Ид (id), Его и Суперего са термини, въведени от Фройд, с целта да обяснят как работи нашата психика, подобно на механизъм, за чиито отделни дялове отговарят отделни инстанции. 

В тази статия, по хумористичен и не претендиращ за абсолютна научна достоверност начин, ние ще разгледаме как  работят Идът и Егото в тишината на вътрешния свят. Условното сражение между тези две психични инстанции не се изразява в открито и осъзнато “чудене” кой наш избор, действие или поведение е по-добро, а по скоро представлява различни варианти на поискаване (често несъзнавано) на “нещо” и забраняване същото това “нещо”. 

Това “нещо” може да е опасен импулс, неприемливо осъзнаване за някой близък човек или за собствената ни ситуация, както и страх от величината на чувство, с което подозираме, че няма да се справим.   

Идът казва “да!”, но Егото отговаря с “Не.” 

При активирането на всеки защитен механизъм в нас започва борба между две “части” от съзнанието ни с различни и често конфликтни функции - частта, която се стреми към удоволствието, и часта, която избягва болката. 

Частта от нас, която търси удовлетворение на импулсите и иска да действа с размах, независимо от последиците, казва “Да!”. Този част се нарича Ид (id). Можем да си я представим като спонтанно и безразсъдно дете, което мечтае, предвкусва и пожелава - и е готово да прави всякакви бели, за да постигне исканото. Неговият проблем обаче, е че то е под опеката на вътрешен, строг (макар и често справедлив) полицай, в лицето на Егото. 

Егото е възрастният в играта на искане и забраняване - неговата функция е да ни предпази от това да се нараним, да бъдем приети зле в обществото, да се посрамим или да допуснем непростима “грешка” - и затова то в повечето случаи казва “Не.” Идът настоява за задоволяване и експресия, на цената на всичко, а Егото налага съобразяване и цензура - защото “такива са правилата, ако не искаш да се опариш”. 

Ето как в нашата психика, тайно от глъчта на живия живот, се води напрегната битка, в която Егото забранява, а Идът настоява да постигне своето. Като всеки процес на контролиране, потискащият герой и потиснатият герой ту печелят, ту губят в схватката един срещу друг. Силите им се изчерпват, а условията се променят. Залозите са високи. Какво може да се случи от тук насетне? 

Рискът от прекалено успешното забраняване. 

Ако Егото потисне твърде добре и неотстъпчиво импулсите на Ида, има възможност това да се отрази на физическото ни здраве - пораждайки небезизвестните психосоматични оплаквания. Боли ни глава, схваща ни се крака, мержелее ни се пред очите и ни стягат гърдите - но след болничен тест и преглед, не става ясно защо. Всичко ни е “наред”. 

Нашите необясними по биологичен път симптоми са начинът на Ида да поиска задоволяване на своите потребности - ние искаме нещо или не можем повече да търпим нещо, но се опитваме да си останем същите, защото промяната ни плаши - независимо дали тя се касае до взимането на нещо забранено или до изоставянето на нещо препоръчително. 

“Размразяване” за новото или “замразяване” за старото. 

Ето тук, въпреки понякога небрежната му и егоистична природа, се крие положителната, трансофрмираща роля на Ида, който досега разглеждахме в ролята на възспирано от пакости малко дете. Понякога импулсите, които си забраняваме, имат силата да ни “размразят” от стара ситуация, токсично “правилно” поведение, или дрениращо отношение, в което сме засегнали. Егото обаче се опасява (и често с право!), че ако нарушим установеното статукво, може да се нараним или да бъдем съдени, отхвърлени итн. Затова то ни предпазва от жаждата ни за промяна, потискайки желанията на Ида и скривайки ги от нас - с работохолизъм, престорено поведение, необясними страхове или зависимости. 

Но цената на отлагането рядко е преустановяване на това, което желаем от сърце - “опасното” нещо. Обикновено математиката в този работи така: отказвайки да почувстваме вътрешния си подтик да се променим и да си спестим неудобната цена на промяната, ние плащаме високата цена на депресията, “случайните” инциденти и разболяването. Това е случаят, в който е добре да послушаме Ида и да му позволим поне да произнесе опасното си желание, така че да почувстваме и осъзнаем това, което крием от себе си. 

Ако това не се случи - ако повелята на Ида не бъде приета, на помощ идват защитните механизми. Егото използва тези процеси, за да заглуши Ида, като премахне от съзнанието ни емоции, осмисляние, хрумвания, опасения, надежди - сякаш никога не са съществували. И да ги “маскира” с нещо друго - обратната емоция, някой странен нов ритуал, необяснима фобия или “удобен”, нововъзникнал проблем, който отклонява вниманието ни. 

Разбира се, оперирането на един защитен механизъм не протича в пълна тишина - нашето поведение също може да подскаже за белезите на успешна защита (и успешна невроза!) какво би могло да се крие зад “симптома”, който привлича вниманието на пръв поглед. 

В следващата статия ще разгледаме 6 от най-интригуващите защитни механизми, с които ние крием от себе си нещо, чието узнаване, извършване или по-чувстване би довело до болезнени последици.