Терминът “love bombing” идва от английски и в буквален превод означава “обстрел с любов”. Звучи като оксиморон. Любвеобилното, комплементарно и обгрижващо поведение на партньора обичайно е търсен консуматив - как тогава може да се върже с идеята за “обстрел”? 

Ако декларацията на чувства на привързаност и заплененост настъпи твърде рано във връзката, това може да е сигнал, че става въпрос за “обстрел с любов”, или love bombing. За разлика от признанието на чувства или обяснението в любов, love bombing-ът не следва времева линия на развитие - запознанство, химия, опознаване, влюбване, привързване, общи планове и така нататък. 

Суперлативи, похвали и идеализация 

В случаите на love bombing, има едно извънредно интензивно (и интрузивно) фокусиране върху това колко превъзходен е новият партньор, как е толкова привелкателен, как маниерът му на говорене и тембърът на гласа му са единствени по рода си, как интимността е несравнима с предишни изживявания, как като са двамата, разговорите са на космическо ниво. И други подобни суперлативи. 

Получава се нещо като маркетингова кампания за намерили се сродни души. Всичко се случва много бързо, срещите стават ежедневни, моментите на разделеност са подкрепени с чести чувания по телефона и уж загрижени проверки кой къде е и какво прави. Много хубаво - но и малко особено? Да. 

Нещо липсва и нещо е в повече

Това, което липсва е сякаш почвата, от която да покълнат подобни задълбочени чувства. Разбира се, възможно е двама човека да се влюбят от пръв поглед. Но когато подобно събитие се случи, по-свойствено е изражението на чувствата чрез думи и натъртвания да бъде оставено за по-късен момент или изцяло премълчано. 

Когато изпитваме толкова силни емоции, ние се чувстваме уязвими, уплашени и разколебани дали и другият е на същата вълна. И това ни спира да излеем сърцето си на масата - и да затрупаме отсрещния човек с обожание и възхищение. 

Защото ни е страх как би реагирал - да не ни помисли за лепка, да не каже, че го притискаме, да не вземем да го изплашим. При влюбването от пръв поглед процесът тече навътре, поне в началото. 

При love bombing-а думите въплъщават усещането на влюбването, но звучат някак прекалено интензивни, прекалено често споменавани и като… банер за рекламна кампания. Гръмко, приканващо и стопроцентово. Трябва да кликнем - но какво ще купуваме? 

Ревност и контрол 

Хора, преминали през подобно преживяване, споделят, че отношенията им са започнали “като в приказките” и след това са прераснали в кошмар. 

От една страна постоянното търсене, което вдига самочувствието и усещането за стойност в началото, се превръща в следене и държане на сметка, в притискане и взискателност за редовен отчет. Хората споделят, че е като да не могат една крачка да направят без техният любим (или любима) да се включи ведро-ведро (или начумерено) и да попита какво става и кой къде е. И най-важното - с кого! 

Това, което е било предвкусвано като близки и взаимозависими отношения с прозрачност на намеренията и усещане за ход в градивна посока бързо се превръща в задължение за оправдаване и отчитане. Бомбардиращият с любов започва да бомбардира с ревност. 

Той държи сметка, ограничава, опитва се да ограничи контактите с приятели и колеги. За сметка на извънредни количества време прекарвани ексклузивно с него (или нея). 

Започва да подмята думите “честност”, “вярност”, “изневяра”, “тайна”. Уж мимоходом, но всъщност усещането на отсрещния човек е все едно му се чете договор с много анекси, които той трябва да потвърди, че ще спазва с грижата на добър стопанин. Често човек, попаднал в такива отношения, се усеща подозиран, следен и разпитван. Сякаш непрекъснато бива “сгащван” за нещо неясно, но погрешно. 

От приказка в кошмар

Има един израз от американския психоаналитик Стивън Грош, който звучи така: “Колкото по-голяма е лицевата част, толкова по-голяма е и задната страна” (“the bigger the front, the bigger the back”). Това означава, че ако нещо е твърде често и гръмко изразявано, ако е прекалено силно и очевидно, то неговата противоположност също е истина. 

Извънредната привързаност може да прикрива безразличие. Любовта - омраза. И обратното. Арогатността може да е фасада за смачкано самочувствие. Всяка полярност  прикрива своята антоним. 

В случая с love bombing-а, сърцатата влюбеност често е камуфлаж за пълно отсъствие на задълбочено отношение. Едно се говори, друго се изпитва. Затова и говоренето е толкова безпроблемно - зад него не седи тежестта на една силна емоция, която изисква кураж, за да бъде споделена и то само половинчато. 

В един момент обратната страна на монетата ярко блесва. Сякаш от нищото. “Изневиделица” е ключовата дума тук. Самоотверженият обожател или изчезва яко дим, спира да си вдига телефона, оставя съобщенията без отговор. Или започва да се държи грубо, оскърбително и омаловажаващо. 

Ако преди сме слушали само за това колко невероятни и прекрасни сме, сега се налага да чуваме какви са дефицитите ни, недостатъците, провалите. Раздразнителността е заела мястото на предишното жарко обожание. 

Идеализацията се е превърнала в обезценяване

Много хора, които в началото на отношенията са разказвали на близките си какъв принц (или принцеса!) са срещнали и колко бързо прогресира връзката им, остават болезнено объркани след метаморфозата на приказката в кошмар. 

Те често търсят вината в себе си, налагат си да бъдат мили, обгрижващи и добри, за да спечелят отново предходното дашно отношение, подчиняват се на изискванията за отчет и преглъщат провокациите и обезценяващите коментари - защото мислят, че причината за промяната в отношението е в тях самите. Че те са го провокирали или заслужили с нещо. 

В търсене на причината 

Истината (ако изобщо може да се говори за обективна истина в такъв сценарий) е, че този модел е игра. Независимо дали другият я играе нарочно или несъзнателно. Има нещо, което той печели от това първо да заплени жертвата си с обстрел с любов, а после, когато вече е захапала, да я наказва с демонстрации на разочарование, упреци и студенина. Или в някои случаи - с необяснимо и категорично изчезване. 

Може би наградата е фрустрацията и болката на отсрещния човек. Може би този процес е огледален на нещо, което бомбардировачът с любов е изтърпявал в детството си - “ела да те гушна, чакай да те набия”. Може би той не осъзнава така очебийната за околните диаметрална разлика в първоначалното си поведение и държанието си на финала. Може би. 

A gentle reminder 

Каквато и да е причината за развоя на отношенията ни, важно да държим наум две неща. Първо, твърде интензивните декларации на горещи чувства и изискването за прибързани общи планове в началото на една връзка, НЕ са обещаващ сигнал. Много малко вероятно е на хоризонта да имаме принц или принцеса. По-скоро манипулатор с актьорски умения и незнайно каква облага от цирка, в който ловко ни въвлича.