Преди няколко дни с мен се свърза Димитър. Той ми разказа как разговорите с терапевт в платформата Native4Native са променили живота му към по-добро, след като се е чувствал угнетен и апатичен към окръжаващия го свят и собственото си съществуваване в него. Чухме се по телефона и прекарахме час и нещо в открит и сърдечен диалог за това как всъщност терапевтичният контакт има силата да върне на човек ... собствената му сила.

„Онлайн терапията ми е удобна.“

Дъщеря му, която се грижи за татко си, е искала да му помогне да преодолее тежък период. Така е открила платформата и му е пропоръчала да опита да сподели трудностите си с психолог и евентуално да намери решение на ситуацията си. Димитър ми споделя, че опцията да използва онлайн психологически услуги е улеснила решението му изобщо да започне работа с терапевт. Според него това, че има избор от психолози в списък е удобно, защото човек може да разгледа и да избере този професионалист, който му допада най-много. Според Димитър възможността да получи консултация от удобството на собствения си дом, без да пътува до някъде, създава комфорт. „21 век е, казва той, животът е модерен, през платформата сам избираш час и се чувате и виждате през телефона, за мен това беше голямо улеснение.“

„Поезията лекува.“

Димитър харесва Пловдив, „градът на Яворов“. Обича и поезията. Разказва ми как присяда на пейка до Марица, наслаждава се и мисли, понякога пише стихове. Писал е и преди, но не е запазил написаното. „ Споделям това, което чувствам - състоянието в което съм.“ Няколко седмици след започването на треапевтичните сесии, Димирът споделя, че желанието му за писане се е завърнало. Новите му стихотворения носят усещане за радост, за позитивизъм и благодарност към живота. Поезията лекува, казва Димитър, и четейки неговите стихове, аз му вярвам и се усмихвам по телефона.  

Димитър продължава да провежда консултации през платформата и вярва, че тяхното значение не е само в това, че са му помогнали да преодолее затруднението си, но и в това, че той иска непрестанно да подобрява качеството си на живот, а терапията му помага и го подкрепя да го стори.

„Седя си край реката сам. За тебе мисля. Но нерадвам се на тишината. Без теб съм сам . Тихо е. И знам това. Че тихо е в сърцето ми без теб. Без теб, без мен.“

 „Няма смисъл човек да слага маска и да се крие.“

Откакто е започнал да посещава терапия, Димитър разказва на приятелите си за своето преживяване и ползите от него, а те му отвръщат, че да, не е същият, но самите те имат съпротиви да се обърнат към професионалист. Сякаш ако го сторят, ще признаят, че имат нужда от помощ, която не е комплимент за здравето им, споделя ми той. Димитър вярва в обратното – че търсенето на подкрепа за емоционалното здраве е жизнеутвърждаващ жест към самия себе си.

Разказва ми как според него няма нещо обезпокоително в това човек да заяви гласно и уверено, че „ходи на психолог“ -  няма смиъсл да слага маска и да се крие. „Една част от хората ще го възприемат, други може да се изсмеят, но аз имам мой живот, и искам да си го живея както аз реша.“ Димитър ми казва, че каквото и да чувства и изживява един човек, подобрението идва, когато го сподели със света, отколкото ако продължи да се крие.

„Напредвам в това да бъда този, който искам да бъда.“

Като е бил в 6-ти клас, негов съученик му измисля прякора Пачимуто („защото“,от руски) - той е благодарен за това прозвище, с което е известен и до днес в различни български градове и села: „Като кажеш Пачимуто, от Бургас до София всички се сещат за кого става дума, а Димитровците са много.“

На въпроса ми какво се е променило при него откакто използва психолпогическите услуги на платформата Native4native, той отговаря: „Промяната е постепенна. Приятелите ми казват, че има много голяма разлика. Осъзнах много неща. Не бях този,който исках да бъда. В момента напредвам в това да бъда този, който искам да бъда.“

„Вече разбрах, че човек трябва да обича да излъчва любов, да излъчва щаслтиви чувства и хубави мисли.“ Когато види свой колега, приятел или познат, Димитър познава по физиономията, дали човекът е в затруднение и дали има нужда да сподели, за да се почувства по-добре. Насочва близките си да отидат на психолог, разпитва ги, иска да им помогне. „Дори аз да не се чувствам добре, пак мога да помогна, казва ми той. А хората като чуят за психолог, и се плашат.“

„Човек трябва и може да постигне живота, който иска.“

След като започва терапията си, Димитър осъзнава, че много отдавна е имал нужда от такива услуги, и затова ги препоръчва. „С платформата е много удобно, няма търсене, няма ходене по градове, разпитване, има избор, не се търси среда и препоръки. Платформата улеснява, щракаш си, избираш си, прочиташ рецензии, какво са специализирали хората, и после можеш сам да си избереш с кого да се чуеш, изборът е твой.“

С разговорите, които той провежда в терапия, Димитър започва да се чувства по-жив, по-заинтересован, по-енергичен и позитивен. „А напътствията и насоките, които получавам в терапия, ги доработвам. Преди за нищо нямах мнение, животът ми беше омръзнал, благодарение на г-жа Лазарова (неговият терапевт) разбрах, че всичко може да е по-добре и да има смисъл.“

Димитър ми казва, че колкото повече споделя , толкова по-добре се чувства. „Човек може да излезе от депресивното състояние, при мен има още какво да се работи, качествената промяна изисква време и лично участие. Отвреме навреме изпитвам меланхолия, но с воля, сила и насоки, се постига всичко. Човек трябва и може да постигне живота, който иска. Живял съм и по начин, по който стигнах до дъното. Очите ми се отвориха, сърцето ми, душата ми, съзнанието ми се отвори. Взех да обичам нещата, които едно време ме вдъхновяваха. Сега пак се появяват. Взех да обичам хората, работата си, живота. До преди 4 месеца живота ми беше на нула - не реагирах на нищо, най-малкият проблем ме ядосваше, дори някой да ме поздрави, това ме ядосваше. Черногледство и досада, ужас.“

„Един човек, който гледа света с други очи.“

По-млад негов приятел го подкрепил за това, че е решил да започне терапия. След няколко седмици терапевтична работа приятелят му отбелзял, че Димитър видимо се е променил, интересувайки се „Какво става с теб, ти не си оня, ти си друг?“. А Димитър отговарял: „Вие сте свикнали да гледате другия, а аз сега съм жив.“ И аз се интересувам в какво се изразява положителната промяна, а Димитър ми пояснява с охота: „Каквото и да ми кажеха преди, аз си мълчах, смеех се на думите, съгласявах се. Сега вече се заявявам, стоя си зад всяка дума, зная, че съм себе си, Димитър, аз съм си аз. Като кажа нещо, то е осмислено от няколко месеца, то си тежи на мястото и е казано точно в момента, в който трябва да го кажа.“

На края на нашия разговор Димитър ми казва, че според него очите издават 90% от чувствата на един човек. „Като видиш очите и лицето, само по тях може да се познае кой каква нужда има. Един човек с ярки очи, който е усмихват, върви бордо, изпънат – в този човек има живот. А в унилия, който може да е с най-хубавия и елегантен костюм, ама върви сгушен, намръщен замислен - какво като е с прекрасен костюм, като той пак е съсипан и угрижен, и най вероятно ще страда и най-вероятно не иска да си го признае, не иска да се занимава.“ Затова Димитър не се уморява да споделя своя опит с другите, надявайки се да помогне, на който може да помогне.

Това е един човек, който гледа света с други очи. Димитър ми казва, че иска това да е заглавието на този материал. И такова е то. Пожелаваме си приятна вече по телефона. И на двамата ни е било приятно да си поговорим. Затварям и продължавам да се усмихвам.

„С поглед към реката гледам Аз.

И мечтая в този час.

Гледам как реката си тече.

Тиха и спокойна е вече тя.

И изпълва с радост моята душа.

Мислите ми като нея тихи и спокойни.

Се редуват в моята глава.

За спокойствие едничко, за щастлив живот сега.

Знам , че пътят ми дотук

Всичко лошо той събира.

Но със воля и желание Аз ще продължа.

Затова текат си мисли.

Тихи и спокойни засега.

За живот щастлив и изпълнен с доброта.

Сам съм край реката, други няма.

И мечтая за деня.

В който ще сме с тебе двама.

И животът ще се възроди.

Щастие, доблест и любов.

Да се радваме със Теб.

И на пейката една

Две души ще се влеят като една .

Знай ще чакам Аз сега.

Ти да се решиш.

И живот със мен да споделиш.

Чакам те на пейката една, всяка нощ.

С душа отворена за Теб .

Ще чакам и Ти Благодаря.

Ще дойдеш Ти като в мойте мечти.

В живота ще сме двама -

Ти и Аз.

За това Благодаря.“

Димитър Пачемуто