможно е нарцисистът дори да настрои детето или децата срещу нас, с което да си създаде коалиция на недоволстващите и омаловажаващите. Това е много болезнено, независимо дали се случва на майката или бащата в отношенията. 

Едно пояснение. Макар в тази статия нарцистичният човек да е описван в мъжки род, трето лице, в името на лекотата на четенето, за да не изобилства текстът от варианти и наклонени чертички, нарцисисти в отношенията много често могат да бъдат и жените. 

“Бива си ги другите (а теб не)” 

Освен забележките и подигравките, които заемат мястото на хвалбите и обожанието, в отношенията има още един манипулативен похват, чрез който нарцистично функциониращата личност измъчва своята плячка. 

Това е ревността. 

Чрез провокирането на ревност у своя партньор, нарцистичният човек не цели да насочи фокуса към себе си или да подхрани самочувствието си със собственическата емоция на другия. Целта на занятието е да се почувстваме непредпочетени. Изчерпани. Безинтересни. Смалени.

Като реже от усещането ни за увереност, нарцисистът все повече и повече се превръща в исполин на фона на нашата компресирана версия, жадна за вниманието и благоволението му и готова да се бори за него със зъби и нокти. 

Провокирането на ревност обикновено не е елегантно или двусмислено. То често е публично, защото когато има наблюдатели на погрома, унижението е най-силно. 

В ролята на измъчващия 

Дори в действителност да не е привлечен и да не преживява авантюра с трето лице, нарцисистът успява да окаже на това трето лице жестове на внимание, загриженост и положителна оценка - които от известно време не оказва на нас. Демонстрацията е най-сладка, когато се случва и пред нас самите, и пред допълнителни свидетели. 

Играейки садиста в отношенията, нарцистичният човек изиграва своя студен и засрамващ родител. По този начин той символично напусна безпомощните и болезнени предели на ролята на жертва и се превръща в палач. 

От там навярно идва и компулсивността на подобни поведения - те облекчават извършителя с това, че по сходен начин очернят, нараняват и засрамват някой друг.

Има ли хитър ход 

Повечето истории, споделени от хора след раздяла с нарцисист, твърдят, че хитрият ход в този “zugzwang” сюжет е да си плюем на петите възможно най-бързо и възможно най-решимо. 

Но някои хора не могат току-така да напуснат своя нарцисист. Било то поради финансова зависимост, страхове свързани с родителстването или просто защото искат да останат и да се борят за старите времена на изгубения рай. 

Ние ще се съгласим, че тръгването е един окончателен вариант, предлагащ детоксикация чрез дистанция и облекчение чрез метаболизираме на случилото се и евентуалното разлюбване на нарцисиста. 

Но за онези, които избират да останат и имат нужда от стратегия за намаляване на болката - следните действия и упражнения по самоизследване може да се окажат полезни. 

Важно е да се опитаме да говорим с някой за това, което изпитваме. Най-добре е този човек да е обучен терапевт, а не роднина или приятел, на когото ту ще доверяваме неволите си с усещане за облекчение, ту ще го избягваме, защото “нещата се оправиха” и вече ни е срам от казаното. 

Да пазим тайна е по-скоро грешка, която увековечава както издевателството, така и чуденето ни ние ли сме виновните или е другият. 

Какво ни прави подвластни на нарцистичната динамика

Втората крачка е да започнем да работим върху собственото си усещане за лична стойност и самочувствието си. Ако те не са здрави, ние сме уязвими за нарцистичната съблазън и последващия тормоз. 

Трето занятие, което може да ни помогне да отвърнем погледа си от това обича ли ни днес нарцисистът или не и да се насочим към корена на проблема за това защо изобщо сме в дуо с нарцисист, е да започнем да изследваме детството си. 

Това включва отношенията с родителите и братята и сестрите (ако имаме такива), жестовете на обич и недоволство, с които сме свикнали в родното семейство, как сме се чувствали обичани и кога сме се чувствали уязвени, какво ни е било в излишък и какво не ни е достигало. 

Да си припомним ранните преживелици в училище, историите за грозното пате или вечното отличниче, за аутсайдера и за популярното дете, които носят уж различно бреме със сходна тежест. 

Заниманията с тези въпроси ще ни приближат до истината за това как може би ние сме допуснали нарцистичния човек в живота си и защо продължаваме да се държим за него на всяка цена, макар че това ни вреди.