Нарцисистът такъв, какъвто го описват опарилите се, звучи като злина в човешки облик. Започва приказно и с времето се разгръща в кошмар. Неопарилите се се надяват никога да не им се налага да срещат нарцисист. Камо ли да го обикват. 

А после да трябва да го разлюбват, а да не могат. Защото омаловажаването се редува с любвеобилно отношение, забележките с насърчения, а проявите на презрение с добронамереност. Търпим лошото и се надяваме да дойде хубавото. 

Не можем да разберем как и къде сме сгазили лука

Понякога нарцистичният човек е нашият партньор или някаква неизживяна любов. Страница с неясен сюжет, която не можем да затворим окончателно, защото ни човърка за какво всъщност става въпрос. 

Защо човекът, който вчера ни обсипваше с нежни думи, днес злобно ни критикува за цвета на ластика за коса? С какво провокираме нападките му и как да заслужим благоразположението му? 

Дали проблемът не се дължи на някакво наше провинение или пропуск, с който сме настроили нарцисиста озлобено или студено срещу себе си (веднага ще се променим)? За променливи настроения поради ментално заболяване ли става дума (моментално ще проявим разбиране и даже ще намерим психолог)?

Чувството, което не е там

Тук налице е връзка от особено естество, която не дължи своята неяснота на това, че в нея се редува любов с омраза. А на това, че еуфорията в началото не е била предвестник на любов, както и язвителността впоследствие не произтича от ненавист. 

Какво означава това? Че нарцисистът не изпитва никое от тези чувства и изобщо каквито и да е чувства, свързани с привързаност, желание за грижа, обич, уязвимост или носталгия, когато връзката приключи. 

Обикновено, ако става дума за романтични отношения, те започват с фанфари. 

Преследването на антилопата от лъва 

Ако някой гони другия, това е нарцисистът. Но това, не е защото гоненият човек така го е впечатлил, че нарцисистът е съгласен да се поунижава, за да го спечели. Със своята първоначална неохота бягащият в диадата всъщност стимулира желанието на нарцисиста да “преобръща” незаинтересовани от него хора във свои почитатели. 

Гоненето изобщо не е свързано с мечти за заедност, томление по отхвърлящата личност или задоволяване на мазохистична потребност, свързана с удоволствие от преследването на невъзможни или студени партньори. 

Преследването служи на нарцисиста за същото, за което служи гонитбата на антилопата за лъва. Да задоволи потребностите си. И нарцистичната потребност не е да се намират хора за влюбване и създаване на трайни отношения, а да се “пречупват” хора, които не са заинтересовани, така че да се превърнат в обожатели. 

Как да стигна мама 

Дали тази нужда се дължи на болка, изпитана от родителите в детството, не винаги е ясно. Когато детето получава условна любов и ту бива засрамвано и обвинявано, ту бива провъзгласявано за изключително и хвалено, то започва да живее с нагаждането към предполагаеми очаквания за поведение и характер, които много го отдалечават от истинската му същност.

В надеждата си да спечели със своите “схеми” обичта на променливия и непредсказуем родител, детето се научава да бъде хамелеон. И целта на това хамелеонство е безкрайно тъжна и често недостижима въпреки върховните усилия - да бъде обичано по безусловен начин. Да не бъде един ден “лошо”, а на другия “добричко”. 

Ако този модел присъства в детството на един човек, който като възрастен има нарцистично функциониране, то той може да играе важна роля в импулса да се гони няманото и да се завоюва като свое. 

Първообразът на гоненият е отхвърлящият родител, за чието благоволение и близост детето би дало всичко. Но дори тази готовност на крайна цена не успява да откупи мечтания дар - родителят остава променлив, ту озлобен, ту разнежен към детето си. 

Историята се повтаря, но ролите са разменени 

Когато порасне, нарцистичният човек изиграва този сценарий отново, но този път не той е жертвата. Този път той догонва успешно другия и успява да го омагьоса със своята нежност, преданост и заслепеност от положителните му характеристики. 

Непостижимото се оказва постигнато. 

Това уж “лекува” първичната рана. Ако не беше втората част на историята, в която нарцисистът неизменно се превръща от обожател в съдник и от любовник в мъчител. Ето в тази втора част той “връща” болката, която е понасял от родителя си на своята жертва. Но затова ще говорим повече във втората статия по темата. 

Обстрелът с “любов” 

В първата част на връзката с нарцисист може да се наблюдава явлението наречено love bombing (в превод “обстрел с любов”). Типичен за динамиката на връзката с нарцисист, обстрелът с любов е онази фаза от историята, в която преследвачът ни сваля звезди. 

Ние сме най-привлекателните, пламенно желаните, онези, на които е простено да не откликват моментално с възторжена реципрочност на еуфорията на своя заграждач. Някои хора ще се отвратят от подобно от отношение. 

Други с времето ще поддадат на настоятелното ухажване и с това си съгласие да приемат “дара на любовта” ще навлязат в следващия захаросан кръг на първата част на връзката, малко преди качването на влакчето на ужасите, където рязко започва втората част. 

Меденият месец 

Веднъж награден с ордена “партньор” нарцисистът натиска педала на обожествяването до дъно. Тук може да очакваме щедри подаръци, гръмки анонси за общо бъдеще, умуване за имена на деца, пътешествия заедно и запознанства с роднините и приятелите. 

Има една ключова дума, която различава начеващата връзка между двама влюбени от нарцистичния устрем за покоряване на сърцето на отсрещния човек. Думата е “бързо”. 

Сближаването се случва скорострелно. 

Ако си позволим предпазливо да надигнем розовите очила и да се опитаме да доловим какво всъщност не е наред тук, ще открием следното. Има някакво усещане за гонене на срок, за неизменна хипербола в комплиментите, за разминаване между изражението на лицето или искреността на докосването и пламенните думи, които звучат като маркетингова кампания на Голямата Любов. 

Всичко е някак нагарчащо розово, съмнително безоблачно и сконфузно преувеличено. Но на нашата собствена нарцистична част й допада да бъде качена на пиедестал. Затова и си затваряме очите и притъпяваме сетивата си за това, че нещо звучи кухо в цялата симфония от обожание, страст, ентусиазъм и хиперболи. 

Времетраенето на този райски захаросан етап е различно за всяка връзка. Това, по което обаче всички те си приличат, е резкият финал на медения месец и настъпването на обезценяващата фаза в отношенията. 

Прочетете какво се случва тогава във втората статия: