Случвало ли ви се е да се чуствате така объркани и затормозени в общуването с близък човек, че да започнете да разказвате на трети за проблемите в общуването?
Когато напрежението във връзката нарастне нетърпимо, имаме нужда да включим още един “играч” в дуото. Обикновено той е в ролята на слушател и душеприказчик, като в “идеалния” вариант взима страна - по правило проявявайки повече разбиране към онзи, който му се изповядва, отколкото към онзи, за когото слуша.
Когато общуването с другия е станало невъзможно
Този процес се нарича триангулация. Неговата функция, отвъд общочовешката нужда за споделяне на проблеми, е да дренира насъбралото се напрежение между двама души. Най-често тези двама души са интимни партньори, а третият е или близък приятел на единия партньор, или е майка му. Човекът, който предприема въвличането на трети индиректен “помагач” във връзката, често е партньорът, който изпитва тревога поради намаляла близост, обезпокояваща тенденция в поведението на другия или страх, свързан с евентуална раздяла.
Обикновено тогава, когато се стига до “услугите” на третия, отношенията в двойката са се обтегнали дотолкова, че нормалният диалог за изясняване на проблемите е почти невъзможен, а възможността за изясняване е анулирана от бързата ескалация на “разговора” в пререкания, обвинения, ултиматуми и заплахи. Слушайки тези истории и проблеми, третият всъщност дренира напрежението в обезпокоения партньор, като дори може да увеличи усещането му за правота - с подкрепата си, разбирането и взимането на страна.
Възможни ползи от триангулацията
Проблемът на триангулирането е, че то не решава в дълбочина причината за дистанцията или недоволствата в двойката. Споделянето на тревогите, опасенията и недоволствата пред трети слушател намаляват напрежението в разтревожения партньор, което може да доведе до по-спокойно отношение у него. Това в някои случаи би способствало за възстановяването на интимността във връзката.
Ако единият партньор е твърде тревожен и нуждаещ се от внимание и потвърждения за обичта на другия, то той може с времето да стане твърде изискващ и притискащ, с което неминуемо да предизвика охладняването на другия. Ако подобно поведение е основната причина за раздалечаването на двойката, то споделянето пред трети човек, който умее да да съзре и назове проблемното поведение у споделящия, биха довели до положителен резултат. Притискащият партньор е “облекчен” и вразумен и в следствие на това започва да се държи по-спокойно и привлекателно с другия, а това предизвиква дистанциралия се партньор да се приближи отново.
Изместане на конфликта там, където не му е мястото
Но ако проблемът е друг, триангулацията може да тръгне по различен път. Ако душешриказчикът е майката на единия партньор, тя може да започне да се държи видимо подкрепящо се детето си и ограничаващо или укорително с партньора му. Тогава е възможно да възникне конфликт между майката и партньора на детето й, което често води до подобряване на интимните отношения в двойката. Враждебността се изнася навън от дуото, а отношенията стават по-стабилни. Триъгълникът обикновено носи повече стабилност от диадата. В този случай налице е класическият триъгълник, в който двойката се разбира добре, но отношенията с тъщата или свекървата са обтегнати (с хумористичен или трагичен привкус).
Най-нездравословният вариант на триангулация е този, в който единият родител триангулира детето. Тогава той му споделя недоволството си от другия родител, съзнателно или несъзнателно, насочвайки детето да заеме страната на гласно недоволния родител. Това може да доведе до още едно класическо трио - майката и детето са близки и се разбират, а бащата е дистанциран и изолиран.
Триангулации може да се наблюдават навсякъде, където има диадни взаимоотношения, в които единият се чувства разтревожен и иска да постигне или възстанови близостта, а другият е дистанциран, отдалечен, проблемен, потаен, променен и трудно достъпен. Често ни олеква, когато споделим недолството си с някого, особено когато се почувстваме подкрепени и разбрани от него. Но това не е най-ефективният начин за разрешаване на проблема в двойката.
Креативен подход за справянето с кризата
Понякога отношенията сякаш се променят и влошават, за да преминат през етап на наложителна промяна, която е била избягвана от страх. Но промяната трябва да настъпи, плавно или чрез криза, защото тя дава възможност на отношенията да се пречистят, озрелостят и дори да се заякчат от преживяното. Триангулацията, макар и да има облекчаващо действие, може да пречи на процеса на трансформация, чрез който връзката преминава от едно ниво на друго. А може и да измести конфликта, без да го разреши или метаболизира.
Затова, когато споделяме проблемите си в отношенията на трети, можем да помислим, дали не е най-печелившо за нас самите и връзката ни този трети да е експерт, например психолог, а не просто наш роднина, готов да чуе какво не е наред. По този начин си спестяваме създаването на мнение у приятелите и роднините ни по отношение на нашия партньор, което после може да ни се ще да не сме създавали. И на второ място, работим с проблема от различни ъгли и в дълбочина, което увеличава шансовете ни да го признаем, разберем и храносмелим - а с това и евентуално да запазим или дори развием и подобрим отношенията си.
Автор: психолог Александра Петрова
