Програма известна като осъзната когнитивна терапия , съвместява най - новите открития на модерната наука със специфични форми на медитация , доказани като клинично ефективни и в контекста на стандартната медицина и психология. Ефективният синтез е иновативен и изключително благотворен и ще ви помогне да промените радикално своето отношение към негативните мисли и емоции. Тялото има какво да ни разкаже за на чина, по който се чувстваме, не само във върховите мигове, а и през цялото време. То с неговите неспирни усещания е не само хранилище , но и вестител на емоции. Но ние често не чуваме посланията му, колкото и да са мъдри, защото сме прекалено заети да им реагираме по начини, които моментално предизвикват лавина от мисли и съждения.

Предизвикателство е дали можем, когато сме в афектна ситуация, да се открием за тях, за да опознаем и се сприятелим със самите усещания и чувства, които долавяме в тялото си, каквито и да са те, и да ги приемем с една нова чувствителност, защото в този конкретен миг те действително са част от сетивния пейзаж на собственото ни тяло. Вслушаме ли се с откритост, ще открием и ефикасни нови начини да бъдем с онова което преживяваме във всеки отделен момент, било то приятно, неприятно или неутрално.

Физическите усещания, мислите, чувствата и поведението могат заедно да ни тласнат към низходящата спирала на унинието. Ако всяка сутрин се будим с усещането за мудност и леност, няма да закъснеят и съответните мисли, а и последвани от емоционални реакции. Емоциите подсилват усещането за физическо бреме. Какво би станало, ако просто се отворим за преки сетивни възприятия, вместо да се разсейваме от стандартните мисловни и емоционални реакции на съзнанието ни? Вероятно посланията, идващи от нашите сетива ще придобият нови измерения, когато ги осъзнаем напълно в настоящият момент. Механизмът, задействащ цикъла на унинието, понякога оперира толкова плавно, че дори не го усещаме Всяка обусловеност, поддържаща хода на машината: тяло- мисли, мисли - емоции, емоции – тяло.

Порочният цикъл може да бъде разбит, като просто насочим пълноосъзнатостта към неговите причинни връзки и в частност към тялото . Това може да звучи невероятно, но единственият начин за убеждение е личният опит. Пълноосъзнатостта предполага и постоянно самонаблюдение, различаващо се от обичайните мисли и чувства така , както небето се различава от облаците и птиците , минаващи през него . Тя е като огромен контейнер, съдържащ всичко случващо се в тялото и ума, една способност, която всички притежаваме, защото е вродена в човешките същества . Не е трудно да се научим да й се доверяваме. Можем по- често да отдъхваме с този алтернативен начин за познание и съществуване. И тогава ще открием, че това самоосъзнаване е и сигурно убежище от стреса и житейските превратности. С течение на времето и с повече опитност ще установим осезателна промяна, чрез една древна будистка медитативна практика, която може да бъде много полезна в днешния забързан живот известна като сканиране на тялото.

Медитативно сканиране на тялото

Легнете по гръб и се настанете удобно - някъде , където е достатъчно топло и никой да не ви безпокои. Изчакайте няколко мига, за да установите контакт с дишането и тялото си. Щом усетите, че сте готови, насочете вниманието си към физическите усещания в тялото си , особено на онези места където то се опира на пода (или леглото). При всяко издишване се от пускайте още по - дълбоко. За да си изградите нужната нагласа, напомняйте си , че целта е да изпаднете не в сънно, а в будно състояние- тоест да осъзнавате всяко свое вътрешно преживяване, каквото и да е то . Идеята не е да променяте начина , по който обикновено се чувствате- примерно да постигнете по-дълбока релаксация или вътрешен покой , а да осъзнавате всяко усещане, което долавяте, включително и липсата на такива като фокусирате вниманието си последователно във всички части на тялото си. Сега насочете вниманието си към усещанията в стомаха.

Проследете променящите се усещания в предната коремна стена, когато дъхът прониква в тялото и излиза от него. Отделете няколко минути на тези усещания - как стомахът ви се издига нагоре, докато вдишвате, и отново се отпуска при издишване. Щом опознаете усещанията в областта на стомаха , насочете вниманието си към левия крак - плъзнете го по бедрото , пищяла и стъпалото до връхчетата на пръстите След това се фокусирайте последователно във всички пръсти- деликатно, заинтересувано и съпричастно. Отбележете си как усещате контакта между пръстите и кои техни части са изтръпнали, топли, а може би и безчувствени. Каквото и да усещате в тях , не бива да ви притеснява- идеята е да опознаете ситуацията, каквато е точно сега. Когато сте готови, представете си (или почувствайт ) при вдишване как дъхът ви прониква в белите дробове , а после и в цялото тяло за да стигне до пръстите на левия ви крак. А при издишването се постарайте да усетите или си представете как дъхът ви си връща по обратния от пръстите по краката, за да стигнете до торса и носа. Изпробвайте това няколко пъти- при вдишване стигайте до пръстите на краката , а при издишване се връщайте в обратна посока.

Вероятно, като го четете, ще ви се стори трудно. Упражнете това вдишване по възможно най-забавния начин. А сега, ако сте готови, напуснете пръстите и насочете вниманието си към усещанията в долната част на левия ви крак- ходило и петата. Отново експериментирайте с вдишването на всички усещания в крака. Сега насочете вниманието си към останалите части на крака - глезена , бедрото и най-горната му част. Усетете костите и ставите. После поемете по- дълбоко и съзнателно въздух и го спуснете надолу, по целия ляв крак, а при издишването плавно го напуснете, започвайки от петата и минавайки през прасеца, пищяла, коляното и т.н.

Продължете да сканирате тялото си и се фокусирайте за малко във всяка негова част - левия пищял, лявото коляно и лявото бедро , след което се заемете с десния крак - пръстите , стъпалото, глезена, коляното и бедрото. После сканирайте тазовата си област- слабините, гениталите, седалището, долната част на гърба и стомаха. Ето че идва ред на горната част на гърба, гръдния кош и раменете. А сега се насочете към ръцете първо в дясната, а след това в лявата. Изследвайте усещанията в пръстите и палците , после дланите, китките, лактите и раменете, а след това се заемете с врата и лицето (челюстта, устата, устните, носа, бузите ,ушите и челото), за да обхванете и останалата част на главата. Щом усетите някаква напрегнатост или друго по-интензивно усещане в някоя част на тялото си , опитайте се да го вдишате както и всяко друго усещане. Използвайте вдишването , за да насочите съзнанието си към самото усещане- и му позволете да се отпусне при издишването.

Все по някое време съзнанието ви ще се зарее нанякъде и ще изостави дъха и тялото. Това е напълно нормално. Усетите ли нещо подобно, просто си отбележете в коя част на тялото се е случило, а после деликатно насочете пак вниманието си натам. След като сканирате всички части по този начин, отделете няколко минути и на усещането на тялото ви като цяло и на дъха, който плавно прониква и излиза оттам.

Важно е също така, ако страдате от типичното за модерния човек хронично недоспиване, да не забравяте, че сканирането няма нищо общо с дрямката. Ако винаги ви наляга просъница, отворете широко очи или сменете позицията например в седнало или изправено положение. Идеята на този тип упражнения е да осъзнаваш тялото си такова, каквото е в момента.

Така се стига до едно важно прозрение: когато не се опитваш да накараш нещо да се случи, пред теб ще се разкрие един нов свят от свежи и неочаквани преживявания. Сканирането ще ни научи да подхождаме към телата си от една нова, свежа перспектива, че е приложимо във всеки момент, дори когато нямаме достатъчно време да изпълним цялото упражнение. Щом натрупаш известен опит ще можеш да го прилагаш и за по - кратки срокове, например в рамките на едно вдишване и издишване. А това може да те измъкне от низходящата спирала и да промени целия ти ден.

Автор: Хипнотерапевт, психолог и коуч Кирил Велков