Интервюто е съкратено за яснота на читателя.
Катрин Джаксън: Здравейте, Габор. Вие сте лекар, писател, лектор на теми, свързани с травма и зависимости. Консултанти и психотерапевти се обръщат към Вас за отговори на въпросите, които възникват в техните кабинети. И все пак, Вие никога не сте преминали от медицината към психиатрията и нямате официално обучение в терапевтична модалност. Това така ли е?
Габор Мате: Никога не съм имал никакво официално обучение по терапия. Но не е и вярно да се каже, че „съм преминал границата“. Това предполага, че съществува някаква граница, а такава няма. Бях семеен лекар в продължение на 32 години. Повече от 12 години от тях се занимавах с лечение на зависимости. Открих, е, че в почти всички хронични физически заболявания има дълбоко вкоренени емоционални проблеми, свързани с целия живот на хората.
Моята медицинска практика беше в по-бедна част на Ванкувър, в Канада. Хората не можеха да си позволят частна терапия, а психиатрите, които им предлагаше здравната система по пътека, не умееха да извършват психотерапия. Затова аз започнах сам да разговарям с моите пациенти. Стори ми се, че имам някакъв талант за това, и по този начин развих своя собствен подход.
Работих и доста върху себе си. В средата на 40-те си години бях депресиран, нещастен в брака си, разочарован от това какъв родител съм. Имах бая работа да свърша върху самия себе си. От една страна се запознавах със затрудненията на моите пациенти, а от друга се опитвах да се справям с моите собствени проблеми. Тази кобинация от занятия ме накара да осъзная колко е важно да разговаряш с хората. Моята практическа работа беше моето обучение.
Катрин Джаксън: Вие сте изградили международна репутация в областта на травмата. Понякога се притеснявам, че в днешно време всяко проблематично психологическо състояние днес се приписва на травма. Няма ли риск по този начин хората, които нямат конкретна детска травма, да си помислят, че техните психически и емоционални страдания не са валидни? Какво считате за “травма” Вие и какво е нейното въздействие?
Габор Мате: Ако “травма” означава нещо ужасно, които се е случили в детството, то тогава е вярно, че не всеки човек е травматизиран. В списъка с такива ужасни неща спадат сексуалното и физическото насилие, неглижирането, емоционален тормоз, дисфункционалното родителство, загубата на родители, разводите, смъртта на близък човек. Но ако погледнем произхода на думата „травма“, тя просто означава „рана“ на гръцки. Травмата е някаква рана. Можем да възприемаме раната по два начина. Единият е, че тя не се лекува и всеки път, когато я докоснем, боли много. Или пък става дума за рана, която е зараснала, но е останал белег. А каква е природата на белезите? Те са вкоравени, обезчувствени и не могат да пораснат повече от това, което са.
Така че травмата не означава задължително тежка злоупотреба или загуба в миналото. Травмата е раната, която сте получили в развитието си, защото не сте били видени такива, каквито сте, не е имало разбиране към вашите нужди и не сте били утешавани, когато сте имали нужда от утеха. Това е много често срещано явление. Травмата може да бъде резултат просто от междуличностни търкания, които оставят белег върху психиката и тялото ви. И резултатът се появява на по-късен етап в живота.
Катрин Джаксън: Друг въпрос е, че трявмираният човек понякога се описва като жертва на живота. Това може да го лиши от сила по същия начин, по който го прави медицинската диагноза – казва му, че е болен и че се нуждае от експерт, който да го излекува. Не му ли позволява това да не поема отговорност за собствената си ситуация?
Габор Мате: Когато става въпрос за медицинско заболяване – например множествена склероза – аз не я виждам като някакъв чужд „организъм“, който по хитър начин е успял да се окаже в тялото ви. Аз виждам болестта я като проявление на целия ви живот. Травмата е процес, тя е част от живота ви, и разполагате със сечивата, с които да работите с нея. Травмата не е това, което ви се е случило, а това, което се е случило вътре във вас. Да осъзнаете, че сте преживели травма и че именно сега тя се проявява в живота ви, не ви лишава от сила. Напротив, това ви дава сила.
Думата за “изцеление” произлиза от англосаксонската дума за “цялостност”. Това е същността на травмата - тя е загуба на усещането за цялост. Така въздейства травмата, носейки както чувството, че сме отцепени, така и потенциала да се свържем отново. Правилното разбиране на травмата всъщност е: „Ето това се случи вътре в мен. То е с мен в настоящия момент и именно защото е с мен тук и сега, мога да направя нещо, за да го разреша.“
Катрин Джаксън: Каква е ролята на терапевта в това?
Габор Мате: Ако вие дойдете при мен и ми кажете: „Имам зависимост към еди какво си,“ бих могъл да ви кажа едно от следните три неща. Едното е, че имате генетично заболяване, което е мантрата в голяма част от медицинския свят. Или бих могъл да ви напомня: „Вие сте един глупак, правите лоши избори, нямате морал и ви липсва воля.“ Или да пробваме така: „Хм, какво прави тази зависимост за вас? Успокоява болката, така ли? А как се е появила тази болка? Какво ви се е случило? Как можем да ви помогнем да излекувате тази болка и да се справите с нея по начини, които не са саморазрушителни?“
Ролята на терапевта е да помогне на хората да видят връзката между травмата и начина, по който се чувстват - за да не се преживяват дефектни, лоши, глупави или болни. Вместо това те разбират, че начинът, по който функционират, всъщност е доста логичен отговор на това, което им се е случило.
Заедно терапевтът и пациентът работят върху това как са възникнали проблемните поведения и вярвания на пациента - и как заедно да укрепят и разраснат ресурсите.
Това е ролята на терапевтите – да държат точно огледало пред човека. И ако аз, като терапевт, ще бъда огледало за някого, това означава, че трябва самият аз да съм доста наясно със себе си. Защото никой не вижда добре като гледа в мръсно огледало. Тук много терапии се объркват. Много терапевти мислят, че могат да научат техники и методи и просто да ги прилагат, но не са си свършили вътрешната работа. Това важи особено силно за много психиатри, но също така и за немалко терапевти. Това е и причината терапията да има заслужено лоша слава.
Катрин Джаксън: Вие говорите много открито за собствения си живот и за това как стремежът ви да помагате на другите е подхранван от вашата собствена нужда от изцеление. Споменавате, че има такова нещо като „прибързано овладяване на симптомите“ - когато терапевтът не може да остане с болката на клиента, защото самият той не се е справил със своята собствена болка. Трябва ли „лечителят с неизлекувана рана“ да не практикува изобщо или такъв терапевт може да работи с раната или белега си, без това да навреди на работата с клиентите му?
Габор Мате: Ако бях чакал да бъда напълно изцелен, преди да се захвана за работа, сега с вас нямаше да водим този разговор! Нямаше да съм написал нито една книга, нямаше да съм провел нито едно обучение или нямаше да съм консултирал нито един пациент. Не можете да чакате подобно пълно изцеление, дори ако то е теоретично възможно. Но е необходимо да осъзнавате, че и вие вие имате рани и да продължавате да работите върху тях. Също, когато има блокаж в терапията, трябва да можете първо да потърсите причината в себе си - ако не го правите, можете да създадете много проблеми. Не става въпрос да чакате някакво съвършенство, а да бъдете бдителни към това как понякога в терапията се проявяват собствените ви рани.
Катрин Джаксън: Моделът, който използвате за работа с травмата, е „състрадателно изследване“. Можете ли да ни разкажете малко повече за това как работи той и какво се постига с приложението му?
Габор Мате: Години наред хората ми казваха, че трябва да преподавам метода, по който работя, а аз им отговарях: „Не мога да го преподавам, защото не съм го учил. Не съм го разработил съзнателно. Просто го правя.“ Накрая успяха да ме убедят и с взаимно усилие разработихме официално онлайн обучение, което в момента стотици хора от целия свят преминават. Така че трябваше да го нарека по някакъв начин. Не е като да съм седнал да създавам програма, наречена „състрадателно изследване“. Но изглеждаше, че това название пасва, защото става дума именно за изследване. И е състрадателно, защото напълно изключва всякакъв вид осъждане. Не е „Ти защо направи това?“, а „Хм, интересно ми е каква може да била причината да постъпиш точно така?“.
Този метод бързо достига до същността на проблема – бързо открива основния въпрос и подпомага човека да развие състрадание към самия себе си. Но методът сам по себе си не е същината. Основният въпрос е как подхождате към хората и как им помагате да разпознаят, че щом са развили този модел на поведение, то има някаква основателна причина за това – така са оцелели, така са се справили. Важно е да помогнете на хората да си зададат въпроса: „Все още ли ми помага това?“ Ако отговорът е „не“, тогава можете да разгледате как поведението се проявява в живота на човека и с какво друго поведение може да го смени той.Това е целта на състрадателното изследване.
Катрин Джаксън: Има много прилики с клиент-центрираната терапия – слушането, безусловното приемане, неосъждащото положително отношение – това, което вие наричате „присъствие с приемане“. Вие казвате: „Раната ни като човешки същества възниква във взаимоотношения, затова и изцелението може да се случи единствено в контекста на взаимоотношения.“ Всичко ли опира до взаимоотношенията? Няма ли място за техника в изцелението?
Габор Мате: Да, нараняването се е случило в някакво взаимоотношение, така че и изцелението в по-голямата си част трябва да се случи чрез взаимоотношение. Стивън Порджес казва: „Сигурност не означава да няма заплаха, а да има връзка.“ Това прилагам и аз в работата си със състрадателното изследване. Според изследванията качеството на самата терапевтична връзка е това, което прави терапията ефективна. Терапията не е хирургическа техника. Не е като да оперираме върху пациент в безсъзнание. Не правим терапия с хората докато те спят. Те може да са психологически несъзнателни за нещо, а аз правя така, че да ги събудя и да видят какво наистина се случва в момента. Но за да могат да се погледнат, те трябва да се чувстват сигурни. Само когато хората са в безопасност, може да започне техният естествен лечебен процес. Това е природата на живота – способността за изцеление може да се разгърне, само ако има сигурност.
Бих предпочел срещу мен да стои човек, който е в присъствие и проявява състрадание към мен и с когото се усещам свързан, отколкото терапевтът ми да е някой голям умник с всевъзможни прозрения и техники, но е откъснат от себе си и следователно неспособен да се свърже и с мен.
Може да се почувствате зле, когато видите наркоман, който си бие дозата на улицата, но ако не се интересувате от това, какво му се е случило, наистина не можете да му помогнете. Трябва да има желание за разбиране, което означава да се откажете от съденето и да разгледате какво се е случило с този човек. Това означава да отидете на следващото, по-дълбоко ниво.
Също така не можете да му помогнете на някого, ако не сте готови да разберете, че сте точно същите като него. Същите динамики текат и във вас, просто може би имате повече късмет.
На най-дълбокото ниво искате този човек да се срещне с истината за себе си. А истината боли. Това, че майка ви и баща ви не са ви обичали по начина, от който сте имали нужда, боли. Много хора прекарват целия си живот, бягайки от тази болка, включително чрез зависимости. Обществото ни е основано на бягане от болката чрез всякакви видове разсейване. Но ако аз се страхувам, че ще изпитате болка, аз не мога да ви помогна.
Целта на състраданието не е да помогнем на хората да избягат от болката. А за да им помогнем да се изправят срещу нея.
Някой може да каже: „О, но това ще нарани човека, ще го травмира допълнително.“ Не, няма. Травмата обикновено е възникнала в детството, именно докато хората се опитвали да отрекат болката си и да избягат от нея, защото не е имало кой да ги подкрепи. Целта на терапията не е да причинява болка умишлено. Но е нужно да разбирате, че когато я правите правилно, болката сама ще изплува. Ако това не се случи, всъщност не помагате на никого. В основата на състраданието е да не се страхувате, че хората ще изпитат болка.
Катрин Джаксън: Благодаря ви, Габор, за отделеното време.
Габор Мате: За мен беше удоволствие.
Източник: https://www.bacp.co.uk/bacp-journals/therapy-today/2020/september-2020/the-big-interview/
