Животът в големия град може да е крайно изтощителен. Рутината, стресът на работа, малките неща, които ни дразнят до полуда, но не можем да променим – всичко това влияе на психическото ни състояние. С времето негативните емоции се натрупват и могат да доведат до сериозен психологически срив. Симптомите са много, но когато започнем нервно да отброяваме дните до петък още във вторник, със сигурност трябва да знаем, че сме на път да изпитаме „бърнаут“.
Какво е бърнаут?
Бърнаут (или „прегаряне“) е жаргонно понятие за крайно емоционално изтощение, изразяващо се най-вече по отношение на работата ни. Характерни са чувства като апатия, липса на професионална мотивация, пристъпи на гняв, пасивна агресия и всеобхватно усещане на неудовлетвореност. Терминът е американски и се свързва с огромния стрес, който корпоративната кариера причинява на служителите – от асистент – до изпълнителен директор. Претоварването ни кара да се чувстваме безсилни, а тялото логично отговаря на тревогите на ума със симптоми като главоболие, високо кръвно налягане и болки във врата, кръста и гърдите. Нарушеният или непробуден сън, проблемите със събуждането или заспиването са други често срещани проблеми, пряко свързани със стреса, които могат да нарушат естествения ни баланс. Неслучайно повечето от нас търсят спасение в алкохола, наркотиците и други упойващи вещества или препарати. Нощните клубове се пръскат по шевовете от хора, които искат да забравят изминалата седмица на всяка цена, но това е само временно решение и само удължава агонията. Добре е да се подчертае, че стресът на работното място може да еволюира като бърнаут и с времето проблемът да се задълбочи и да премине и към други аспекти от живота водещи до психични разстройства. След широк статистически анализ на публикации изследователите стигат до извода, че хората които са по–склонни към тревожност стигат по–скоро до прегаряне в следствие на стрес в работната среда. Ето и някои от по–характерните симптоми предвестници на бърнаут:
По-раздразними ли сте към колегите си?
Чувствате ли затруднение да се концентрирате?
Имате ли промяна в навиците за сън?
Може би обичайната ви работна продуктивност е намалена?
Използвате ли алкохол или други медикаменти, за да намалите стреса от работата?
Страдате ли от необяснимо главоболие или стомашни проблеми?
Не чувствате удовлетворение от постиженията си?
Ако преобладават позитивните отговори на тези въпроси, то е възможно да изпитвате “прегаряне”.
Как да се справим ?
Като противодействие на това професионално заболяване се препоръчва развиване на интереси извън работното място – нещо, което се върши с удоволствие. Трябва да задействаме чувствата си на позитивност, защото те са това от което се нуждаем. Един от световноизвестните автори на литература за самопомощ Пол Маккена написа книга по въпроса, която се превърна в бестселър „Положителност: оптимизъм, устойчивост, увереност и мотивация“. В нея авторът имащ 30–годишен терапевтичен опит с хипноза дава съвети как да рестартираме мозъкът си и да тренираме позитивно мислене. Човешкият мозък функционира благодарение на наличието на обширна невронна мрежа от около 69 милиарда неврони. Невроните подредени под формата на дълги нишки и възли, наречени невронни пътища, съставляват само около 30% , а останалите 70% са пасивни компоненти. Невронните пътища са като супер-магистрали от нервни клетки, които предават съобщения. Ние пътуваме през тези магистрали много пъти и пътят става все по-твърд. Можем да се обърнем към определена храна, цигари, алкохол и други зависимости за комфорт отново и отново, а това образува пътеките на мозъка. Мозъкът с голямата си мозъчна кора, е проектиран да изгражда нови нервни пътища активирайки индиферентната съставна част. Надежден факт е, че той се променя и винаги могат да се изградят нови пътища и да се създадат нови навици. Този процес се нарича невропластичност на мозъка. Когато неупотребяваме определени невронни връзки, те в крайна сметка изсъхват и умират, а заедно с тях и нежеланите навици, разрушителните пристрастявания и негативното отношение към нас самите. Един от най– успешните, бързи и лесно достъпни методи за изграждане на нови невронни пътища е, чрез хипноза и по–конкретно хипнотерапия. Милтън Ериксон се смята за бащата на съвременната хипноза и хипнотерапия. Той американски лекар, психиатър, психолог и един от основателите на Американското общество по клинична хипноза. Неговата хипноза е мека, „майчина“, блага, любяща, докосва нежно, прониква дълбоко и трайно, сякаш е магична, вълшебна и приказна. Дълбокото осъзнаване не се случва в разговор с ума, с всичките му изградени във времето защитни механизми.. Истинската терапевтична работа по интегриране на неосъзнатото и изтласканото се случва в работа с подсъзнанието, която настъпва при леко променено състояние на съзнанието или така нареченото навлизане в Алфа ниво на съзнание. Там попадаме често през деня, когато се отнасяме във фантазия или визуализация, когато се унасяме в сън или в състоянието точно когато се събудим. Там можем да попаднем и когато правим медитация или дълбока водена релаксация, когато се подлагаме на хипнотерапия и някои други терапевтични и енергийни похвати. Това е един вид препрограмиране, пренаписване на софтуера ни.