Пространството, населявано от любовта е най-желано, защото там няма правила и ограничения.

Там не властват „разумни” доводи и внушения.Там различието не плаши.Там човекът е свободен да отдава и приема.

Поради факта, че това пространство е свободно и безгранично като възможности обаче, то трудно се подчинява на опита ни да създадем обозрим образ на любовта. Човекът не е улеснен в тези си опити, защото любовта не е просто дефиниция, а едно непрестанно изобретяване.

Често си казваме, че търсим своята половинка, която „да ни направи щастлив/а”. Ако човек очаква да намери половинка, това неминуемо е свързано с усещането, че самият той също е половинка.Това вечно очакване на срещата предпоставя зависимост, а това чувство е тотално несъвместимо с истинската любов. Истината е, че любовта към другия минава през любовта към себе си.Единствено когато човек се чувства цялостна личност, когато изпитва самоуважение е способен да прояви уважение и към личността на партньора си.

Любовта е среща на желание с желание.Тя е свързаност, но не  и обсебваща зависимост. Ако единия партньор има ниска самооценка и се чувства непълноценен, това е предпоставка за отношения, които нямат допирни точки с истинската любов. Има риск този човек да влезе в режим на вечно доказване, че заслужава любовта на другия или непрекъснато да се чувства виновен ако връзката не е успешна. Именно чувството на вина е противоположност на любовта, защото омразата означава че ти все още заслужаваш някакво отношение, макар и с отрицателен знак.

Истинската любов означава свободно пространство и приемане. Пространство да бъдеш себе си, бидейки в двойка.Тя е свободата  да ПОЖЕЛАЕШ  понякога да си сложиш известни граници в името на партньорството, да пожелаеш да даваш, но без да изгубиш себе си, без да изчезнеш и без да станеш невидим във връзката. Тя означава да бъдеш приет от Другия, след като си извървял пътя да приемеш себе си.

В една двойка всеки е едновременно учител и ученик. В процеса на това общуване на човек понякога му се налага да преформулира себе си и тогава започва да вижда нещата, които трябва да види и да знае  нещата, които трябва да знае.

Любовта е загадка...Загадката предпоставя търсене, а  процесът на търсене е всъщност развитие.Тя изисква откриване и ПРЕоткриване.Това я прави вечна.

Като послание бих отправила отдавна казаните „вълшебни” думи: ” Почувствай любовта в себе си или никога няма да я видиш там, отвън...”