Гаслайтингът (от англ. “gaslighting”) е форма на манипулация с много разклонения. Най-често потърпевшите от гаслайтинга са така сломени от регулярната манипулация и обвинения, че търсят вината в себе си, съмняват се в здравия си разум и жадуват да спечелят обратно благоразположението на манипулатора - само ако знаеха как да поправят себе си и да го зарадват, без да допускат грешка на всяка крачка. 

Тази форма на манипулация е типична за връзките, в които се упражняват контрол, изолация и насилие (независимо дали то е емоционално или физическо). 

За жертвите на гаслайтинг е изключително трудно да съзрат зловредния рутинен тормоз, защото манипулацията се редува със задълбочени разговори, нападките - с обгрижване, а след скандалите следват обещания за промяна и периоди на “меден месец”, в които всичко е “просто съвършено”. 

В тази статия ще разгледаме няколко от компонентите на гаслайтинга. Те рядко се случват поединично и изолирано. В повечето случаи палитрата от методи за манипулация включва всички изброени тук примери, както и допълнителни трикове за изкривяване на истината и контролиране на отсрещния човек. 

Отричане на реалността

Гаслайтингът се отличава с това, че не зачита фактите - нито такива, каквито обективно са (доколкото това е възможно), нито такива, каквито ние сме ги видели/ преживели. 

Ако майторът на гаслайтинга е казал нещо грубо и нараняващо, то той само се е шегувал. Ако е хванат на местопрестъплението, възмутено ни заявява, че си въобразяваме и се тревожим излишно. Както и че нарушаваме свободата му и вредим на отношенията с “параноята” си. 

Гаслайтърът се измъква от точното описание на събитията с лекотата на акробат, който преминава с подскоци от една греда на следващата - никога не можем да го “сгащим” или да го подведем под отговорност. От неговата позиция, която той яростно защитава, ние просто сме се объркали за това, което сме видели, разбрали, преживели и чули. 

Точно с тези маневри той ни кара да се съмняваме както в паметта си, така и в здравомислието си. Питаме се: А може би той в крайна сметка е прав? 

Омаловажаване на чувствата

Ако гаслайтърът ни засегне с някоя язвителна забележка (а той знае как да я направи изкусно), то ние излизаме докачливите, че не разбираме от шега. Ако пропусне важен ангажимент или не спази дадено обещание, ние сме обвинени, че прекаляваме с напомнянето. Притискайки го да поеме отговорност, в неговите очи ние всъщност проявяваме дребнавост, неуважение и контролиращо поведение към него. 

Когато дадем воля на чувствата си, с надеждата, че прямият разговор ще изясни недоразуменията и ще доведе до промени в отношението, гаслайтърът обявява емоциите ни за невалидни. Омаловажаването и осмиването на чувствата кара отсрещния човек да се чувства така, сякаш няма право на тях - някак излиза, че нашите емоции са това, което всъщност влошава отношенията и провокира разправиите, а не поведението на гаслайтъра. 

С една дума - ако можехме да понасяме безропотно и да не формулираме на глас усещанията си, то “всичко щеше да е наред”. 

Прехвърляне на вината

Гаслайтингът не позволява искрена дискусия на разочарованията и наранените чувства.

Къде отиде великодушието ни и умението да гледаме настрани от розовия слон? Ако нещо ни наранява или разгневява и го поставим на масата, то бързо ще се озовем от страната на виновния за случилото се. Кой повдигна изобщо темата и направи проблема? Ние. 

В момента, в който назовем чувствата си, предложим негативна обратна връзка или повдигнем темата за лошото отношение, ние всъщност се абонираме за погром. Получаваме речи за това колко сме тънкокожи, как вечно сме недоволни и нещо не ни е достатъчно и, разбира се, как целият проблем е в нашите реакции на “дреболии” - което влошава и застрашава отношенията. 

Непрестанна проекция 

В гаслайтинга обикновено присъства един объркващ и болезнен феномен. Тъй като манипулаторът не може да съзре и толерира в себе си определени черти, страхове, желания и поведения, той ги приписва на нас. 

Неговите недостатъци биват наложени върху отсрещния човек като ваденка, като той трябва да поеме проекцията и да се съгласи с нея. Гаслайтърът не пропуска да отбележи, че прави всичко това “само, защото много го е грижа за нас”. С една дума, проекциите му са един вид жест на прямота, обич и загриженост. 

Изумително е как гаслайтърът успява да убеди своя “събеседник” в провинения, които самият той допуска с изумителна честота и последователност. 

Ревността му прави нас задушаващи. Грубите му изказвания не съществуват, а напротив - ние го мачкаме с агресивни коментари. Той не лъже за щяло и нещяло - ние крием нещо и той винаги го е знаел! Веднага ни посочва неясно и абстрактно - ние извъртаме всичко и много пъти той ни е хващал в лъжи. 

Ако обаче поискаме доказателства, гаслайтърът ще завърти очи, все едно ни пощадява от неудобството да слушаме за излагациите си. След което ще превключи на следващата точка от атаката. 

Набеждаване за луд

С проекцията и оспорването на валидността на всяко наше наблюдение и чувство, манипулаторът постепенно и успешно ни лишава от усещането за здрав разум. 

Понеже на моменти той демонстрира огромна загриженост и ни се отдава ментално или физически в мимолетни мигове на всепоглъщаща близост, която не сме изпитвали преди, ние започваме да се чудим дали всъщност той не е прав? Може би ние сме неадекватните лоши хора в уравнението, а той е грижовният вестоносец, който ни информира за грешките и недостатъците ни с най-добри чувства? Един вид има очите да ни каже това, което другите не смеят, защото само той ни мисли доброто! 

По този начин гаслайтърът ни приканва да повярваме във версия на случващото се, която показва нас самите като дисфункционални хора, обичани от адекватен и обгрижващ партньор. Понякога той се държи строго и враждебно, само защото ние го изкарваме от кожата му, нали така? 

Ето така започваме да си представяме нещата от перспективата на манипулатора - и колкото и да се бунтуваме срещу манипулацията, ние й съдействате с това, че държим наум образа на грижовния любим, който само от време на време е строг и суров - с най-добри намерения. 

Условна любов 

Може би най-болезненият компонент на гаслайтинга е условната любов. Ако слушкаме и правим това, което той ни е казал, че иска и трябва, има похвали и помилване по главата. Има мило отношение и разбирателство, което идва като награда за послушанието ни. 

Докато не стъпим накриво. Тогава цялата любов се оттегля мигновено и ние биваме сринати от комфортната позиция на сродна душа до низините на измекярите, лъжците, комплексарите, неадекватниците и лигльовците (особено, ако заплачем). 

Правилата се пишат едностранно и се променят често. Това, което е било похвално вчера, днес е дразнещо и ненужно. Това, което до онзи ден е било немислимо, днес е повод за скандал, защото е пропуснато. Луфтовете за атака над разсъдъка ни са неизброими. И докато се държим за образа на добрия мистър Хайд, доктор Джекил ще продължава да ни измъчва “с най-добри намерения”. 

Какво помага

Гаслайтингът не е нещо, което се лекува с много любов или с времето. Раздялата не стартира процеса на преосмисляне и цялостната промяна на личността. Гаслайтингът е резултат от особен и зловреден вид отгледжане, в което обвиненията се редуват с похвали, без правилата за постигане на успех да са конкретни и ясни. 

Този вид ситуация създава определени ментални и поведенчески изкривявания, които неминуемо се изразяват в близките контакти на гаслайтъра - те са като татуировка върху личността, която той иска постоянно да прерисува върху някой друг. 

Единствено с дългосрочна терапия омагьосаният кръг на зловредни реакции може да бъде повлиян благоприятно и може би прекъснат, за да отстъпи място на нови, по-здравословни модели на свързване и общуване.