Когато говорим за личностно разстройство, обикновено става дума за някакъв вид екстремност и прекаленост. 

Нещо, което може да бъде наблюдавано като поведение или склонност в различни сфери от живота на човека, и което обикновено затруднява и обърква околните. И носи болка и фрустрация, усещане за вина и изоставеност, страх и горчивина на самия човек. 

Въпросът е, че въпреки усилията си в посока да се държи или чувства по друг начин, човекът неизменно демонстрира отколешните си крайни поведения и изпитва понякога непоносимо интензивните емоции, които го карат да се държи и говори крайно, необуздано и самосаботиращо. 

Две думи: Нестабилност и имуплсивност 

Хората с гранично личностно разстройство могат да бъдат описани с две ключови думи, които бележат корена или основата на тяхното затруднение в поведението: нестабилност и импулсивност. 

Какво означава тази нестабилност? Тя се изразява в отношенията, в настроенията, в поведението, и на най-дълбоко ниво - в усещането за собствена стойност. 

Хората с гранично личностно разстройство имат затруднение да усетят кои точно са те като набор от характеристики, способности, потребности, страхове и таланти, с житейския си наратив и особеностите на своя нрав. 

Те може да се лашкат от образа на извънредно услужливи и грижовни към това да бъдат нападателни и критично настроени, изнанадвайки околните с бързото превключване между две противоположни поведения и начина на общуване. 

Според д-р Рамани Дурвасула граничните личности могат да преминат през богата палитра от емоции в рамките на час - от гневни, до тъжни и съкрушени, до жизнерадостни и окрилени. 

Само не ме изоставяй 

Една от причините за промените в поведението и настроението, е интензивният, повсеместен и хроничен страх от изоставяне, който тези личности изпитват. 

Това е като едно огнище на травмата, в което езиците на огъня на съмнението може да се смиряват до малки пламъчета в моменти на сигурност, прозрачност и близост (с техните любими хора, приятели и роднини). 

Но веднага щом те съзрат и миниатюрен знак, че не са обичани и желани, че вниманието или всеотдайността са намалели, следва неконтролируемо избухавне - било то в гняв, плач или самонараняващо или нараняващо другия поведение. 

Къде е разликата с човека без гранично разстройство? Той навярно би бил уплашен, тъжен, гневен или объркан от предстоящата раздяла, но чувството, че ще “умре, ако това се случи” не е там.

Граничната личност наистина чувства, че ако бъде изоставена, животът ще приключи - чувството е толкова тежко за издържане, че намира път навън като демонстрация на ревност, като скандал, замеряне с неща, 76 съобщения в чат, рев, тръшкане, заплахи (дори такива за посягане на собствения живот) и екстремни ултиматуми. 

Връзки, в които силно се люби и мрази 

Отношенията на граничните личности обикновено са интензивни, всепоглъщащи, конфликтини и крайни. 

Не е учудващо като техни приятели или близки да чуваме разкази за това как приятелите и партньорите им са вдъхновяващи и заслужили тяхната любов и доверие, а на следващия ден да същите да бъдат описвани като злонамерени, стиснати и потайни - хора, срещу които съмнението и презрението биха били най-разумните позиции.

Тези връзки обикновено започват страстно и всепоглъщащо, а в последствие бързо се превръщат в редуване на вражески атаки с драматични сдобрявания, последвани от моменти на меден месец и слятост. 

До следващото подозрение в предателство или (въобразено или реалистично предчувствано) изоставяне. Когато бомбата избухва, за да бъде последвана от увещания за помирение и клетви в това как никой никого не е искал да напуска или неглижира. 

В тръсене на Кой съм аз 

В граничните личности обикновено съществува едно непрекъснато колебание кои точно са те.

То може да се изразява в постоянни промени във външния вид, смяна на името, трансформация на идентичността - като героинята на Джулия Робъртс в “Булката беглец”, която обича да яде яйцата така, както обича да ги яде мъжът, с когото понастоящем е. 

С единия на очи, с другия на омлет, с третия забулени. 

Обръщане на гнева срещу себе си 

Хората с гранично личностно разстройство често имат саморазрушителни повдения. Те могат да препиват, да преяждат, да шофират безотговорно, да се излагат на рискове, да провокират, да си гризат кожичките, да се режат или дори да прибягват до самоунищожителни действия. 

В голяма част от случаите тези действия може да имат демонстративна стойност - за да покажат на някого какво може да сторят със себе си, ако той ги изостави или не ги оценява, както те жадуват да бъдат оценени и жадувани.

В защита на граничната личност 

Съществува такова нещо като стигма на граничното личностно разстройство, сякаш е най-лошото нещо, което може да се случи с характера на човек. Хора, които са си имали вземане даване с гранична личност, може да разказват за опита си с уплашена благодарност, характерна за оцелелите от ураган. И това е въпрос на вкус. 

Има и хора, които са наистина благодарни за срещата си с граничния човек в своя живот. И макар този човек да тиктака и избухва, редувайки сълзи със смях, те намират в неговата богата палитра от крайни емоции нещо, което ги вдъхновява и им носи удоволствие и топлота. 

Хората с гранично личностно разтсройство могат да обичат силно и жарко, да показват любовта си с приливаща от жизненост радост и да декларират уплахата си от изоставяне с вдетинени протести или една-две разбити в стената чаши за бяло вино. 

Но макар скандалите и демонстрациите понякога да ни идват байгън и да мечтаем за комфротна скука и лековита предсказуемост, рядко в живота си ще срещнем някой, който да обича така гръмко, да се страхува така болезнено от изоставянето и застрашеността на отношенията и да воюва така всеотдайно от наше име срещу опонентите и враговете ни. 

Както граничната личност.