Случвало ли ви се е да виждате “потенциала” у някого? С усилия от ваша страна, “с времето”, със сближаването и взаимозависимостта, с множество разговори, постепенно преминаващи в разгорещени спорове - той ще се промени, та как иначе! Потенциалът е там. Обаче колкото повече чакаме (и помагаме) някого да се промени, толкова повече се отдалечаваме от промяната, която може би е необходима на самите нас. 

Мир да има.

Още нещо: с настойчивостта си, препоръките си и “помощта” си ние пречим и на така бленувания положителен катарзис у другия, който ще превърне потенциала в действителност. Промяната у някой друг, такава, каквато ние му я препоръчваме, често не е изражение на развитието на този човек, а символ на това, че той или ни е отстъпил против природата и волята си, или временно се е съгласил да играе по нашите правила, за да спечели нещо свое си в замяна. Мир да има. Това не е истинска промяна. Това е временно старание, неподплатено с осъзнаване и удовлетворение. 

Неприятната истина за промяната е, че тя е невъзможна, ако човек сам е желае да се промени. “Претърпях промяна” в това отношение е грешен израз, защото качествената промяна не е принуда, от която бихме избягали, стига да бяха налице благоприятните обстоятелства. Качествената личностна промяна е процес, който се състои от няколко хронологически послдователни компонента: неудовлетворение, визия за промяна, мотивация, кураж за експериментиране, интегриране на новия опит, затвърждаване на промените. Промяната не е операция, която да “претърпим” волю-неволю, а процес на себереализиране, зад който седят осъзнатост и готовност за работа. 

Интеграция на промяната.

И затова ние можем да насилим себе си да се променим, но не можем да насилим никой друг. Не и качествено или дългосрочно. А ако успеем, ще ни излезе през носа, защото това, което ще сме предизвикали няма да е естествена и интегрирана промяна, а едно преструванство в отговор на собствената си настоятелност. Такива “промени”, дори да се задържат за месеци или дори години, в един момент рязко ще се сринат, сякаш никога нищо не е било, защото са изградени върху къщичка от карти, а не върху здрава основа. 

Потенциалът е реална величина, към която всеки може да се стреми - или пък да осъществи, благодарение на подходящи житейски събития. Но това е вътрешно преживяване, което най-често може да се изследва предимно ретроспективно, тоест след като вече се е случило. Когато се обърнем назад и си спомним пътя си към дадено личностно постижение или развито с времето качество. Но потенциалът, както и талантът, няма абсолютно никакво приложение, ако не бива поливан и обгрижван. Затова и истинската, качествената промяна, се случва с сила правопропорционална на вътрешната мотивация. За дас е променим, следва да го търсим, да се нуждаем от това, и да го “случваме”. 

Фокус върху нас самите.

Затова, когато се окажем в поредния неприятен, но все пак изпълнен с надежда за успех, разговор с някой, който желаем да променим, можем просто да забележим как се чувстваме докато разговорът тече. Едва ли е приятно и полезно. Ние оказваме натиск, естествено “с най-добри намерения”, но промяната остава важна предимно за нас, но не и за другия. Това е достатъчно, за да разберем безполезността на занятието. Може би той не е достигнал естествения момент, в който сам би пожелал да се промени. Може би сме сбъркали с оценката на потенциала и сме видели това, което би работело за нас, а не за отсрещния. Може би проектираме собствената си неосъзната необходимост от промяна (дори и в различна от дискутираната посока) върху някой друг, за да не се занимаваме с далеч по-отговорната и трудоемка задача да променяме себе си. 

Когато си позволим да изследваме тези възможности, ние оставяме въздух в отношенията - а въздухът прави общуването приятно. И ако не успеем да тласнем другия към желаното от нас превъплъщение, то поне можем да запазим контакта си чист от борбата за осъществяване на потенциал, който се опитваме да “продадем” на собственика му, но без успех.