Когато един услужлив и съгласяващ се човек започне да работи над себе си, неговото поведение започва да се променя. И това не винаги радва онези, които са свикнали да берат от плодовете на неговата сговорчивост и всеотдайност. 

Повечето хора не приветстват у другите такива промени, които ограничават комфорта и ползите им от едно удобно поведение. Ето как може да бъде заявено тяхното недоволство - което не е просто неодобрение, но и манипулативен призив променящият се човек да си остане същият и всичко да си бъде постарому. 

“Май не си на себе си” 

Когато поведението ни дълго време е било в услуга на останалите, те не са съгласни ние да се променим в своя полза - и сякаш в техен ущърб! Да вземем за пример един човек, който винаги е зачитал изискванията на околните, вършел им е услуги, слушал е разказите им като душеприказчик и не е изразявал недоволството си. 

Когато този човек започне да се променя и да поставя себе си на първо място, често става така, че познатите и близките му не само, че не го хвалят за положителната трансформация, но и намират промените за неприятни. “Какво ти става напоследък, все едно не си себе си!” - така звучи опитът услужливият човек да бъде върнат в служещата си роля, вместо да изразява желанията и потребностите си и да казва “Не” на онези, които са свикнали да чуват от него предимно “Да, добре”. 

“Не си се променил, същият си си”

Понякога, когато сме успели да работим над емоциите, навиците, страховете и поведението си, ние изпитваме както страх от промяната, така и гордост. И така става, че споделяме тази гордост с някого - “Бях смутен и срамежлив, а сега се чувствам уверен и самостоятелен!”. 

Обикновено промяната в себеусещането и поведението, която дразни околните, е свързана с това да им се отказват удобства, подчинение, съгласие и отчетност. Един човек, чиито действия дълго са били дирижирани от други хора, няма да получи аплодисменти от тях, ако спре да базира решенията си на техните изисквания и съвети. Ако ги постави на второ място, а себе си - на първо. 

И тогава хората може да се опитат да отрекат промяната - защото на тях не им е изгодно тя да се случва, камо ли да се затвърждава като нова константа. За да “разубедят” своя удобен близък от новопредприетите му мерки срещу сервилността и жертвоготовността, хората може да му кажат, че не забелязват никаква промяна. Може би си вменява и какво му става изобщо - за какво му е подобна промяна, всичко си е наред. 

Това отрицание на случващото се има за цел (дори да е несъзнателно) да вкара човека обратно в “правия път” - което означава той да си остане същият като преди. Удобен, услужлив, обгрижващ, подкрепящ, съгласяващ се, придружаващ, скромен - все характеристики, които създават комфорт на другите и дискомфорт на самите нас. 

“Аз явно вече нищо не означавам за теб” 

Един от най-манипулативните видове борба срещу промяната у наш близък е насочването на резултата към себе си. Като изречение това звучи така: “Твоята промяна ме лишава от моята стойност!”. Често в зависими отношения, когато единият от партньорите започне да развива умението си за самостоятелност и поставяне на граници, другият изживява тази промяна като отхвърляне и изоставяне. 

Такива реакции са разбираеми, защото показват сферата, в която авторът им би могъл да работи над себе си. Което е чудесно, ако той има желанието да го стори и да започне да осъществява своята собствена промяна. Но ако сме във връзка, в която единият изпитва страх и недоволство от поставянето на граници и автономността на партньора си, то промяната към по-здраво самочувствие, директност и повече самостоятелност може да му се стори като заплаха. 

Адаптация към промяната в поведението 

Затова е важно, когато сме в процес на трансформация, която усещаме, че е трудна, но работи в полза на нашето развитие и добруване, да не отстъпваме пред настояването на околните, че действията и поведението ни са неприемливи. Недоволството на онези, които досега сме обслужвали и обгрижвали безрезервно, е естествен етап от добиването на самочувствие и умението да поставяме граници. 

А да умеем да поставяме граници в общуването и отношенията изисква да можем да казваме “Не”, когато искаме да откажем и да казваме “Да”, когато наистина сме съгласни. Да сме осъзнати за чувствата и нуждите си и да можем да ги усещаме и декларираме без страх, че ще бъдем порицани или отхвърлени. С времето тези остри реакции отшумяват и ние можем да се адаптираме към новите си поведения, затвърждавайки ги, без особена турбуленция в отношенията.