Основната нужда на такъв човек е тази от приемане, близост и любов - които често са така крайно преследвани, че създават зависими отношения, вместо равнопоставен съюз. 

Често тези хора вярват в съществуването на “идеален партньор”, който им служи като “половинка” - в буквалния, а не в преносния смисъл. 

Върху него се проектира изискването да удовлетворява очакванията от живота, да държи наум и да отговаря за емоциите на своя любим, да способства за поддържане на самочувствието, да радва и обгрижва, както и да участва дейно в живота и преодоляването на трудностите на зависимата личност.

Устрем към посредствеността: Ако не ми завиждат, ще ме обичат 

Дори когато имат опита и заложбите да изпъкнат в някоя свойствена за тях дейност, сервилните личности са склонни да се представят незадоволително. Съзнателен или несъзнаван, при тях съществува страхът, че ако демонстрират майсторлъка си и надминат останалите, те ще си навлекат техния гняв, завист и недобронамерено отношение. 

Ето защо понякога тези хора изглеждат нескопосани, разсеяни и лениви. 

Като поддържат едно не застрашаващо благоволението на околните ниво на посредственост във всичко (дори в дейностите, които искрено ги вълнуват и им се отдават естествено), те губят възможността да получат аплодисменти, но печелят една много по-важна за тях награда. Гарантират си притока на обич и приемане, който е им жизненоважен - и който евентуалната завист към техните умения или успехи би изложила на риск. 

Сметката тук е следната: ако стоя в сянка и не изпъквам с никакво качество, достойно за завист, то аз ще запазя нежността и лоялността на своите близки непокътнати, защото няма да имам дарба или постижение, с което да ги настроя злонамерено срещу себе си. 

Зорък радар за неодобрение: Знам, че ви разочаровам 

Тъй като усещането им за лична стойност се основава на това колко ги ценят другите (партньорът, роднините, приятелите и тн.), раболепните индивиди са силно чувствителни и към най-незабележимите знаци за недоволство у околните. 

Те забелязват незагриженото отплесване на мисълта на своя събеседник в други посоки и го интерпретират като доказателство за това, че са отегчителни и досадни. Винаги нащрек да не отблъснат отсрещния човек с нещо, тези личности не допускат, че другият е чул странен шум от съседната стая или просто е уморен. 

Израснали в среда, в която навярно родителите им са сменяли настроенията и отношението си често и непредсказуемо, тези хора често предвкусват присмеха, порицанието и отхвърлянето - много преди да са се случили или под формата на “фалшива тревога”, без усещанията им изобщо да имат някаква валидна прогностична стойност. 

Склонност да се преструват: Ще ви радвам, за да ме обичате 

Да бъдат “автентични” за послушните хора означава да отгатват правилно какво очакват другите от тях и да го изпълняват. 

Ако те кажат шега и разсмеят околните, хуморът им е валидиран като подходящ. Ако получат комплимент за облеклото си, вкусът им е узаконен. 

Когато успеят да зарадват, облекчат или задоволят своя партньор с поведение, жест или изказване - те започват да изграждат портфолиото на реакции, които ще използват внимателно занапред, за да му се харесат отново и все повече. 

Това което целят с преструваката си не е да изманипулират отсрещния човек да им предостави някаква неизгодна за него придобивка или услуга. А просто да се предпазят от болката да понесат разочарованието на своя ближен, че не са това, което той би желал - съответно са лишени от стойност. 

Наградата тук е чуждото позволение да се чувстват потребни и важни. И мотивацията им да се преструват на нещо, което не са, е в много по-голяма степен тъжна превенция на нараняването отколкото хитра схема за благоденствия.  

Скритата враждебност и недоволство: Забранено е да се гневя  

Това, което може би сервилно послушните хора несъзнателно потискат в себе си, е агресията и недоволството към другите - те ги приемат за забранени емоции, които застрашават отношенията. 

Когато обаче едно обикновено чувство се потиска твърде дълго и твърде добре, то започва да “ферментира” и се процежда в поведението по други начини. 

Как се случва това? Чрез язвителни забележки, случайно “изтърване” на тайна, която не е трябвало да се разкрива, подронващи достойнството коментари, комплименти с негативна конотация, нарочно забравяне на важна информация, както и бавене, когато другият бърза. 

Когато не е изразена, агресията се превръща в пасивна агресия. Човек изглежда послушен и с “лек характер”, докато всъщност останалите интуитивно усещат стаената му враждебност и го нападат, без никоя от страните да може да обясни какво точно е предизвикало нападката. 

Пътят към промяната: Мога да “оцелея” нехаресването ви 

За сервилните и послушни личности би било полезно да си позволят да разочароват другите и неколкократно да “оцеляват” дискомфорта от разочарованието - докато не преодолеят алергията си към него и не възпитат в себе си окриляващ автентичността им непукизъм. 

От ползва би било и да работят над усилването и стабилизирането на собственото си усещане за лична стойност, умението да прекарват време сами, толерирането на тревогата от незнанието, развиването на спонтанността и способността да отстояват идеите и мнението си - дори и особено когато това означава да влязат в пререкание с някого или да застрашат изкуствения мир в отношенията си. 

Докато полека-лека не се еманципират и не си създадат собствен “гръбнак”, не развият свои ценности и не формират вкусове, които ги правят качествени личности в собствените им очи. По този начин те ще могат да обезпечат интересността на живота и без удоволствието от чуждото одобрение и взаимозависимото свързване с валидиращ стойността им партньор. 

Материалът е написан по книгата на Карън Хорни „Неврозата и човешкия растеж“ (Neurosis and Human Growth, Karen Horney, M.D.)