Не може без Фройд 

През 80-те години на 19-ти век Фройд започва да приема за лечение чести случаи на хистерия. Обикновено това са жени с припадъци и пристъпи, подобни на епилепсия, които обаче нямат епилепсия. Понякога пациентите демонстрират зрителни проблеми без да имат медицински доказуеми основания. Или те са парализирани, без да имат никакъв проблем с нервите. 

Фройд започва да си задава онзи тип въпроси, върху които почива цялата съвременна психоанализа: как може някой едновременно да знае и да не знае? Какъв е смисълът на забравянето на ключови (и често травмиращи) преживявания? Как и кога тялото изразява онова, с което съзнанието сякаш отказва да се занимава? 

В работата си с хистерични случаи Фройд наблюдавал, че когато потиснатите (“неволно забравени”) спомени за ранна травма се завръщали с пълна сила, хистеричните увреждания изчезвали. Той нарекъл този процес “абреакция”. 

Фройд подхождал с уважение и изследователска дисциплина към тези жени, като онова, което е открил, е обогатило и задълбочило работата му както с емоционално увредените пациенти, така и с психично здравите. 

Хистрионният характер - интензивен, краен и драматичен 

Този материал няма за цел да се фокусира върху хистеричната невроза, а само мимоходом и с уважение маркира психоаналитичната история относно лечението на тези състояния. А темата тук ще е описанието на хистеричния (или хистрионен) характер. Някой може да се припознае или да направи аналогия с поведението на свои близък. 

Хистрионният типаж неизменно е някак театрален и водевилен. Той борави с излишество от хиперболи и често прави впечатление на позьор без задълбочени вътрешни преживявания - въпреки драматизираните пърформънси, с които човекът е известен сред онези, които го познават. 

Такива хора може никога да не са имали хистерични пристъпи, но цялото им поведение е пропито от една хистерична динамика. Те излъчват превъзбуда и другите се усещат “заляти” от тях. Особено когато нашите герои са в етап на преживяване на романтично стардание или някаква тревога, която не могат да потушат със силата на волята или с обикновени уверение, че “всичко е/ ще е наред”. 

Някой наблюдател (както и някои изследователи в областта) може да нарече тези личности “инфантилни”. Те се изказват крайно, не се страхуват и да е неподготвено. Но винаги със замах. Следят за знаци на незачитане, охладняване или отхвърляне и реагират с бурни старания да бъдат харесвани и желани. 

В добрите им дни техният събеседник се чувства забавляван и прелъстен. А в лошите им - обстрелян с тревожност и обвинения. 

Много, много добра или направо ужасна 

Едно стихче от статия по темата на Елизабет Зетцъл описва хистерионните хора така: “Когато беше добра, тя беше много, много добра, но когато беше лоша, беше ужасна.” 

Тези хора са интензивни, тревожни, енергични, интуитивно социални и реактивни. Техните проблеми винаги са отношенията - и поведението им в отношенията. Те могат да избухват невъздържано и да залеят с обвинения и обиди своя партньор, а след кратко време да станат отново чувствени, приемащи и съблазнителни. 

Истина е, че сякаш по магичен начин, хистрионните хора попадат на провокативни, интрузивни или манипулативни хора, които вещо натискат бутоните им. Плодотворна почва за бурни пререкания, преминати граници и драматични сдобрявания. 

Но също така е истина, че дори с по-кротки и незлонамерени личности те могат да демонстрират невъздържано поведение - състезателно, обсесивно, изискващо и самосаботиращо. 

От една криза в друга 

Те са привлечени от ситуации, които гарантират драма и крият риск. Отвън може (с право) да изглежда, че хистрионните характери са пристрастени към трудностите, редувани с победи, както и към вълнението. 

Тяхното собствено усещане, както и наблюденията на хора, които ги познават отдавна, може да се припокриват - те сякаш винаги минават от една криза в следващата, без междинен период за почивка или “скука”. 

Те не остават без конфликт и поне един значим опонент, с който да водят битки (а най-добре битки, редувани с меден месец на разбирателство и любов). Волатилността на отношенията се простира във всички сфери на живота - роднини, братя и сестри, гаджета, съпрузи, деца, колеги, съседи и така нататък. 

Заради високия градус на емоциите, техните реакции често изглеждат прекалени, а чувствата им - повърхностни. Сякаш могат да сменят радостна превъзбуда с нагнетена до бяло ярост за минути. И те могат и го правят. 

Това изтощава тях самите и околните - но отсъствието на високи пикове и резки спадове може да се усеща от хората с хистрионен характер като депресивно състояние на безветрие. “Нищо не ми се случва…”

Апетит за удоволствия и обожание 

Тези личности разбираемо се чувстват добре на позиции, които предполагат видимост и популярност. Актьорството е една от тях. Да са водещи е друга опция. Както и да се занимават с други видове артистични дейности, в които могат да бъдат в центъра на вниманието като лектори, фасилитатори и аниматори. 

Обикновено хистрионните хора имат силен апетит за интензивни преживявания и са хедонистично настроени. Ядене, еротични удоволствия, получаване на внимание и обожание - това са неща от жизненоважно значение за тези личности. 

Те имат богато въображение и размах в мисленето. Но им е трудно да храносмилат разстройващи преживявания (като неочаквани сблъсъци с важни за тях хора, изоставяне, предателство, загуби). 

Могат да заседнат в шока и да останат там в плен на непреработената емоция на ужас или болка, уж забравили откъде идва първичното чувство, но измъчвани от страховити фантазии, върху които нямат контрол или пристъпи на паника с неясна причина. 

Повече стабилност, хармония и лекота

Именно затова за хора с подобен характер е изключително полезна дългогодишната работа с психотерапевт, който специализира именно в тази сфера. 

С редовна работа и при добра работна връзка хистрионните хора могат осезаемо да подобрят емоционалната си регулация - да не се чувстват “заляти” от неочаквани емоции с неконтролируема сила, които сякаш ги блъскат отвън, а не се зараждат отвътре. 

Психотерапевтичната работа може да помогне на онези с хистрионен характер да подобрят самочувствието си, да се храносмилят тежките преживявания от миналото и да стабилизират отношенията си, като използват своята дарба за драматичност креативно и в своя полза, вместо безконтролно и в стил “след мен и потоп”. 

А това не е малко и не е без значение.