Има ситуации в живота, в които се чувстваме откъснати от околните - но без да можем да назовем по какъв начин. Сякаш другите съществуват в някаква удобна за тях симбиоза, в която обменът тече невъзпрепятствано, докато ние не се вписваме и седим отстрани. 

Това усещане за изключеност “от кръга” може да се появи както в ситуации с нови хора, така и в такива с наши стари познайници - приятели, семейство, колеги. В повечето случаи е необходима групова динамика, за да се породи чувството на изключеност, затова тук няма да разглеждаме явлението в диадните отношения - например с партньор. 

Групата се чувства удобно, а изключеният - неудобно

Повечето хора изпитват дискомфорт от това чувство. Както и срам, неудобство, желание да кажат или направят нещо, което ги приобщава. Дори другите да не ги привличат като личности или да не са им интересни - ситуацията налага общуване или съвместна дейност (работно събитие, рожден ден, екскурзия), но спойката с групата е неудобна и сконфузна само за един. 

Останалите сякаш се вписват без проблем и незадължително демонстрират нежелание за общуване с откъснатия човек, просто липсата на контакт се усеща дори, когато има общуване - по неговата насиленост и краткотрайност. Сякаш диалогът не може да “захапе”. 

Смаляването като защитна реакция 

Това чувство на изключеност от групата създава нескопосани реакции и блокира автентичността. Може да се опитваме твърде старателно да заговорим останалите, да им правим комплименти, да се обаждаме потвърждаващо и усмихнато. 

Но не защото сме спокойни и съгласни, а защото сме на тръни и чувстваме, че нямаме правото на никакво друго включване освен мълчание, подкрепа, подмазване и потвърждения. 

Провокацията като отговор на изключеността 

Друга възможна реакция в такива ситуации на “непасване” с тълпата или групата, е провокацията. Един човек, който се чувства неприет (без това задължително да е аналогично на усещането на останалите), може да ги дразни и провокира с изказванията и поведението си. 

Сметката тук може да бъде следната “Ако ще ме отхвърляте или нападате, по-добре да си го изработя в аванс и предварително да ви отмъстя за това, че не ме искате в кръга си”. Но може да е и “Не си струвате добронамереното ми усилие, затова ето ви недобронамереното.” 

Как подмазването извиква агресия 

Човекът, който избира да се смали пред непристъпността на групата, често може да подразва околните и те да го нападат без да е казал или направил нещо особено. Това се случва, защото когато сме изключени от група, в която по неизбежност присъстваме, ние не изпитваме само срам и неудобство. 

Изпитваме и гняв - но той е скрит зад усмивката и кимванията, зад подмазването и готовността за съгласие. Другите усещат скритата агресия (както с повечето потиснати емоции) и реагират на нея, а не на приветливата ни физиономия и стеснителната ни усмивка. 

Черната овца е уверена и самостоятелна 

Онзи, който противодейства на усещането за изключеност с провокация, всъщност изкарва на бял свят невидимия феномен на недиректното изключване. Той се държи както в унисон с гнева си, така и в синхрон със самочувствието си. 

Чрез провокативното си поведение той показва несъответствието си с останалите, което не преживява задължително като дискомфортно. И точно поради наличието на здрава самоувереност и умението за демонстриране на автономност в отхвърляща среда, този човек може да започне да играе ролята на черната овца. 

Видима единност, скрита злонамереност

Обикновено черната овца е роля, която може да изкара наяве много крити динамики от груповото поле. Но, за да се случи това, е необходимо групата, в която се намира човек, да не е единна коалиция срещу друга външна група, а да съдържа малки вътрешни коалиции.

В такава тайно “разцепена”, но видимо единна група съществуват елементарни правила за повърхностно общуване и се изисква толеранс към собствената и чуждата лицемерност в името на добрия тон. 

Разклащане на лодката 

Провокативният човек (черната овца) с поведението си нарушава тези правила и по този начин чупи табуто. А когато табуто е дори еднократно счупено, макар това да се посреща с негодувание и възмущение от фалшиво обединените членове на групата, то всъщност им дава позволение да изразят истинските си чувства. 

Във всяка добре споена група (независимо дали е работна или семейна), която не толерира различност и има набор от строги правила за общуване, които обезвреждат възможността за конфликт, съществува импулсът за разкъсване на фалшивостта. 

Черната овца понякога действа като първия залп, който разклаща повърхността на гладкото езеро и вика скритите под водата чувства, мнения и импулси да започнат да изплуват нагоре. Това обикновено са неудобни емоции - гняв, презрение, болка, срам, несъгласие и така нататък. 

Ефектът на доминото 

Когато процесът започне, става така, че следващ член на свой ред чупи табуто - казва нещо извън препоръките и стандартите на групата и се отклонява от “канона”. Защото черната овца вече е свършила важната работа - показала е, че това е възможно. 

Има нещо окриляващо и вдъхновяващо в това да бъдем авангардно себе си в среда, която ни налага да се смалим, полираме и съобразяваме, за да може да й паснем. Затова и след появата на черната овца почти винаги се появява втори човек, който се осмелява да разклати лодката. 

В този момент членовете, които държат юздите на групата, затягат хватката. Появяват се първите конфликти и първите честни изречения - разбира се, неизбежно оцветени в краските на крайността. Защото, когато много дълго се стискаме и сдържаме импулсивната си искрена реакция, в един момент тя намира път навън като експлозия. Хиперболи, прекалявания, обиди, обвинения, ругатни, напускания. 

Размразяване от неискреността 

И в това има градивен смисъл. По този начин удобната група се размразява от своята неискреност, която до този момент е задължавала членовете да спазват изкуствени, негласно зададени правила в името на комфорта. Всъщност неудобството, което изключеният в началото е чувствал, има двояк смисъл. 

От една страна то може да сочи към това, че той не може да актуализира себе си непринудено в групова динамика, защото често най-голямото му притеснение и стимул за избор на реакция е мнението на околните. Това е срамежливият човек, който се смалява, подмазва се и се съобразява безропотно в името на приемането и напасването към останалите. 

Но неудобството на изключения може и да е сигнал за високото ниво на фалшива свързаност в една група, което никой не желае да почувства, защото би било застрашаващо за хомогенността й. И когато някой (винаги изключеният) се осмели да предизвика околните с поведението си, той не само клати лодката от желание да ги шокира. Той изиграва липсващото парче - това на опозицията и различността, към което групата е тайно алергична. 

Трансформиращата сила на черната овца 

Затова когато в една група, сформирана на принципа на повърхностна свързаност и фалшиви маниери на самоизразяване според негласните правила, се появи изключеният, той носи със себе си две възможности. 

Едната е да се наведе срамежливо и да се опита да пасне на ситуацията “отдолу” - покланяйки се на другите и гледайки с мили очи. С което си навлича предимно гнева им, защото и те отдавна чакат да си го изкарат на някой, уморени от напъна за приемливо поведение. 

Втората възможност е изключенията да се осмели да бъде черната овца и да размъти водите на добрите обноски и потиснатите искрени емоции. Ако изключеният си позволи това движение, той може да стартира процеса на размразяване на групата, поставяйки началото на избликването на сдържаните автентични реакции и късайки първата страница от наръчника с препоръчителни поведения и правила за общуване. 

Тогава групата започва да се променя - през конфликт, до разпад, до обединяване по нов и стойностен начин. 

Но ако групата има твърде големи съпротиви срещу промяната, черната овца може просто да бъде отхвърлени с неприязън и групата да затегне границите си и да се хване за изкуствените си правила с удвоена сила. 

Неслучайно се казва, че черната овца върши значима работа във всяка група - била тя семейна, работна или социална. Черната овца е симптомът и изражението на скритото и отреченото. 

И когато я видим на хоризонта, това означава, че или промяната е близо, или че правилата ще се затягат с подновени усилия.