В отношенията има няколко начина да покажем раздразнение и недогувание. Може да е със спор, изразяване на несъгласие, отявлен скандал, ултиматуми. Това е активният начин, в него ние действаме, за да се защитим, да постигнем резултат или чисто и просто за да изразим емоциите си с конфронтация.

Пасивният вариант на “изразяването” на позиция или чувство спрямо някого е мълчанието. И тук не става дума за замълчаване, което често може наистина да се разглежда като пример за това как “по-умният отстъпва”, а за наказващо мълчание, което повече си прилича с пасивната агресия, отколкото с мъдростта.

“Ела ми се извини, но без да те подсещам”

За разлика от мъдрото замълчаване, което е изпускане на собствения ред в често безсмислен спор, целесъобразното мълчание е метод за фрустриране на другия. Често в личните отношения има един, който “вилнее” и един, който се цупи. Вилнеещият е активният, който умее да конфронтира, притиска и изисква, а нацупеният е пасивният, който пък умее да присъства без наистина да го има и да се прави, че чете книга с часове, макар че всъщност просто се сърди. Колкото по-активен е единият, толкова по-пасивен става другият и играта на “ела ми се извини, но без да те подсещам” може да продължи с години, без да доведе до удовлетворяващ резултат. Даже напротив, тя може бавно, но сигурно да разяде текстурата на отношенията.

Каква е целта на стратегическото мълчание?

Когато някой от нас има обичая да мълчи нарочно, за да накаже или “вразуми” другата страна, той пропуска шанса да дискутира случилото се, както и да изложи по смилаем начин гледището и изискванията си. Често навикът да се мълчи разсърдено се усвоява в деството - или от родител, който е процедирал така към другия родител, или в собствените отношения с единия или двамата родители.

Ако човек се чувства неразбран или обезправен, то той в даден момент или си тръгва разочаровано, или заема пасивна позиция на разсърден. Въпросът е, че по някаква причина той не намира начина да изрази емоцията си активно или да конфронтира другия директно, но все пак иска да го ангажира и най-вероятно промени с мълчанието си.

Как цупенето вреди на отношенията?

Проблемът е, че ако стратегическото сърдене се превърне в модел на поведение при конфликт, всъщност не променя нищо в положителна посока, а овековечава студенината, ходенето по яйчени черупки, дистанцията и премълчаването на проблемите. Навикът човек да се затваря в себе си и да мълчи нарочно всъщност може да лиши отношенията от спонтанност и внесе повече напрежение и раздразнение отколкото разбиране и удоволствие.

Дори ако в началото на отношенията единият човек се е впечатлявал и тревожел от сърденето на другия, опитвайки се да го спечели обратно за диалога, то с времето този метод губи както силата си да въздейства на другия, така и лицеприятността си. От привлекателна студенина след пререкание той често започва да изглежда като хладнокръвен метод за манипулация. А когато се чувства манипулиран или пасивно измъчван, един човек губи желанието както за близост с другия, така и изговаряне на проблемите, примирие и намиране на решение. И тогава просто единият си мълчи, а другият си прави нещо друго.

Как да преодолеем навика да се сърдим?

Тъй като този модел на защита най-вероятно е изграден отдавна, няма да бъде лесно да отпадне просто с един разговор. Най-ефективният начин да се работи с емоционалните и поведенчески характеристики остава терапията. Това е така защото терапевтичната работа се осъществява в условията на уважение, конфиденциалност и доверие и позволява на човек да наблюдава начините, по които е свикнал да реагира, без да има “дразнител”, с когото се бори, за да спечели нещо - или се страхува да не го загуби.

Когато човек изследва себе си в присъствието на терапевт, то той може с много по-голяма акуратност и спонтанност да открие, че някои от начините, по които реагира, говори и се свързва може и да му вредят. И тогава вместо насила да се старае да упражнява различни реакции, той пожелава да опита нещо ново - просто защото сам съзира неползотворността на старото. Тогава промяната е качествена и устойчива.

Автор: психолог Александра Петрова