Когато от много време отлагаме належаща, но неудобна промяна в живота си, може да стане така, че тя да нахълта с шут. 

Едно време в обучението по гещалттерапия, нашият ментор Франс Меулмеестер използваше метафората за Голема (същество, направено от нежива материя и одухотворено от човека, съгласно юдейския фолклор). Той казваше, че промяната така или иначе ни връхлита под формата на криза, срив или събитие - нищо, че ние затискаме вратата с всички сили и настойчиво гледаме в обратната посока. 

За този случай той използваше израза “Когато Големът чука на вратата” (на английски: When the Golem is knockin on the door). Значенито на метафората беше, че на човек му остава много малко време до момента, в който това, което не иска да осъзнаем, ще го принуди към осъзнаване. И Големът сам ще влезе, въпреки че до преди това вежливо е почуквал на вратата ни, а ние невежливо сме се ослушвали от вътрешната страна. 

Големът не е символ на някакво трагично събитие, което безсмислено разваля комфорта на живота ни и се намесва в установените ни навици. В този случай той е символ на обновлението и трансформацията, които отлагаме, защото пътят към тях минава през разделите, големите решения и новите крачки в непознатото. Когато Големът чука на вратата (и когато нахълта със сила), обикновено е дошъл моментът да оставим нещо старо, изживяло времето си и превърнало се в тежест. Ние изпитваме удобна привързаност към тази “тежест”, но тя спира развитието ни. 

В какви ситуации може да се случи това? Примерите са много, затова ще разгледаме популярните от тях. 

Упойката на зависимостите

Да бъдем зависими от нещо означава да тушираме тревогата или болката, свързана с нещо съвсем различно. Независимо дали обектът на нашата зависимост е човек, вредено вещество или работа, крайната посветеност и вглъбеност в него ни “спасяват” от неприятните (и понякога непоносими) емоции към друго нещо в живота ни. 

Ако прекаляваме с алкохола, защото сме постоянно напрегнати от връзката си (или липсата на такава), може да стигнем до промени в поведението и здравословното състояние, които ще извикат Големът да почука на вратата. За да ни напомни, че е време да осъзнаем какво ни кара да препиваме, препушваме и преяждаме - вместо да го крием от себе си със самоунищожителни излишества. 

Обсебеност с връзката 

В друг случай, може да сме станали зависими към връзката си или даден човек, с когото я желаем, но я нямаме. Декларацията на споделени емоции, срещите и разговорите с тази личност диктуват дали в този ден ще има спокойствие и радост в душата ни. Или пък обратното - ако се чувстваме непотърсени, незабелязани, разтревожени от съмнения, свързани с качеството и интензитета на отношенията - денят (и нощта!) бързо стават изнервени, непродуктивни, драматични и паникьорски. 

Връзката диктува как се чувстваме и кои сме днес - уверени и целеустремени хора или разклатени от липсата на кумира си фенове. И, за да ни извади от това уморително преживяване, което в даден момент започва да ни вреди прекомерно, Големът почуква на вратата. Времето за промяна е дошло.   

Спасението на работохолизма 

Понякога работохолизмът е резултат от стремежа към финансови придобивки - или механизъм за оцеляване. Или пък изражението на нашия талант в това, което винаги сме искали да правим - и ето на, най-сетне можем. Затова се стараем, раздаваме, преработваме, доказваме. Има цел, има нужда или има страст. 

Но тук не става въпрос за нито един от трите мотиватора на работохолизма, изброени горе. В този случай говорим за работохолизъм, който спасява своя извършител от нещо друго в неговия живот, което той не иска или се страхува да почувства, забележи и осъзнае. Заедно с последиците от това осъзнаване. Това е, което работохолизмът предотвратява. Ако не гледам натам, а гледам в екрана на компютъра или в колегите на срещата, значи не се случва - като щраусът. 

Но точно тогава идва Големът. И почуква на вратата. 

Кризата е път навън 

Моментите за промяна са моменти, в които можем да развържем себе си от собствените си заблуди. От оковите на някакво поведение или роля, която вече е започнала така да ни стяга, че ни оставя синини. И най-важната причина, поради която идва Големът - със стягане е трудно да растем. Това се случва с разтягане. 

Затова, когато усещаме, че трябва да променим нещо в живота си и получаваме малки потвърдителни или предупредителни сигнали, че вървим по тънък лед или изцяло в грешната посока, или живеем неавтентично, можем да се опитаме да им обърнем внимание. 

Да ги отчетем, да си позволим да се замислим какво в собствения ни живот ни тормози толкова, че имаме нужда да се правим, че то не съществува - и да предприемем крачки за собственото си освобождаване. За трансформацията, която е единствената умисъл, с която Големът си прави труда да дойде. И за която после ще сме му благодарни - след като премине шокът от кризата, негодуванието от загубата на нещо старо и страхът от новото. 

Защото Големът идва с лоши новини, но с добри намерения.