Веднъж чух, че “човек, който обича себе си, може да се ожени или омъжи за всеки.” 

Това не означава, че той не подбира - а че може да се чувства добре във всяка компания. 

Много често един от белезите на самоосъждане е нетолерантността към другите хора. Вечно раздразненият човек изпитва същата алергичност към себе си, каквато демонстрира към околните. 

А вечно нараненият в отношенията често по някакъв начин успява да се отнася нехайно, неуважително и зловредно със самия себе си - модел, на който останалите подражават. 

Както се отнасям аз самият към мен, така се държат и другите

“Каквото отвътре, това и отвън” е правило, важащо с пълна сила в подобни примери. Шикалкавенето и преструвките няма да помогнат тук. Както и fake it till you make it.

Затова може би онзи, който обича себе си, може да бъде приятел, роднина, съпруг и любовник на широк спектър от характери. Правилото е, че ако е в мир със себе си и се отнася към себе си с грижа, уважение и радост, то той би се чувствал на място в почти всяка ситуация. 

Разбира се, подобен пример остава отворена вратата за спорове - а ако партньорът му е насилник, ако човекът жадува страст, а връзката му е безстрастна, ами като дойдат проблемите с децата, ако свекървата се меси, а ако най-добрата приятелка завижда и злослови… 

Пак ли ще се чувства така непромокаем за обикновените, причинени от най-близките хора злини, нашият обичащ себе си герой? 

Отговорът е пиперлив, точно каквито са и въпросите. 

Любовта към себе си означава да правим добри избори 

Човек, който обича себе си наистина, а не просто като демонстрация на егоистичен нрав и налагащо се поведение (което не е признак на любов към себе си), няма да “привлече” и избере човек, който ще му носи вреда, ще подронва самочувствието му и ще му взима много повече отколкото му дава. 

Или приятел, който ще му мисли злото. Или връзка, която да го угнетява с липсата на нещо, което за човека е непрежалим елемент на качествените отношения. 

Любовта към себе си не се проявява само в начина, по който се обръщаме към нас самите - дали си говорим с мили думи и се обличаме елегантно, дали ходим на фитнес и маникюр. 

Атестат за качеството на доброто ни отношение към нас самите е уклонът ни да избираме едни хора или други. 

Точно както ако повече обичаме себе си, можем да бъдем съзрени често да похапваме папая или авокадо, а ако се харесваме по-малко, може безконтролно и с недоволство да набиваме пица и бургери, с голяма кока кола за по-лесно преглъщане. 

Същото е и с хората в живота ни. 

Целта е да има откъде да започнем промяната - а не да си търсим сметка

Нищо от написаното дотук не значи, че ние “сме си виновни” за злините, причинени от хората около нас, защото не сме обичали себе си достатъчно качествено. 

Темата просто изследва скрити динамики, които може да допринасят за затрудненията във връзките и повтарящите се сценарии в живота на един човек. 

Идеята не е да поемем цялата отговорност на плещите си и с това да създадем още един допълнителен пласт от самоомраза задето сме “привлекли” болезнени преживявания - а да погледнем по-задълбочено и безстрашно навътре и да започнем плевенето и реставрацията с повече информация и посока на усилията за промяна. 

Магическата дума - дисциплина 

Брус Лий има подходящо изказване за случая: “Знанието не е достатъчно, трябва да го приложите. Желанието не е достатъчно, нужно е действие.”

Освен да забелязваме безстрашно как се държим със себе си, необходимо е и да проявим твърдост. Както към собствените си привички, които са в наш ущърб, така и към околните. 

Например, ако наистина искаме да започнем да се учим как да се обичаме, необходимо е да се заинатим в изграждане и спазване на нови правила за грижа към себе си. Повечето от тях са свързани с това да се упражняваме да си казваме “Не”. 

“Не” за мазната баничка е един хумористичен и лек вариант

Необходим, разбира се. Но има и по-висока летва. 

“Не” на това да полагаме едностранни усилия за отношения. 

“Не” на това да се раздаваме в работа, в която отсъства реципрочност и уважение. 

“Не” на това да си крием мнението, за да не счупим на някой хатъра. 

“Не” на това да сме привлечени от хора, в чиято компания се чувстваме като джуджета, а тях възприемаме като великани. 

Когато направим инвентаризация на отношенията си, може да открием, че голяма част от протагонистите от най-близкия ни кръг не зачитат границите ни или са свикнати от нас самите на особен вид отношения, в които се толерира паразитизъм, държане на сметка и размахване на пръст. 

Любовта към себе си не започва единствено с приемане

Конструктивното, трансформиращо приемане е явление от толкова висока категория, че повече прилича на магия или на милост свише, отколкото на някакъв продукт на медитации или вътрешна настройка. 

А и това, че “се приемаме” и “приемаме” другите може да е голяма залъгалка против страха ни да въстанем срещу собствените си токсични поведения и навици, зависимости, склонности, както и срещу гнета на отношенията, в които сме затънали. 

В тези случаи няма нужда от приемане, а от революция 

Най-подходящо е да работим с терапевт, с когото с времето сме изградили доверие и се чувстваме комфортно и защитено. Редовната и дългосрочна терапевтична работа дава прекрасни и понякога дори изумителни резултати в това да се научим да се свързваме със себе си по любящ начин. 

Този процес е много труден и обикновено е дълъг и сложен, лъкатушен. Наградите са оспорвани, а аплодисментите от околните - неналични. 

Но пътешествието започва да си струва тогава, когато за първи път усетим, че сме на своя страна.