Ако потискаме неудобните емоции и регулярно се самоцензурираме, това може да се отрази на психическото и физическото ни здраве. Много често потискането на емоциите и автентичните ни реакции се изразява в неспособност да участваме в конфликти, да защитаваме позицията и мнението си, както и да казваме „Не“. 

“Не” на себе си и “Да” на другите

Когато не умеем да се противопоставяме или да отказваме, ние хронично пренебрегваме собствените си нужди в името на това да задоволим нуждите на някой друг. Казваме “Не” на себе си и “Да” на другите. А това няма как да е полезно - нито за нас самите, нито за отношенията ни, които започват да приличат на обслужване и “ходене върху яйчени черупки” вместо на реципрочно и удовлетворяващо взаимодействие. 

Криейки и омаловажавайки собствените си емоции и потребности, за да бъдем приемливи, ние приканваме другите да се възползват от нас, без да им се налага да ни се отплащат или съобразяват.  Защото ние така или иначе ще си замълчим, дори да сме недоволни. И често това се случва, за да създадем и поддържаме изкуствена хармония във взаимоотношенията си. 

Цената на приемливите роли 

Отречените и скрити емоции, които държим прилежно херметизирани в себе си, постепенно се превръщат в емоционална отрова. Един от методите за “детокс” е да признаем и почувстваме неудобните емоции и да ги изразим конструктивно и автентично. 

Страшното обаче идва от това, че сме свикнали да играем приемливите си роли твърде добре и не бихме рискували да обезпокоим околните и да застрашим отношенията си, като бъдем нецензурирани и непринудени - защото често това означава да причиним турбуленция във връзките си.

Фалшивата сърдечност, дружелюбност и сговорчивост бавно създават вулкан от вътрешно напрежение, което често е несъзнателно. И тогава отречените емоции могат да намерят своето физическо изражение в небезизвестните психосоматични симптоми. 

Неизразеният гняв може да се превърне в умора. Наранената гордост - в наднормено тегло. Премълчаното несъгласие или съкровено желание може да намери път навън като хронична кашлица или проблеми с гърлото. Колкото по-дълго обръщаме емоциите си навътре и им забраняваме излаз навън, толкова повече може да пострада здравето ни.

Автентичност и автономност 

Ето защо е полезно да започнем да практикуваме самоосъзнатост вместо самоконтрол и автентично самоизразяване вместо повърхностна любезност. По този начин ние можем да  се научим как да изразяваме чувствата, мнението и нуждите си - без да нагрубяваме другите, но и като не нарушаваме собствените си граници и тези на хората, с които общуваме.

Това означава да изразяваме с уважение и яснота чувствата си и да защитаваме позицията си, като в същото време демонстрираме уважение към другите и имаме способността да ги изслушваме и разбираме, без да се чувстваме длъжни да се съгласяваме с тях, да ги насърчаваме или да ги спасяваме. 

Автентичността изисква автономност - да бъдем убедени в собствената си стойност, да познаваме и използваме ресурсите си, да се грижим за себе си и поставяме ясни граници в общуването. Звучи строго и самотно, но всъщност липсата на автономност е една от причините, поради които крием неудобните си емоции и позволяваме на другите да ни водят и командват, като преглъщаме всяко твърдо “Не”, което копнеем да произнесем.

Да бъдем автентични и автономни не означава да се откъснем от хората. Точно обратното, това означава да се свържем с тях непринудено и искрено, от позицията на сигурност и стабилност вътре в нас самите. 

Липсата на автономност ни кара да се свързваме с другите чрез страха и зависимостта. Тогава ние сме винаги нащрек и следим за намеци и знаци какво да направим и кажем, така че да не бъдем отхвърлени, провокирани, подиграни или нападнати.

Малко за златната среда 

Важно е да помним, че нашата автономност и автентичност не трябва да нарушават дълбочината и смислеността на взаимоотношенията ни с другите. Лекарството за това да  спрем да бъдем потиснати и зависими не е в това да се научим да бъдем груби, самонадеяни и безсърдечни. 

Балансът и умереността са ключови за практикуването на автономността. Това означава, че в стремежа си към автономност и непринуденост ние се фокусираме върху това да бъдем истински (вместо фалшиво мили) и да бъдем съпричастни (вместо фалшиво симпатични). 

Акцентът е върху качеството, а не върху количеството. Ние можем да се грижим добре за себе си, без да сме егоцентрични. Да сме отворени, без да сме “отворена книга”. Експресията не означава свръх-експресия. Увереността със сигурност не е синоним на арогантността.

Едно друго умение, което може да ни помогне да облекчим вътрешното си напрежение и да преодолеем колебанието и страховете си в общуването, е гъвкавостта. Гъвкавостта е умението да се приспособяваме към предизвикателни ситуации с креативност. Да оставим настрана нуждата да гадаем, да контролираме и да променяме всеки дискомфорт в комфорт. 

Гъвкавостта ни дава възможност да разширим нашата толерантност към несигурността в общуването. Когато я усвоим и практикуваме, ние участваме във взаимоотношенията със самочувствието, че можем да се справим с тях. Но и нещо повече - можем искрено да се насладим на тези отношения, защото сме себе си в тях.