За да се чувстваме добре в работата си, имаме една отговорност - да отчитаме неприемливите ситуации навреме и да търсим начин да се справим с тях. Тези обезпокояващи ситуации (или редовни практики) в работата могат да са различни за всеки - това, което е непоносимо за един човек, може да бъде ободряващо за някой друг. Например кратките срокове или екипното съревнование. Един страда, а друг се забавлява.

За неприятностите 

Някои от типичните токсични ситуации на работа включват прояви на неуважение от колега или ръководител, очакване да се работи в извънработно време, както и рутинно подценяване (или недостатъчно заплащане), независимо от вашия принос, опит и ефективност.

Други примери са дискриминацията на едни и фаворизирането на други. Клюките, подронващите реномето коментари или неоснователната критика. Често срещан феномен е прекомерното натоварване с работа, която трябва да се финализира в нереалистични срокове. Нека добавим и липсата на яснота относно задълженията, практиката всичко да се микроменажира и подозрението, че не се справяте добре - без да може да ви се обясни защо. 

Несигурността на работата или страхът от съкращения са друг популярен източник на стрес и демотивация. Както и възнагражденията, които не са реципрочни на вашия принос, усърдие, надеждност, бързина и проактивност. 

Ако тези ситуации не бъдат обговорени и решени по подходящ начин, те могат да повлияят силно негативно на нашето емоционално, психическо и физическо здраве. 

Цената на изтърпяването 

Ако нещо в работата ни кара да се чувстваме притеснени, унизени, неоценени или претоварени - то не трябва да бъде пренебрегвано. Подобни случки не оказват положителен ефект върху служителите и работните процеси, напротив - те ни карат да се свиваме, да замръзваме, да се изчервяваме, да се тревожим, да плачем или да беснеем наум. Те демотивират хората и превръщат работната атмосфера в тежко предизвикателство с намалена готовност за проактивност, сътрудничество и желание за работа и поемане на отговорност. 

Често ние се опасяваме да не би като коментираме проблемна работна ситуация, да се представим като твърде изнежени или тънкокожи. Точно обратното е вярно. Да осъзнаваме и обсъждаме как комуникацията и процесите в работата ни влияят е здравословно, зряло и отговорно.

Истината е, че ние можем сполучливо и дългосрочно да потискаме неприятните усещания, породени на работа - можем просто да потиснем реакцията си. Последствието от това потискане е, че проблемът си остава и ни притеснява „невидимо“, а негативните чувства се натрупват. 

Какво можем да направим - или поне да опитаме 

Когато в една компания липсва уважение, яснота и усещане за сигурност, представянето на служителите се влошава, одумването и клюките се увеличават, мотивацията пада, а текучеството се увеличава. Ето защо обсъждането на проблемите и намирането на решения си струва и за работодателите, не само за служителите.

След като идентифицирме проблема, можем да се подготвим да го назовем - с идеята да потърсим алтернатива, а не да се оплакваме и да просим великодушие. Важно е да обясним и подчертаем ефекта от стресиращите ситуации и практики както върху нас самите като служители, така и върху работните процеси. 

Първата стъпка към справянето с токсичните ситуации или практики на работа е да забележим какво всъщност ни се отразява негативно - като се стараем да не бъдем придирчиви или капризни. Важно е да сме обективни, защото това увеличава шанса да бъдем изслушани с интерес, а казусът ни да бъде разгледан конструктивно.

Съобщението за проблемите има шанс да се възприеме по-добре, ако е формулирано и поднесено ясно, спокойно и уважително. Това означава да се постараем да бъдем обективни, учтиви и твърди. 

След като сме описали случката или рутинната ситуация и нейното въздействие върху нас и нашата работа, можем да предложим или попитаме за алтернативни варианти, които са изпълними за отсрещната страна. 

Търсенето на алтернативи е практично, професионално и здравословно. То е от полза за всички участници, включително нас, другите служители и мениджърите или работодателите, с които разговаряме. 

Честната и цивилизована дискусия на работното място може да предотврати бъдещи инциденти и също така да допринесе за развиването и утвърждаването на една уважителна, открита, задружна и емоционално удовлетворяваща фирмена култура.