Да кажем, че се намираме на кръстопът - в която и посока да поемем, очакват ни несигурност и дискомфорт. И чудейки се коя опция носи по-малко риск и повече дивиденти, може толкова да се забавим в избора си, че животът да го стовари на главата ни без предизвестие. Тогава често става ясно, че промяната е не само неизбежна, но и неотложна. 

Колкото и да ни се иска да работим предимно над обкръжаващата ни действителност - другите хора и външните обстоятелства - става ясно, че единственото, което е в рамките на възможностите ни, е да работим над себе си. Поведението ни, автоматичните реакции, скритите очаквания и страхове, незабележимите самопровалящи навици, самочувствието и самоуважението, ползите, които тайно извличаме от старите си модели на действие и общуване - и така нататък. 

Промяната не е задача, а процес.

Обикновено стигаме до момента, в който предприемаме целенасочени действия по отношение на личностната промяна, след някаква криза, загуба или приключение с неприятен финал. Взимаме си поука и, мобилизирайки се да хванем бика за рогата, обръщаме фокуса към себе си. 

Процесът на самоосъзнаване изисква кураж, далновидност и търпение. Последното сякаш е най-трудно, защото очакваме с откритията си и волята си да постигнем бързи резултати. Сякаш заради волята, която упражняваме в начинанието, имаме нужда да видим ефект като от диета или тренировка - започвам и забелязвам подобрение, което ме мотивира да продължа. Иначе може и да се откажа. 

За да можем да свършим работата плодотворно, необходимо е да се отърсим от очакванията за магическа трансформация, задействана от подходящи техники за катарзис и скорострелно подобрение. Истинската, качествената промяна е процес, който се случва естествено и постоянно променя своя интензитет - като по този начин пренарежда вътрешното ни портфолио от ресурси, вярвания и реакции. 

Да бъдем търпеливи означава да инвестираме в случването на собствената си трансформация. Да не си налагаме “различни методи на действие” със сила и воля, а да посветим усърдието си на процеса на осъзнатост и креативно любопитство - сякаш изследваме непозната територия с кураж и интерес, а не сякаш плевим или дялкаме нещо, отстранявайки излишното със замах и оставяйки само “хубавото.”  

Изследване на сляпото петно.

Осъзнаването на поведението и реакциите ни е една част от работата - изследване на външния слой. Можем да се занимаем с това изследване сами, но по-полезно е да използваме втори чифт добронамерени очи - тези на близък приятел или психотерапевт. 

Защо това е така? Защото не можем да видим себе си през биконъл. Когато включим и вещ събеседник в изследването на поведението и реакциите си, можем да стигнем до открития, които не се показват, когато разсъждаваме в уединение. 

Точно в подобен съвместен процес имаме възможността да се докоснем до онези тайни свои привички, които се случват автоматично в сляпото ни петно и за които сме неосъзнати. Другият ни помага да ги забележим, като внимателно насочва фокуса ни към различни фасетки от историята и нашата презентация в нея. 

Когато опознаем сляпото си петно, можем да започнем да различаваме онези наши емоции, мисли и действия, които водят (и са водили) до болезнени изживявания и разстройващи сценарии със сходен завършек. И това е от решаващо значение за посоката, в която можем да се променим - чрез осъзнаване и едва след това чрез опит да направим нещо различно. 

Каквото отвътре, такова и отвън. 

Често животът ни поднася “герои”, които изиграват за нас това, което сами извършваме по отношение на себе си. Ако сме осъдителни към себе си, критикуваме се, недоволстваме и ламтим да сме неясно съвършени - може би може да срещаме хора, за чието одобрение всячески се стараем да заслужим, но вместо това незнайно защо получаваме недоволство и забележки. 

Има прост закон за това, че доколко ние самите приемаме себе си, е равносилно на това доколко другите ни приемат и ни “позволяват” да бъдем автентични. Ако отхвърляме себе си, дори поведението ни да е нахакано и уверено, твърде възможно е да се натъкваме на отхвърляне от страна на околните хора. Независимо как е демонстрирано - грубо или с куртоазия. 

Да съумеем да се свържем с чувствата, които изпитваме към себе си, е лечебно. И това означава просто да си позволим да ги усетим, доколкото можем непредубедено. А не да ги предположим и да вземем решението да ги променяме насила в името на постигането на по-добри резултати. 

Промяната се случва естествено, в унисон с осъзнаването. 

Добрите резултати могат да бъдат следствие от процеса на самоосъзнаването, но не и самоцел. Защото ако не разрешим въпроса с връзката, която имаме със самите нас, отношенията ни с другите ще се основават на тази първична връзка и ще наподобяват както качеството, така и посоката и интензитета на собственото ни отношение към нас самите. 

Затова промяната е сложен процес, който по-малко прилича на дялкането на дървен елемент за красива мебел и повече наподобява разглеждането на голяма къща, като първоначално не докосваме нищо, за да подобрим интериора - само обикаляме с отворени очи и забелязваме. А интериорът се намества и променя спрямо валидността на наблюденията ни.