Докато пиша това, една черна котка се разхожда по заснежената улица отвън. Контрастът между тях дефинира и двете - котката е черна, а снегът е бял. Перфектните условия за наблюдаване на полярността в цветове. Ако котката се разхождаше по зелена ливада, полярността щеше да е невъзможна. Но, когато тя върви сред белотата не снега, тя изглежда абсолютно черна. А снегът е толкова искрящо бял, защото присъствието на черната котка изтъква белотата му.

Във всеки един човек може лесно да бъде забелязана определена полярност - в начина, по който той говори, и в това, за което обикновено говори най-разпалено. Полярността представлява един вид крайност, която символизира “характера” на човек, както и носи информация за поведенията, които той е формирал в резултат на преживени затруднения.

Изследване на полярностите в терапевтичния процес.

Интересното е, че видимата, изразената полярност обикновено ни казва само половината истина за “проблема”, с който човек пристига в терапия. И точно тук е шансът да бъдем креативни и да изследваме скрития полюс на качеството или тенденцията, която така гръмко демонстрира себе си на прима виста. Ако едно нещо е твърде видимо или твърде подчертано в поведението, потребностите, вярванията и историята на един човек, има вероятност то да прикрива обратното поведение, потребност, вярване или случка. Едно недоразвито, незабелязано или непочувствано опасение или качество, което ни разкрива и другата част от истината за “проблема”. Отново се връщаме към метафората с котката и снега - тя е толкова черна, само защото снегът служи за контрастно платно, върху което нейната чернота да изпъкне изкуствено. Така че, ако в терапия се натъкнем на “черна котка”, която изглежда твърде контрастно черна, може да бъде полезно и интересно, ако започнем да се оглеждаме за снега, който я прави такава.

Понякога арогантността може да прикрива слаба увереност в себе си. Едно твърде показно любящо поведение може да представлява просто приемливият полюс на чувство на озлобление и дезангажираност, което бива потиснато от страх и не може да намери пътя си към изразяване. Възможно е нуждата от аплодисменти и устремът към победа да предоставят съвършените условия за поражение и загуба.

“Загубвайки всичко, аз вече нямам нищо, което да се страхувам да изгубя.”

За пример, понякога такъв е случаят с хората, които са пристрастени към хазартните игри. Някои от тях влизат в казиното с очевидното намерение да спечелят, като така могат тайно (дори от себе си) да се наслаждават на възможността за погром, без да изглеждат саморазрушителни. Съзнателната цел на хазартното занятие е печалбата. Но понякога несъзнаваният, скрит стремеж е загубата. Спускайки се надолу по спиралата за погрома, човек би могъл да се наслади на специален вид удоволствие: той “понася” непоносимото и дори оцелява след това. Щом загубата стане пълна, тя става също и безвъзвратна. По необясним, но завладяващ начин този вид губене може да бъде почувстван като особен вид победа.

“Сега, когато загубих всичко, аз нямам нищо повече за губене и нищо, което да се страхувам да изгубя.” По този начин в загубата има и свобода. По този начин, скрита зад фасадата на желанието за печалба, несъзнаваният стремеж към загуба може да продължава да оперира незабелязано, утолявайки жаждата за страдание със загуби, които лесно и удобно могат да бъдат обяснени като намеса на “съдбата”.

Да открием неподозирано решение на затруднението си.

В терапия, осъзнаването и назоваването на скритото намерение, качество или нужда често служи за врата към промяната. Една разкрита вътрешна тайна неминуемо създава ново осъзнаване и чувство, които дават нова перспектива към стария проблем. Преди да бъде открита скритата полярност на едно поведение, история или качество, трудността на даден човек може да изглежда като обичайно за неговия характер преживяване или нещо “логично” за историята, която е разказал сам за себе си - “Аз винаги съм си бил така!”.

Именно затова, в работата с терапевт може да открием, че някои неща, които “все на нас се случват” или “без които не можем”, или които “не понасяме” са не просто част от спецификите на нашия характер, поведения и история, но и тайна пътечка към локацията на скрито качество, нужда или поведение, което подхранва видимата полярност и й помага да расте и да бъде използвана прекомерно често и прекалено крайно в живота. По този начин в терапевтичната работа ние имаме възможността да изследваме себе си, мотивациите си и повтарящите се сценарии в нашия живот - като често правейки това, ние може да открием неподозирано решение на затруднението си, което добре сме скрили от себе си и сме забравили, че сме го скрили. И къде.