Емоционалната интелигентност е способността да забелязваме, разбираме и управляваме емоциите. Добре развитата емоционална интелигентност може да подобри отношенията ни с усещане за свързаност, взаимно разбирателство, решения на проблемите, конструктивно протичащи спорове и повече съпричастност, добронамереност и желание за прошка. Емоционалната интелигентност дава и предимства във всяка работа, която включва общуване с хора, представяне на идеи и оказване на влияние върху вземането на решения.
Не е учудващо, че някои от най-известните лидери са били майстори на комуникацията с висок и адекватен емоционален заряд. Това умение (присъстващо като самороден талант или усвоено като тактика) донякъде провокира и подхранва усещането за идентификация, възхищение и доверие, защото по някакъв начин думите на говорителя са достигнали до колективното сърце на тълпата чрез подбора на правилните думи- правилните емоционално заредени думи.
Емоционално интелигентните оратори умело потапят публиката в хипнотичния и поглъщащ климат на най-дълбоките човешки чувства - страстта, страхът, стремежът към самореализация, желанието за постигане, нуждата да обичаш и да бъдеш обичан, да се смееш и да плачеш без да е неуместно, мечтата да бъдеш видян, приет, харесан и разбран. Когато тези емоции влязат в играта, обикновено е малко вероятно публиката да разбере в дълбочина съобщението на емоционалната реч. Също така, пленени от емоционалното обръщение, слушателите често помнят само малки части от съдържанието на чутото, а всъщност са убедени, че помнят почти всичко.
Точно това изкривено чувство на страхопочитание прави слушателя уязвим към тъмната страна на емоционалната интелигентност, която се използва за манипулиране на хората, за промиване на мозъци, за прикриване на истината и предлагане на други „истини“ – вещо напоени с опияняващи емоции. Тъгата размеква сърцето. Страстта го възпламенява. Смирението усилва възприемчивостта. Болката привлича вниманието. Присмехът демонизира противника. Омразата освобождава гнева. Ласкателството подхранва егото. И така нататък. В ръцете на умел и харизматичен манипулатор емоционалната проницателност е много опасно оръжие за постигане на желаната изгода.
Авторът Роджър Мурхаус описва лидери, които са мобилизирали милиони хора за извършването на престъпни инициативи като „абсолютно завладяващи оратор“. Умели майстори в това да докосва душите на своите слушатели и да ги карат да приемат идеите им като свои собствени. Някои автори наричат този феномен ефект на благоговението, както и ефект на онемяването. Когато правилните думи докоснат сърцето ни, има голяма вероятност да изпълним това, което се иска от нас (дори и да е косвено изискване), мислейки, че искаме да го направим доброволно - като естествен резултат от чувствата, които изпитваме.
В книгата си “Владетелят” Макиавели описва тъмната страна на харизматичния, влиятелен човек, който е и проницателен познавач на човешката душа. Дарбата да се вниква в човешката природа може да бъде идеалният инструмент за измама, манипулация и мародерство. Днес “макиавелист” се нарича някой, който е егоцентричен и нечестен - но също така очарователен, образован, хитър и находчив. За да манипулираме останалите, трябва първо да спечелим доверието им и след това да го използваме в своя полза - и често в техен ущърб.
Целта на макиавелизма е да гарантира, че практикуващият го придобива власт, облаги или някакъв специален достъп. За да получи успешно тези привилегии, последователят на макиавелизма винаги следва да бъде уверен до степен на самонадеяност, убедителен на границата на насилието и мъжествен до точката на бруталност.
Тези характеристики трябва да бъдат комбинирани с аура на откровеност, откритост и обективност - което хем привлича хората, хем създава чувство за превъзходство в полза на манипулатора. Когато арогантността се комбинира с усещането за емоционална откритост и уязвимост, хората се чувстват съблазнени от привидната прозрачност, но също така и изпълнени със страхопочитание пред силата и увереността.
Когато благоговението и безпокойството се комбинират в нашето възприятие за някого, е много вероятно послушно да интроектираме неговите изявления и да оставим собствените си мнения настрана. Първо, чувстваме, че ни разбират и виждат нашите неизказани желания и скрити особености - което ни подвежда да вярваме, че са отделили време и внимание да ни наблюдават, да ни опознаят, да ни разберат, да ни предложат нещо специално създадено за нас.
Второ, опасяваме се, че ние самите сме нещо по-малко - в сравнение с онзи харизматичен и решителен човек, на когото гледаме с благоговейна завист. Така че слушаме и следваме. Дълбоко в себе си искаме да бъдем част от тази мощна аура на откровеност и могъщество. И ние не желаем да разочароваме или да проявяваме несъгласие там, където очевидно ресурсите не са еднакво силни.
Ето защо, когато цели общества и групи попаднат под магията на харизматичен, но често злоупотребяващ лидер, те поемат същия тон, изповядват и практикуват същите ценности и мразят същите врагове. Ето как емоционалната интелигентност всъщност може да се използва за разрушение и манипулация, за подло промиване на мозъци, което обезпечава постигането на опасни цели, за чиято реализация се нуждае от помощта на масите.
Така че винаги, когато почувствате, че от нечий начин на говорене ви побиват тръпки и се чувствате странно свързани и разбрани, бъдете внимателни. Бъдете внимателни и слушайте с критично ухо, чувствайте с критично сърце. Защото, както гласи поговорката, понякога стъклото блести повече от златото, само защото има много повече за доказване.
