Навярно всички се дразним на нещо. И в това няма нищо необичайно или забележително. Когато обаче това, на което се дразним у другите, започне твърде често да се появява в нашия живот, има един трик, с който да спечелим от цялата работа - вместо просто да недоволстваме. Можем да си зададем неприятният въпрос: “как това, което виждам навън, го има и в мен - и къде се проявява?”.
Как работи проекцията?
Защо е полезно да се питаме това? На първо място, защото това, което ни измъчва, може да е отвън, а отвътре - удобно поставено в сляпото петно. И проекцията ни помага да го държим в сляпото петно, защото ако дадено качество ни ядосва у друг, то няма какво да се безпокоим за това, че ние самите страдаме от него - но без да го забелязваме осъзнато.
Психологията познава много примери, в които един човек, който “най-мрази” еди какво си всъщност в даден момент открива, че самият той го практикува и с това вреди на себе си. Чрез проекцията върху другите обаче, ние съумяваме да”изхвърлим” нежеланието характеристики, емоции и проблеми извън себе си и да ги наблюдаваме с възмущение. И това носи психологическо облекчение, но възпрепятства промяната, която тайно дори от себе си може да желаем.
Ти си такъв, а аз не съм
Например един човек изпитва неодобрение към шефа си понеже той е властен, неблагодарен, неотстъпчив, алчен и така нататък. Шефът може наистина да е такъв, но ако този човек често забелязва тези характеристики в другите и те го вбесяват или разстройват, то той може да има нужда от ревизия на собствените си скрити нужди и автоматични поведения.
В единият вариант човекът може да е потиснат и излишно скромен, твърде отстъпчив - и ядосвайки се на шефа си, всъщност той му завижда за уменията и позицията да може да се налага и заповядва. Вътрешно той може би иска да бъде малко като него, вместо да отстъпва и да се съобразява с другите в ущърб на собствените си потребности и таланти.
И двамата “тайно” си приличаме
В другия случай пък, самият човек може да е властен, контролиращ, неблагодарен и алчен в сфера от живота си, различна от работата. За да не “забележи”, че е такъв в тази сфера, което по някакъв начин го безпокои и му тежи, то той често забелзва, че шефът му е такъв. Или съседът. Някой роднина. Приятелите му. Партньорът. Само не и той. Но забелзяването и недоволството подсказват, че има нещо, което се случва незабелязано вътре, за да се случва толкова често отвън и да предизвиква дистрес и негодувание.
Как да използваме раздразнението конструктивно
Преди години моят терапевт ми даде следното упражнение. Всеки път, когато забележа онова, което ме вбесява в хората, да си кажа “И аз малко така.” В случая, доколкото си спомням, аз изпитвах огромно раздразнение към хората, които вършат нещо бавно. Бидейки по натура изпълнителна и припряна, аз не виждах откъде накъде може да има паралел между мудните хора и мен.
Но всъщност зад раздразнението ми се криеше моето собствено раздразнение към мен заради това, че отлагам - написването на дипломната си работа, няколко важни разговора в работен план, времето за спорт. И когато раздразнението се пренасочи от вън навътре, то всъщност може да ни свърши повече работа по отношение на нещата, които ни безпокоят, отколкото ако просто го оставим да се лее върху околните.
Затова и работата с терапевт често е от голяма полза тогава, когато не сме сигурни какво точно ни “боцка”, но усещаме, че сме изнервени, неудовлетворени, неразбрани, в чести конфликти или пък сякаш твърде самотни. Когато изследваме вътрешния си свят в контекста на историята си, навиците си, отношенията си и заобикалящата ни среда, ние може да открием ключа към промяната, удовлетворението и мира със себе си - и евентуално с останалите.
Автор: психолог Александра Петрова
