Стиловете на привързаност се делят на сигурен и несигурен. Можем да си представим,че сигурният е такъв, в който има вяра в добронамереността и надеждността на другия човек и няма чести кризи, драми и скандали. 

Несигурните стилове са основно два: амбивалентен и избягващ. 

Влюбен и загубен - нон стоп  

Индивидът с амбивалентна привързаност може да бъде наречен в известна степен зависим или крайно нуждаещ се. 

От какво? От чести потвърждения на стойността и значимостта му за партньора, както и от доказателства, че връзката и чувствата или са се задълбочили и усилили, или поне са запазили високия си уровен на страст, отдаденост и интензивност от първоначалния влюбен период. 

Изплъзващият се от хватката “темерут” 

Другият вид несигурна привързаност е избягващата. Както се подразбира от наименованието, човекът с избягващ стил на привързаност “попада” във връзки, от които после иска да се отклещи като от капан. Комичното на танца на привързаностите е, че често той събира в един тандем хората с амбивалентен стил и тези с избягващ. 

И се получава романтичен дует, в който амбивалентният човек натяга избягващия за повече време заедно, вдига му скандали накъде е погледнал, пуска ревниви коментари за колегите, приятелите и актьорите от сериала, който гледат. А избягващият се опитва с каменно лице и неизчерпаем ресурс от хладнокръвие да тушира пожара и да отвоюва жизнено необходимото си парче автономност във връзката. 

Но не успява, защото колкото повече се дистанцира и затваря в себе си с цел да въдвори амбивалентния си партньор, толкова повече го нахъсва да тропа по затръшнатата врата на вниманието и интимността с посинели от усърдието юмруци. 

Сега, шегата настрана, след като вече я утилизирахме за целите на онагледяването. 

Жаден за любов, но му присяда 

Съществува още един непопулярен вид несигурна привързаност, за който сякаш по-малко е писано и на която по-малко е обръщано внимание. Това е дезорганизираната привързаност, която е съчетание между амбивалентна и избягваща привързаност. 

Какво означава това? Че личността преживява интимността и любовта като жадувани, но непоносими. От една страна този човек се стреми към осъществяването на близост, но от друга страна той е алергичен към нея. Ако амбивалентният индивид предимно се приближава, а избягващият основно се отдалечава, човекът с дезорганизирана привързаност хем върви към другия, хем бяга от него. 

Хронична и сложна дилема

Той може да има самосаботиращи поведения, които анулират възможността за качествена връзка и автентично свързване. Може да се държи провокативно и не в своя полза, за да тества другия - така той хем го привлича, хем го отблъсква, като създава за себе си и за отсрещния хронична и сложна дилема, характерна за явлението, наречено situationship (нещо като връзка, което не е връзка). 

Дезорганизираната привързаност създава филтър за автентичността и импулсивността. Човек сякаш през цялото време или се предпазва от отказа и укора на околните, или се стреми неразумно да се свърже с тях, без цензура и чувство за самосъхранение и критична оценка. 

Възможно е обектът на неговите чувства да е непостоянен в ума му - той е ту особено привлекателен и примамлив, жадуван във фантазията и непокорим в реалността, ту е дразнещ и отблъскващ, лош, нещедър и провалящ се в очите на своя наблюдател (и съдник). 

Достоен за всичкото обожание и недостоен за абсолютно нищо

Любовта и омразата се редуват в отношението, като се подправят с компенсаторни добрини, особено когато човек се чувства виновен, че е направил нещо лошо на другия. Възможно е да има жестове на рязко отдръпване и непредсказуеми афиширания на готовност за раздяла. 

Това се случва особено често, когато човекът с дезорганизирана привързаност усеща, че другият е извършил провинение и започва да го чувства като злонамерен, ненадежден, охладнял или необичащ. А себе си усеща едновременно като достоен за всичкото обожание (компенсаторна арогантност) и недостоен за абсолютно нищо (неоснователна самоомраза). 

Отговор на незнанието какво да очаквам 

Хората с дезорганизиран стил на привързаност често са отгледани от родител(и), които са предлагали усещане за подкрепа, одобрение и любов само от време на време, а не безусловно. По този начин детето се научава да не знае какво да очаква - ще бъда нацелуван и приет днес или ще срещна контрол, недоволство и подигравки? 

Основният грижещ се е както източникът на болката и тревожността, така и изворът на противоотровата за тази болка и тревожност. Такъв родител (или грижещ се) е мразен и жадуван. Едновременно е възприеман като приятел и като враг - непреодолимо любим, но и ненавистно ненадежден. 

Път към намаляване на тревогата и напрежението 

Хубавите новини са, че има такова нещо като отвоюван или спечелен сигурен стил на привързаност. Когато работим в посока на самоосъзнаване, ние можем да превърнем страховете си в наши приятели, да отработим старите травми, да затворим незавършените гещалти от миналото, да изградим нови модели на мислене, да увеличим емоционалното си благополучие, да изградим или затвърдим самочувствието си, и да бъдем … малко по-сигурно привързани.

С една звездичка: несигурните стилове имат прекрасни преимущества, с които сигурната привързаност по-рядко се откроява, но може да тревожат и измъчват своя собственик, така както сигурната привързаност не би го измъчвала. 

А когато целта ни е да намалим страданието, не гледаме кое е по-интересно, а кое е по-здравословно.