На всички нас се случва да преминем през житейско събитие, което ни спохожда като болезнен шок, изразходва ресурсите ни за справяне моментално или често ни сварва абсолютно неподготвени за адекватна реакция и осъзнаване на случилото се.

Това може да е раздяла, загуба на работа или на близък човек, преминаваме през заболяване. Отключващото болката събитие варира по сила и съдържание за всеки и засяга хората по различен начин. Но едно е общото - има момент, в който не знаем какво да направим, за да излезем от цикъла на страдание и да си върнем силата за справяне със собствените си емоции, както и способността да се чувстваме живи.

Познаването на стадиите на тъгуването ни позволява да сме подготвени да ги изживеем с разбиране и с повече търпение и вяра, че след като процесът свърши, отново ще се чувстваме жизнени, трудоспособни и пълноценни. Една от стъпките, които могат да ни помогнат да преминем през страданието, е да позволим на превземащите ни чувства да намерят излаз навън, за да могат да се изразходват пълноценно и да ни донесат облекчението и възстановяването, които по време на самата криза изглеждат като оазис на 1000 км от нас, до който нямаме сили да стигнем пеша, а спешно трябва да го направим, защото ни е трудно да издържим всичко, което ни се случва, и да се съхраним.

Фазите на изтъгуване на загубата са наблюдавани и структурирани от психолози, работещи с хора с терминални диагнози. Съставен е 5-фазов модел. В последствие този механизъм на справяне с шока е пренесен към различни ситуации в живота, които ни носят усещане за обреченост, безпокойство и страдание. Нека ги разгледаме в последователността, в която са оригинално описани от разработчиците на тази теория.

Отричане

,,Това няма как да се случи на мен!”

Като защита срещу силата на първоначалния шок много хора прибягват до естествен механизъм за справяне, наричан от психолозите “отричане”. Подобно на инстинкта за самосъхранение, отричането не ни позволява да бъдем завладени от цялата вълна на болка и потрес, които предизвиква злополучното събитие, защото системата ни не би могла да го понесе наведнъж. Затова ние може да ,,замръзнем” във временно преживяване на неверие, отричайки, че най-лошото всъщност наистина се е случило и ние не сме успели да му повлияем или да го предотвратим.

Гняв

,,С какво заслужих това наказание...”

След известно време, необходимо за храносмилане на случилото се, отричането се пречупва пред напора на реалността и тогава настъпва усещането за незаслужена несправедливост, а ние изпитваме гняв и негодувание. Не можем да се примирим просто с това да изтърпим болката от загубата или несполуката, защото те се усещат като жестоко наказание, за което не намираме причината да плащаме толкова скъпо. Фазата на гнева е конструктивна с това, че ни изважда от замръзналостта на шока и ни позволява да започнем да изживяваме цикъла на тъгуване и приемане, през който преминават повечето процеси на загуба. 

Пазарене

,,Ако се боря или споря, ще го променя!”

Търсенето на отстъпки и пазаренето (със съдбата, лекарите, изоставящият ни партньор) е неизбежна последица от затруднението да приемем нещо, което ни носи болка и което се надяваме, че можем да променим стига да открием правилния ,,код”. Това е моментът, в който започваме да преговаряме наум възможните (и невъзможни!) варианти да отменим събитието, да го поправим или, както често под влиянието на страданието сме готови да сторим, да направим ,,каквото и да е”, стига истината да не е истина. В тази фаза ние може да убеждаваме околните в съществуването на непроверени по-добри варианти, да търсим и преговаряме наум възможности, които не сме взели предвид, и да се надяваме на чудо, което да отмени по магически начин присъдата на неприятното или съкрушаващо събитие.

Примирение

,,Това е краят.”

Често, когато едно събитие е настъпило и не може да бъде променено, след стадиите на отричане, гняв и пазарене, в които ние се борим за различен сценарий, настъпва примирението. Това означава, че рано или късно борбата ни срещу случилото се и неговите последици отстъпва място на омаломощението и предаването пред непреодолимостта на събитието. То е факт и ние нищо не можем да направим повече, след като най-вероятно вече сме опитали всичко. Примирението може да ни поведе надолу по спираловидната пътека на депресията, затова е много важно именно в този момент да потърсим помощта на терапевт, който да ни помогне да се справим по щадящ и лековит начин с чувствата си и да не изпаднем в хроничното униние, което е типично за депресията, която се може да се задълбочи и усложи без професионална и навременна подкрепа.

Приемане

,,Мисля, че мога да продължа живота си и така.”

Това е фазата, която хората имат предвид с израза ,,времето лекува всичко.” По-верният отговор е, че лечителят не е само времето, а завършването на процеса по изтъгуване, който може да протича, следвайки 5-те свои фази в хронологичния ред, даден тук, или в разменен ред.

За да олекотим процеса на тъгуване и да се свържем с ресурсуте си, които ще ни помогнат да се справим със случващото се, добре е да намерим да намерим доверен и търпелив събеседник, с когото да споделим често ирационалните и изключително силни емоции, които преживяваме. Това може да бъде наш приятел, партньор, роднина или терапевт, който да ни помогне да преминем през това, което изживяваме по внимателен и полезен за нас начин и да ни насочи към откриване на ресурсите, които сме забравили, че може да използваме, за да се справим.