„Решителният човек е невъзможно да не достигне до успех.Поставете на пътя му камъни за пречки и той ще ги превърне в етапи, по които ще се изкачва към величието.“
Д-р Орисън Марден

Успехът е относително понятие, което има различни измерения. Може да се отнася за всеки аспект от живота, обвързан е с придобитите ценности, норми на поведение, овладяване на знания, обществено признание и способността да бъдат реализирани в процеса на социалния живот.

Дългосрочният успех във всяка област се влияе от малките стъпки, всяка от които трябва да бъде предприета, за да се постигне крайният резултат. Всяка стъпка може да носи малък успех или пък малък провал, който да запали искрата за повече усилия, които водят до големия успех.

Култивиране на решителност, позитивно мислене, оптимистично настроение създават предразполагаща атмосфера за изразяване на добрата страна у всеки и подчертаване на победоносния подход към живота независимо от неговата възраст или социално-икономически статус. Където и да се открива искрата за желание за успех, за развитие, за доброта, е важно е да бъде поддържана всеки ден.

Желанието за промяна на живота е прийом за действие и мощна мотивация за напускане зоната на комфорт. Животът във всички негови познати форми предполага активност, а всяка активност, преди да се изрази в поведение, се подготвя, оформя, насочва и след това поддържа. Сложната система от тези предшестващи и съпътстващи активността процеси е мотивация. Човекът е може би най-великата загадка в света, а неговото поведение е подвластно на същата философия.

Човешкият индивид е личност, субект на познанието и общуването притежаващ самостоятелност, съзнателност и творчески способности. Индивидът става личност, когато е в състояние да разсъждава върху самия себе си, своите постъпки, средата и своето място в нея. Предполага се, че личността притежава способност да изменя природните и обществените условия съобразно собствените си цели и намерения. Тя се формира в процеса на дейност и комуникация, усвоява ценностно-нормативната система на обществото, неговите социални функции, както и развитието на самосъзнанието.

Хабитуалното мислене, стереотипите и доказаните начини за постигане на просперитет преотстъпват позиция пред възможността за приемане на предизвикателство, проявяването на дързост, защото днес е по-безопасно да се поемат рискове, отколкото да се следва добре утъпкания път. Нерешителността за вземане на решения и отговорност за живота служат за фундамент и крайъгълен камък на върха на айсберга, който е страхът от поемането на риск. Поемането на риск е здравословен навик, който може да разреши някои проблеми, но избягването му определено ограничава шансовете за успех.

Мотивите в живота на човека имат сложна структура и са разположени в йерархия. В даден момент от дейността на човека настъпва борба на мотивите, надделяват едни, други остават на по-ниско равнище. В този сложен процес, макар в основата му да стоят потребностите, те не винаги определят кой ще надделее. Нерядко при дадени мотиви, зад които стоят незадоволени материални потребности, човекът е склонен да прескочи тази граница и да задоволи по-висшите си потребности.

Гъвкавостта в структурата на мотивите се изгражда не само от широкия диапазон потребности у човека, но и от способността да избира и планира собственото си развитие, да преценява ситуациите, да не пренебрегва обществените изисквания. При положение, че мотивът се осъзнава от личността, той се превръща в мотив-цел и получава актуална подбудителна сила. Целта може да се определи като осъзнато, изразено с думи, предвиждане на бъдещия резултат от действията. Тя се изразява в насочеността към изпълнение на отделни действия, влизащи в състава на конкретната дейност.

Намеренията сами, без наличие на съответен мотив, не определят поведението. Най-висшите социални мотиви без наличие на цел остават само благородни стремежи. Мотивът създава нагласата за действие, а осмислянето и реализацията на целите води до изпълнение на определени действия. Индивидите вземащи решения, се различават чувствително по склонността си към поемане на риск и мотивацията за постигане на успех, но за ефективността от дейностите и целите определящ фактор са интелектът, опитът, организацията, обстоятелствата и др.

За достигане на по-висока удовлетвореност и резултативност от мотивацията за успех от голямо значение са индивидуалните особености на личността. Те могат да се свържат с отчитане на темперамента, локализацията на контрола, Аз-концепцията за самовъзприемането и др. Увеличаването на нивата на мотивация за успех, необходима за развитието на човека в личностен и социално–икономически аспект, е неминуемо без засилване на премерената склонност към риск и критериите за образованост.