Ефективност е магическа дума в съвременния свят. Тя се подчертава като задължително качество за служителя, който търси одобрението на своите мениджъри и се стреми към кариерно развитие и, разбира се, по-високо възнаграждение. 

При въвеждане на търсенето “негативните последици от ефективността” в гугъл се нареждат множество статии на тема как негативната настройка намалява ефективността в работата. Което е математическа истина - ако нещо ми е неприятно и досадно, и се чувствам прецакан докато го върша, естествено аз ще го извършвам мудно. 

Но има малко информация в защита на хипотезата, че прекомерното форсиране да извършваме огромен брой задачи с постоянно увеличаващо се темпо с идеята, че “улесняваме” работата си, е всъщност вредно. Много често зад насърчението да бъдем “ефективни” стои именно такова очакване. 

“Аз издържам на стрес” в съвременния свят е равносилно на “Аз мога да летя”

Значи този човек издържа на екстра натоварване, което не задължително бива наградено като извънредно усилие. Той може да дава повече от очакваното, като приема да получава по-малко от това, което е заслужил. Друга желателна характеристика на “качествения” служител. 

И тук идва моментът, в който с чисто изследователска цел ще изследваме как думата “ефективност” бива преиначена в днешно време, така че да служи на цели, различни от “удовлетворяващото изпълнение на задачите”.

Ефективност вече значи неуморно, скорострелно, конвейерно, свръх-фокусирано, лишено от кислород извършване на задачите. Колелото се върти и някой трябва да го върти - една звездичка - трябва да го върти нон-стоп с бясна скорост. 

Това е “ефективност”, насилена до своя зенит

Обикновено след кулминационната точка, логично следва спад в активността и оттегляне в бездействие. Някой би попитал “Добре де, сънят не е ли бездействие - бачкам като луд, пия две бири в нас, колабирам в леглото и понеже съм си починал, утре ставам и отново бачкам като луд?” 

Препъникамъкът тук е сравнението “като луд”. За да има баланс, след бачкане като луд, трябва да се спи като луд, да се яде като луд, да се къпе като луд, да се пие като луд. Да се почива и живее като луд. 

И това създава усещането, че денят трябва да побира много повече активности (извършвани с максимална интензивност)... за да излезе сметката. 

За да може хем да съм “ефективен”, хем да презаредя батериите както си трябва. И резултатът често е постоянно, задъхано галопиране от едно нещо към следващото (било то работна задача, семейна отговорност или откраднато време за разтуха и забавление). Всичко се движи на забързан каданс, осъзнаването е нулево, а присъствието в настоящия момент е маркирано единствено от слагането на отметка върху случилата се дейност. 

Когато колелата започват да се откачат от колата 

На английски има един израз “the wheels are coming off”, който в буквален превод означава, че колелата се откачат от колата. Но никой не го използва в буквален смисъл, а само в преносен - който е, че нещо или някой неочаквано се проваля, колабира или рязко престава да следва предишния си курс на подем и прогрес. Идиомът носи в себе си подсказката, че развръзката се случва при висока скорост. 

Нека се върнем към ефективността - работенето и живеенето на максимални обороти. 

Когато се опитваме да стартираме бизнес или да си осигурим изкачване по кариерната стълба, да изкараме достатъчно пари, за да си платим сметките, да жонглираме между отглеждането на деца и останалите ангажименти и роли в живота си - разбира се, че имаме нужда от умението да издържаме на стрес и да управляваме времето и усилията си така, че да постигнем търсения резултат. 

Или просто да избутаме труден период. Или просто да оцелеем психически и физически в изпитателна ситуация. 

Свръх-ефективността като наложено отвън изискване 

Но ние не говорим за тази ефективност, която животът изисква от нас, когато става въпрос за справяне с продуктивни начинания, отговорности и жестове на самоосъществяване. Ние говорим за ефективността в нейния изкуствено изкривен вид - който е различен от умението да се справяме с няколко неща за известен период от време, и то да се справяме успешно, макар че не сме се наспали и наяли. 

Изкривената ефективност има една специфична характеристика, която я отличава от описаната горе чиста ефективност. Тя е наложена отвън. 

Някой го изисква от нас, защото ползите му от приложението на този вид ефективност са особено различни от ползите му при нейното отсъствие. Въпросът е, че ползите при нейното отсъствие, са обичайно очакваните ползи. 

Но когато меракът за максимизиране на ползите не е изговорен, изискването за допълнителна (постоянно увеличаваща се) ефективност всъщност започва да изглежда като обикновено очакване за обичайно извършване на работата. И хоп, вече въртим педалите бясно и неуморно. Това обичайно ли е? 

Роботизиране на продуктивността 

Този вид забързана, задъхана, обезвъздушена, обезчовечена, истерична “ефективност” превръща извършителя си в нещо като робот. Последиците от това са неизбежни грешки, спад в качеството на крайния продукт, намаляване на вътрешната мотивация, депресия, апатия, непрестанно раздразнение и умора, усещане за загуба на смисъл. Върша толкова много, а то само се увеличава и аз само пътувам на някъде, без някога да пристигна. 

Свръх ефективният човек обикновено, дори да е обичал работата си, започва против волята си да я намразва. Той вече няма нормативното време за занаятчийски подход към задачите и проблемите - разглеждам, осмислям, променям, адаптирам, поглеждам отстрани, искам съвет, обсъждам, тествам, оправям. 

Той няма времето да развие качествена експертиза, защото в бързането си забравя онова, което е научил, справяйки се с 876-тата спешна задача. То не се синтезира в матрицата на познанията в дадената област, а просто увисва отделно от останалите знания, някъде там в пространството и времето, в което е било адски наложително да бъде свършено на галоп. И така с месеци, с години. 

Как се излиза от порочния кръг 

Това, което можем да направим, не е задължително да хвърлим всичко по дяволите. Макар че, колкото по-дълго сме се напъвали да бъдем свръх продуктивни и сме стискали зъби, толкова повече ще ни се иска баш да хвърлим всичко по дяволите и - след мен и потоп. Хроничните ситуации се решават по остър начин. 

Вместо да действаме така радикално, можем да просто да си позволим да бъдем осъзнати за това, което ни се случва. Да си припомним, че постоянното задъхано препускане винаги и неизбежно намалява качеството на работата ни, изяжда креативността ни (да не кажем, че я унищожава напълно) и много често не е резултат от непреодолимо вътрешно желание да се учим, да постигаме и да задобряваме - а ни е наложено отвън, за да се извлече абсолютният максимум от участието ни. 

Осъзнавайки това, сме на прав път. Не знаем накъде отива той и как да процедираме, но знаем, че ако продължим така, както досега, ни очаква просто бърнаут и възневидяване на дейността, която всъщност обичаме. Когато осъзнаем нещо и си позволим да изпитаме истинските си чувства към него, а не някакви полирани, “професионални” емоции - ние заявяваме, че сме готови за следващата подсказка по пътя. А промяната понякога се случва именно така - просто със забелязване на това кое какво е.