Съвременният свят уж отменя категориите, които делят хората по степен на привлекателност, но в същото време ловко насърчава стремежа към едно изменчиво и повърхностно съвършенство. 

Имаме кампании, промотиращи идеята, че всеки трябва да бъде приет такъв, какъвто е - без подигравки, омаловажаване и натиск да се променя към “по-добро”. 

От една страна кампаниите за толерантност и неосъдителност към другите носят посланието: “Бъди себе си и приемай другите безкритично”. От друга страна безжалостното съобщение на рекламната индустрия е: “Ето ти тези идеали, сравни се с тях. След сравнението имаш две опции - или се издигни до нивото им чрез покупки, интервенции, процедури и сляпа имитация, или се срамувай от това, че не си приличате.” 

Самоусъвършенстването като процес на развитие 

Усъвършенстването на собствената личност е свързано с растеж и трансформация. То е процес, в който основният двигател е умението да сме осъзнати - да забелязваме ситуацията, действията, поведението си и последиците от начина, по който избираме да общуваме с другите и да удовлетворяваме собствените си желания и потребности. 

Ние можем да се самоусъвършенстваме, като креативно наблюдаваме себе си в разнообразните житейски сюжети - реагираме по някакъв начин и получаваме дадени резултати. Имаме възможността да променим нещо и да наблюдаваме различен развой на ситуацията - или не. 

Това е осъзнат и непришпорен процес, който може да се сведе до следното изречение: “наблюдавам и опитвам нещо различно, като проваляйки се, се уча.” 

Наградата е в пътешествието, не в постигането на целта

Този подход може да бъде прилаган например в личните и работните отношения - към стиловете ни на общуване, конфликт, преговаряне и отстояване на границите. Той може да бъде успешно използван в грижата за здравето и външния вид, както и по отношение на напредъка ни в занятията, които ни вълнуват - например нашата професия и хобита. 

Процесът на усъвършенстване се състои в поредица от действия и почивки от действия, които възнаграждават човек на принципа, че пътуването му е приятно. Всяка следваща крачка крие или полезен урок, или интригуваща изненада - нещо се е променило и ни предстои да открием какво. В процеса на самоусъвършенстване има любопитство, дисциплина, устойчивост и мъдрост. 

Стремежът към “съвършенство” като бягство от срама

В стремежа към “съвършенство” често отсъства тази креативна неутралност по отношение на резултата. Няма любопитство към пътешествието, но го има желанието да стигнем бързо - и лесно. 

Резултатите често са продукт на наизустени препоръки за успех и трикове за манипулация. При самоусъвършенстването резултатът е естествено следствие от куража и дисциплината да опитваме нови неща, дори когато е трудно - особено когато е трудно - за да нацелим чрез практиката онова, което работи специално за нас. 

В развиването на собствената личност няма общо популярни формули за бърза промяна и обещания за мигновено избавление от дискомфорта и срама - стига само да си купим това или онова, да се подложим на това или онова, или да се преструваме на това или онова. 

Не защото наистина го искаме или плануваме да се наградим с придобивката си - а защото сме уплашени, че започваме да не се вписваме в новата тенденция за приемливост, която ни са налага отвън. 

Противоотрова на недоволството към собствената личност 

Когато се стремим към “съвършенство”, чиито критерии са ни наложени отвън, и усещаме, че го правим от срам и тревожност - това, към което се стремим най-вероятно само ще увековечи недоволството ни от самите себе си. А ние очакваме да й подейства като скорострелна противоотрова - хоп и всичко се оправя, когато минем с шкурка “недостатъците си”. 

По този начин ние изпускаме възможността да работим над отчуждението и срама от собствената си личност - част от причината за ниското самочувствие, ситуациите, в които даваме, но не получаваме, и неудовлетворяващите отношения. 

Разликата между развитието и слепият устрем към съвършенство е, че в първото изисква живо любопитство и кураж, а във второто се крепи на недоволството и срама от себе си. В развитието ние сме калибрирани да следваме естествения ход на процеса, с надеждата, че резултатите, ще се разкрият поетапно и незадължително линеарно. Точка А не води право към точка Б. Има лъкатушни завои и неочаквани пропадания на пътя. 

Но пътувайки, ние откриваме нови ресурси, различни интересни похвати за справяне в стари ситуации, и постепенно опознаваме себе си в дълбочина и от различни ъгли - процес, който ни помага не просто да се подобряваме, но и да приемаме собствената си личност в нейната пъстроцветност, многоликост, адаптивност и огромен потенциал за учене и промяна.