Това е финландска дума и в най-общ смисъл означава кураж в лицето на трудностите. Хладнокръвие в окото на бурята. И смирение пред повелите на съдбата. 

Не примирение, а смирение 

Концепцията за “сису” е заложена дълбоко във финландската култура. Обезпечена е от изискванията на един суров външен свят и доказана като потребна от народ, който знае как да устоява на изпитанията, без да се страхува и да се вайка, нито да отправя молитви за щастие, комфорт, късмет и задоволеност. 

"Сису” е нещо като с воля отглеждана вътрешна склонност към естествен героизъм без знаменити действия и без настървение спрямо кръвожаден опонент. Тази настройка дава най-богатите плодове, когато бива упражнявана и прилагана всеки ден, в условия на леки дразнения и елементарни спънки. 

Вместо реактивност - хладнокръвие

Вместо колебание - решимост. Вместо непрекъсната поредица от нужди и желания - аскетизъм и воля. Вместо дребнотемие - великодушие. 

Концепцията “сису” почива на смирението, а не на самоизтъкването с кураж. Тя не означава дръзновение при всеки повод. Нито да дразним лъва с пръчка като дребнав и глупав акт на някакво самоделно кръщение в неясно мъжество. 

“Сису” е различна от безразсъдството, с което жаден да се доказва човек се излага на очевидни опасности или скача с двата крака в кладенец, за да спечели бас или да понесе последиците от загубен такъв. 

Някой, който е склонен на самоунищожение чрез рисковани занимания, които маскира като приключения, не е задължително практик на “сису”. 

Приемането като свръхчовешка сила 

Непоклатимостта на това балансирано вътрешно състояние, готово да продължи напред с достойнство при свирепи външни условия, почива на дългогодишни практики по смирение и приемане. 

Това не е мързеливото приемане на нещата, което практикуват хората, склонни да извиняват собствената си инертност с удобен вид фатализъм: “Кармата ми е такава, не зависи от мен - затова се нося по течението, понасяйки живота и мечатейки да се натъкна на леснини и удоволствия някъде надолу по реката.”

Приемането в случая на “сису” навярно започва от съгласие с непредвидимостта на процеса на живота. И предварителен отказ от пазарене за по-добри условия. Но не спира дотук. 

А продължава още малко в конструктивна и много трудна за следване посока. 

Да станеш едно с бурята

Приемането не води до апатия или ступор. А до един вид самурайска мобилизация. 

Като да станеш едно с бурята, без да противостоиш нито на силата, нито на продължителността й. Съгласието тук е могъщо и жизнеутвърждаващо, а не разочаровано или прекършено. 

Да практикуваме “сису” в живота си не значи да се преструваме на безчувствени. Нито да потискаме емоциите си в името на една твърда и издръжлива фасада. 

Подобна практика е по-скоро рискован тунинг на поведението, който по-скоро ни прави уязвими на напрежението на скритите чувства. 

В един момент те или ще изригнат неконтролируемо навън, или ще започнат да ферментират в нас, водейки до психосоматични симптоми, като безсъние, проблеми със зъбите и стомаха и така нататък.

Идеята на “сису” не значи да се преструваме на силни 

А да намерим опипом, с осъзнатост, търпение и дългосрочни практики онова място вътре в нас, което е заслон от бурите навън. Там, където емоцията се надига, бива призната и отчетена и после оставена да отшуми - но не потисната. 

За да практикуваме “сису”, не е достатъчно да си мерим приказките и да внимаваме с действията си, нито да живеем смело или аскетично. 

Добро начало е да можем с почти религиозна обоснованост да си отговорим защо го искаме, какво в концепцията е важно за нас, как усещаме, че ще облагороди характера, душата и отношенията ни.

Какви дарове ще ни даде, каква цена ще платим, за да го отгледаме в себе си и да го утвърждаваме като начин на живеене, а не само като поведение. 

Практикуването на “сису” не е за всеки

Със сигурност възпитанието и буквално отглеждането на тази вътрешна настройка, на това отношение към случващото се, изисква много дълга и волева работа. Целенасочена и безотказна. Неповлияна от погромите и победите. 

Аплодисментите или присмехът не би следвало да се отразяват някак на онзи, който се е заел да отглежда в себе си “сису”. 

Не е нужно той да е откъснат от хората или да се държи с тях, сякаш те за нищо не са му фактор. А просто да не се блазни от възможността да ги впечатли с прояви на героизъм или със стоицизъм, демонстриран за пред зрители. 

И да усеща кога чуждата насмешка или неодобрение започват да го “канят” да доказва правотата на практиките си и да води превъзпитателни спорове с околните. 

Неподвластността на тези изкушения е част от квинтесенцията на “сису”. 

Ако имаме желанието и търпението да възпитаваме в себе си тази прекрасна и жизнеутвърждаваща концепция, полезно е да се задълбочим и отдадем на нейните философски, духовни, екзистенциални, физически, ментални и поведенчески постулати. 

Иска се нещо повече от намерението да бъдем еди какви си

В какво може да ни помогне такава една настройка на съгласие и липса на страх, на готовност да легнем в следващия завой на живота без пазарене и отвращение към неприятностите? 

Първо, така ние ставаме по-гъвкави и по-отворени за живота. 

Безстрашието със смирение е един от малкото начини наистина да почетем това, което ни се случва тук и сега. Да го оставим да е каквото е, без да го модифицираме, без да го идеализираме и без да му треперим. 

Това ни прави по-устойчиви към моментите на болка, загуба и лишения. И ни помага да не се пристрастяваме към идеята за постоянно търсене на удобства и “щастие”. Не защото сме незагрижени за себе си, а защото не искаме да свикваме на празноглав хедонизъм и не възнамеряваме да се изнежваме към живия живот. 

Трансформация на живота, личността и отношенията 

Когато възпитаваме “сису” във вътрешния си свят, нашето поведение и отношенията ни се променят. Те навярно губят своята нарцистичност, състезателност, опакост. 

Нищо не е непрежалим стимулатор и всичко има стойност и значение. Но без да е патерица или някаква значка за престиж. 

Време е за заключение. В свят, който повсеместно насърчава зависимостта към удобството и мечтанията за лукс, изглежда мъдро и полезно да тръгнем в друга посока. Изглежда човеколюбиво, себелюбиво и жизнелюбиво. 

Да сме съгласни с това, което е - не от мързел и нехайство, а защото не е достатъчно да сме тук, за да си напазаруваме, да се наядем и да се нарадваме. 

С топли терлици на краката, код за намаленията, пълен шкаф с тоалетна хартия, червен конец против уроки, талисман за благоденствие и списък с нещата, които заслужаваме да получим в тоя живот.