Понякога с най-добри намерения развиваме привички, които са ни вършили работа еднократно, но превръщайки се в навик, започват да ни вредят. 

Например способността да си замълчим и да бъдем “по-големия човек” в спора може да ни спести ненужни пререкания, както и да подчертае нашето достойнство чрез великодушието и сдържаността. 

Повторен няколко пъти обаче, реверансът на отстъпването може да се превърне в склонност да се смаляваме пред исканията на околните и да поставяме себе си на второ място. Там, където уважението лека-полека отстъпва място на грубиянщини и използвачесто. 

Ето как една благородна постъпка, превърната в навик, може да ни навлече беди в отношенията.

А сега ще разгледаме две свойствени поведения, които ни отдалечават от радостта и удовлетворението. Навярно и те, досущ като примера със замълчаването по-горе, са се случили случайно един път и са “залепнали” - уж за да ни вършат работа, но всъщност затруднявайки живота ни и вгорчавайки връзките ни. 

1. Претупване 

Настоящата епоха ни притиска да действаме на задъхани обороти. Улисани в първоначалната превъзбуда от това колко сме ефективни, ние свикваме да се отнасяме към дейностите си като към пожари, които гасим. 

Всичко е спешно и всичко е по много. 

Все повече спираме да имаме занимания и вместо това започваме да се зариваме в задачи. Колкото повече отмятаме, толкова повече може да намалее удовлетворението ни не само от свършената, но и от добре свършената работа. 

С такъв ритъм на задъхано “тик-ване” на следващото нещо в графика, ние нямаме възможност да се потопим в процеса, да се отдадем с кеф на занятието си и да си напълним сърцето. Трудно е да бъдем занаятчии, ако бързаме с 200 през всеки детайл, предварително зачеркнат като безинтересен - защото ако му отделим внимание, ще загубим време. 

Ако временно живеем и работим на забързани обороти, може да си избачкаме всичко планувано по важен проект и да спрем - преди да са изгорели бушоните. Браво на нас, че можем да напрегнем мишци за постигането на целите си и да стиснем зъби, оставяйки удоволствията и почивката настрана по пътя към успеха.  

Но ако хронично предобряме с бързането, рискуваме (понякога без да усетим) да намразим работата си и да започнем да затъваме в усещане за безсмислие - колкото повече отмятаме, толкова повече идва, но каква беше целта? 

В допълнение към симптоматиката на рутинно хвърчащата личност се добавя и едно постоянно раздразнение към околните - чашата на такъв човек прелива от най-малкото нещо, защото просто няма никакво място за “още неща”. 

2. Преструване 

Според създателя на гещалттерапията, Фриц Пърлс, пътят към радостта, качествените отношения и самочувствието изисква да забележим своите преструвки, да осъзнаем ролите, които играем, както и да погледнем смело към забранените емоции, които сме потиснали и отрекли. 

В живота обаче понякога отсъстват условията, които да утвърдят дръзновението да сме себе си и да го превърнат в умение за автентичност. Заплашени от загуба на любовта, укори, наказания и присмех в детството и юношеството си, ние може да се научим да се срамуваме от своята спонтанност и да изградим приемлива маска, с която да се презентираме пред околните. 

Целта ни не е просто да извличаме ползи от приемането, а да си спестим болката на отхвърлянето чрез неодобрение или подигравка. 

Само че, когато прествуката ни стане свойствен маниер, може да се отдалечим дотолкова от искрените си нужди, хрумки и пориви, че да забравим какво всъщност сме се постарали да възпрем от изразяване тогава, когато за първи път сме сглобили и наложили маската върху лицето си.

В резултат на това възможно е да “запушим” своята креативност, която е свързана с автентичността и импулсивността.  

Друг вариант е да се окажем слуги в неравнопоставени отношения, които търпим в името на сигурността “да имаме някой” - естествено продължение в сюжета на неразбориите, причинени от липсата на усещане за лична стойност и умението да показваме кои сме ние с хубавото и лошото и да си казваме какво искаме и какво не. 

Тук е важно да отбележим, че преструвката може да се състои в маска на смирен и сервилен човек или в поддържането на ролята на суров грубиян. 

В единия случай човек може да се предпазва от отхвърляне чрез решението да потисне до изчезване агресивните си импулси и да служи, превръщайки се понякога в изтривалка и ратай за околните. 

А в другия пример личността можед да бяга от болката превантивно, като се налага на околните и ги доминира, превръщайки се в деспот, който другите избягват или не могат да заобичат пълнокръвно, защото постоянно ги порязва с нещо остро, което руши текстурата на отношенията. 

И в двата варианта ние се лишаваме от това да изразим автентична своя страна или характеристика, за да избегнем евентуалната болка от несигурното свързване с хората. Но преструвката има цена, която расте експоненциално на времето, прекарано в успешно поддържане на ролята. 

Изходът евентуално би могъл да е в това да ни се случи нещо разтърсващо, което да положи основите на преосмислянето на нашето преструванство и естественото решение да си позволим да дадем воля и на забранените части от себе си - под формата на чувства, поведения и нужди, не само с всичките им последици, но и с наградите, които носят.