Основната характеристика на откъснатата личност е нуждата от суверенност и неприкосновеност. Това създава усещане за сигурност на хората, които изпитват голямо затруднение да допуснат другите до себе си. 

Когато близостта започне да нараства, тези хора имат непреодолимия импулс да вдигнат непробиваема стена между себе си и света, за да се предпазят от наводняването с чувства и страхове, които не могат да контролират. 

Противоположностите се привличат (и лекуват) 

Иронично е, че в много случаи откъснатата личност се оказва във връзка с партньор, чиято основна цел е постигането на близост и любов. 

По този начин сякаш животът нарочно натиска бутоните на предпазващия се от емоционално задушаване човек, като го изправя пред предизвикателството да защитава границите си именно от този, който най-ловко умее да ги нарушава. 

Ако използват възможността креативно, и двете страни могат да научат ценен урок - единият по свързване, а другият по самостоятелност. 

Тези хора обикновено са отговорни и надеждни, снабдени с вътрешен етичен компас, който диктува действията им така, че те си печелят уважението на околните по естествен начин. Проблемът за откъснатата личност идва, когато заедно с уважението, спечели и симпатиите и потребността на другия от сближаване и емоционална интимност. 

Талантът оправдава потребността от самота

Много често това са изобретателни и задълбочени личности, които влагат цялата си енергия в избран вид творчество или конкретно призвание. 

Тъй като голяма част от живота им минава в посветеност на занятията, които хем ги интересуват, хем ги изолират от другите, те успяват да станат майстори в сферата, в която са избрали да се развиват. 

Именно поради комбинацията от даровитост непристъпност, тези хора понякога заслужено биват наричани “гениални темерути”. 

Да бъдат улисани в дейности, които изискват сръчност и съобразителност, но не налагат необходимостта от човешки контакт, за тях е едновременно възможност да развият заложбите си и да стоят надалече от мъчнотиите на връзките - в които те бързо се чувстват впримчени и притиснати до стената. 

Алергия към натиска и ограниченията 

Непристъпно-откъснатите индивиди не задължително водят отшелнически начин на живот. Просто в отношенията си с другите предпочитат общуването да е интелектуално, професионално или по друг начин занимателно - например спортни дейности и хобита, които не изискват емоционална инвестиция, близост и саморазкриване. 

Откъснатата личност не е физически откъсната от другите, а просто отделена емоционално от тях чрез добре работещия навик да не се въвлича твърде надълбоко в контакта. 

Карън Хорни посочва, че за тези хора всякакъв вид натиск или ограничаване, носи усещане за непоносимост. Те забелязват дори, ако яката на ризата им е твърде прилепена към врата или ако обувките ги стягат. Не обичат тесни пространства и ниски тавани - нищо, което носи усещане за клопка и контрол. 

Скритата потребност от приемане и привързаност

Интересно е, че скритата нужда при подобно самодостатъчно и саможиво съществуване, може да е потребността от това да бъдем видени и приети такива, каквито сме.

Обикновено след някаква загуба или провал, хората, които по принцип жадуват основно свободата, може да изпитат неутолим глад за свързване, разкриване и интимност. 

Но в такива случаи това не е катарзис, който води до различно поведение, а инцидентно, компенсаторно събитие, за което те по-късно може да съжаляват, защото са се показали като такива, “каквито не са”.

Пътят към промяната и способността за свързване без страх 

За хората, които по-скоро биха странили емоционално от другите, е добре да усещат, когато позивът за свързване в тях се появи, и да си позволяват да го демонстрират. 

Колкото повече толерантност развиват те към някое неизбежно ограничение, толкова повече ще бъдат способни да използват ограничението креативно, така че да бъдат гъвкави, вместо ригидни, в различните житейски ситуации. 

С малки крачки тези хора могат да работят с алергията си към интимността по начина, по който се работи и с физиологичните алергии - започва се отдалеч и се стои за малко, като времето на контакт плавно се увеличава, в зависимост от индивидуалните възможностите за промяна.

Материалът е написан по книгата на Карън Хорни „Неврозата и човешкия растеж“ (Neurosis and Human Growth, Karen Horney, M.D.)