Фузия настъпва в отношенията тогава, когато границите на автономията се размият и контактът се превърне в зависимост. Хората, които изпитват тревога от усещането за откъснатост, обикновено “попадат” във фузии, в които по правило близостта е интензивна през цялото време, а автономността се тълкува като заплаха и нараняване. И затова е забранен плод.
Фузията може да настъпи между родител/и и дете (по-често майка и дъщеря), в групи, между приятели или в партньорска двойка.
Изходната точка за настъпването на фузия е недобрата диференциация - умението да се справяме с емоциите се по конструктивни и зрели начини и да изпитваме едно постоянно усещане за сила на собствената личност. Казано иначе, сила на Аз-а. Аз знам кой съм, усещам своите граници и ги заявявам и отстоявам, а настроението и състоянието ми не зависят от настроението и състоянието на отсрещния човек - нито аз нося отговорност за неговите усещания, нито той за моите.
Добрата диференциация на индивидите в отношенията не изключва възможността да споделяме или да изговаряме затрудненията, но в емоционално диференцираното свързване отсъстват страха от отдалечаването и загубата на другия, както и чувството, че той задава и управлява настроението ни със своите реакции и отношение.
Във фузията е обратното - доминира усещането, че всяко чувство води началото си от поведението на другия и следователно основен приоритет в общуването е поддържането на близостта, отдадеността, прозрачността и зависимостта. “Няма мърдане” е един удачен израз, с който можем да опишем фузията.
Хем е някак комфортно да се слеем с личността на някой друг и да се радваме на усещането за принадлежност и познатост, хем е задушаващо да дължим толкова много през цялото време и да не знаем къде започва единият и къде е личността на другия.
Интензивен контакт и усещане за слятост
Първите крачки във фузията се правят с наумяването, че другият е страхотен човек. Това важи в случаите, в които не говорим за фузията майка-дете, защото там опознавателният период е период на отглеждане на бебе, в който по презумпция съществува фузия, която е необходима за бебето и майката.
Но във фузиите от приятелски и романтичен порядък входът минава през оценката, че другият е невероятен партньор или приятел, много интересен, винаги на линия, с него се говори за всичко (и после за всичко ще се дължи обяснение) и винаги има интензивна подкрепа (и намеса) в моменти на трудност.
Сближаването започва чудесно и в един момент близостта така нараства, че започва да става задушаваща. Не винаги фузията е еднакво желана от двамата участници - в напредналите й стадии единият я налага, а другият безропотно я изтърпява. Но в началото сякаш и двамата не виждат нищо лошо в това да потънат в интензивни саморазкриващи разговори, да се информират кой къде се намира и какво прави и да си дават оценка и съвети за всичко.
В последствие същите тези носещи комфорт “жестове” се превръщат в машината за контрол и задължаване, с която фузията държи участниците в ненарушима симбиоза.
Опасните теми, от които пламва скандалът
Във всяка фузия има специфични теми, които повдигнат ли се - става като с клечката кибрит над вестници, накиснати в бензин. Всичко пламва. Емоционалната реактивност на участващите достига такъв интензитет, че никой не слуша другия, за да разбере нещо или да чуе отговор на въпрос, а за да съзре в казаното нова кукичка за атака.
Обикновено тези разправии са на тема лични отношения - кой какво е можел да направи, но не е; какво е направил, с което е изолирал, засегнал или уязвил другия; кой какъв е и кой кой е; кой какво очаква и какво не му е предоставено.
Често единият от участниците във фузията жадува да се освободи от примката на задушаващата близост, а другият, усещайки импулса за дистанциране, се разтревожва и започва с обвиненията и заплахите.
Този, който се опитва да преустанови фузията, рядко повдига темата за това, че другият с нещо го е наскърбил или засегнал, защото не дебне какво прави другият в негово име. А човекът, който по правило има нужда от фузията, за да функционира, сканира за поведения или изказвания, които установяват граници (и съответно дистанция) и се бори срещу тях с методите на сълзите, насаждането на вина, пледирането на безпомощност и осланянето на задължения (“Аз правя толкова много за теб, така че сега ми дължиш близост в замяна!”).
Висок таван за реакциите, нисък - за действията
Участниците сякаш негласно са се договорили да устояват на силни реакции, но решителните действия за немислими и забранени. Един зноен скандал подхранва фузията, защото след него обикновено следва сдобряването, неминуемо съпътствано с нови моменти на обещания, сливане и препоръчително поведение.
Обаче действията не се приемат така широкоскроено. Ако някой от участнците събере куража да направи нещо самостоятелно, без допитване до мнението на другия, то това бива третирано като жестоко предателство и проява на нелоялност.
Протестът срещу забраненото действие е мощен и често е успешен. Или желателното поведение се въвзстановява, или настъпва драматична раздяла - поелият на соло приключение участник бива изхвърлен с гръм и трясък от пределите на фузията, защото е нарушил нейната текстура с установяването на (здравословна) дистанция.
Разбира се, след тази проява на неразумно инакомислие, той може да се завърне в познатите окови на фузията - точно като битите кучета, които не искат да излязат от колибките си, дори когато са им махнали синджира и са освободени от тормоза. Ние, човешките същества, изпитваме непреодолима привързаност към познатото, дори то да ни разрушава.
Не можеш да се радваш, ако аз не се
И още един феномен, типичен за фузията. В нея има правило за демонстрирането на доволство от някакъв успех или на обикновено добро настроение: не се прави, ако и другият не се чувства по същия начин.
Преди изразяването на емоция, следва да се установи на каква вълна е другият, за да не се получи разминаване в настроенията. И изведнъж този, който е в приповдигнато настроение да се окаже неемпатичен и дори виновен за унилостта на любимия си човек. Ходенето на яйчени черупки и непрекъснатото настройване към това какво чувства другият, е основополагащо за фузията. Участниците трябва да се чувстват еднакво.
По този начин страданието и недоброто разположение на духа се превръщат във власт. Ако се чувствам зле, мога да те накарам да оставиш собствената си емоция настрана и да дойдеш да се погрижиш за мен. Защото първи и неотменен приоритет е обгрижването на този, който е “в беда”, а не свързването със собствените усещания и автентичното им изразяване.
За да се разплете една фузия са необходими както финес, така и упорство. Тези раплитания и резултатът от опитите могат да бъдат обезкуражаващи без подкрепата и съдействието на професионалист, който познава процеса и знае, че не зад всяка криза се крие истинска опасност. Затова той може да води процеса напред, независимо от това, че той протича болезнено.
В един момент, когато фузията е олекотена, а диференциацията увеличена, хората може и да успеят да се срещнат по нов начин, който не ги задушава и не ги поробва.
