Транзакционният анализ се фокусира върху начина, по който хората общуват помежду си и се свързват със самите себе си. Той е мощен подход за себеопознаване, личностно развитие и професионално израстване, за запознаване с вътрешното дете и за неговото „излекуване“.

Една от силните страни на транзакционния анализ е, че той е едновременно теория на личността, теория на комуникацията и теория за функционирането Като психотерапевтична модалност се отнася до голяма вариация от личностни разстройства, психологически проблеми и проблеми във взаимоотношенията, в сферата на възпитанието, социалното включване, обучението в предучилищна, начална училищна възраст, в юношеството и зрялата възраст.

Пеленачетата, които продължително време не са били докосвани, могат да получат необратими увреждания на здравето и впоследствие да развият предразположение към съпътстващо заболяване. В действителност това означава, че така наречената емоционална депривация може да има фатални последици. Настъпва глад за дразнители, а най-предпочитаните форми на дразнители са тези, които предоставя физическата близост.

Сходно явление се наблюдава при зрели хора, които са изложени на сетивна депривация. В експериментите тази депривация може да причини краткотрайна психоза или най-малкото да породи временни психични смущения.

В миналото социалната и сетивната депривация е имала подобно въздействие върху лица, живели продължително време в условията на строг тъмничен затвор. Лишаването от свобода, съчетано с изолация, е едно от наказанията, от които се ужасяват дори затворници, привикнали към физическа бруталност.

От биологична гледна точка напълно вероятно е емоционалната и сетивната депривация да предизвикват или да подхранват органични промени. Когато ретикуларната активираща система на мозъчния ствол не се дразни достатъчно, в нервните клетки могат да настъпят дегенеративни изменения.

Това може да е вторичен ефект, дължащ се на лошо хранене, но самото недохранване може да е следствие от апатия – както при деца, страдащи от маразъм. Може да се допусне, че съществува биологична верига, която тръгва от емоционалната и сетивната депривация, минава през апатията и води до дегенеративни изменения, а понякога и смърт.

Гладът за дразнители е в зависимост с оцеляването на човешкия организъм, както е и гладът за храна не само в биологично, но и в психологично и социално отношение. Тъпченето с храна съответства на свръхстимулацията.

Проблемът е какво става, след като пеленачето се отдели от майката в процеса на нормалното развитие. Ако майката не гали гръбначният настъпва глад за дразнене и мозъка се сбръчква. Следователно, след като отмине периодът на тясна близост с майката, индивидът до края на живота си ще е изправен пред дилемата за оцеляването си.

От една страна на пътя се изпречват социалните, психологичните и биологичните сили, а от друга вечният стремеж за постигане на близост. В повечето случаи индивидът прави компромис. Научава се да живее с по-неуловими, дори символични форми на милувка, докато накрая и обикновеното кимване за поздрав до известна степен може да започне да изпълнява ролята на такава близост.

Това допускане на компромис може да получи различни наименования, например сублимация. Каквото и да е названието, резултатът е частична трансформация на детинския глад за дразнители в нещо, което може да се нарече глад за внимание.

Пред растящите усложнения, свързани с допускането на компромис, всеки човек започва да проявява все по-подчертан индивидуализъм в търсенето на внимание. Тези различия придават разнообразие на социалните взаимоотношения и определят съдбата на личността. На един киноактьор седмично може да са необходими стотици погалвания от анонимни и недиференцирани почитатели, за да не се сбръчка гръбначният му мозък, докато един учен може да бъде физически и душевно здрав само с едно погалване годишно, ако идва от уважаван учител.

Погалването може да се използва като обобщаващ термин за интимен физически контакт. На практика то може да приема различни форми. Някои хора буквално милват децата, други ги прегръщат и потупват, трети ги пощипват закачливо по бузките или ги перват с пръст по нослето. Тези действия имат свои аналози в разговора, така че по начина, по който един човек говори, може да се предвиди как ще се отнася към децата.

Ако значението на думата погалване се разшири, в разговорния език с нея може да се означи всяко действие, включващо отбелязването на нечие присъствие. Следователно едно погалване може да се употребява като основна единица за социално действие. Размяната на милувки съставлява своеобразна транзакция, която е единицата за социални взаимоотношения.

Всяко социално взаимоотношение, каквото и да е то, има биологично предимство пред липсата на взаимоотношение. Това е експериментално доказано с плъхове в забележителни опити в които физическата близост влияе благотворно не само върху физическото, умственото и емоционалното развитие, но и върху биохимичните процеси в мозъка и дори върху устойчивостта към левкемия.