В гещалттерапията има шест начина, по които взаимодействаме със света – някои от тях ни помагат да бъдем по-автентични, а други ни отдалечават от истинските ни преживявания. 

Наричат се стилове на контакт и обрисуват онова, което правим най-често и автоматично в общуването и свързването с другите. И как поради своята прекомерно честа употреба, то може всъщност да ни вреди. 

В настоящия материал ще използваме измислените герои Рада и Христо за измислени сценарии, които онагледяват всеки отделен стил на контакт - но засега ще разгледаме само четири от тях.  

1. Конфлуентност 🌊 (Пълно сливане с другия)

Не е ясно къде започва Христо и къде свършва Рада. Оказва се така, че и двамата обичат яйцата бъркани и рохко изпържени. Като в “Булката беглец”, и двамата в предходната си връзка са ги обичали в унисон с предпочитанията на бившия си партньор. На очи.  

Те двамата съобразяват извънредно графиците си един с друг, чуват се и си пишат по много пъти на ден, обръщат малко или никакво внимание на приятелите си и винаги биват засечени в компанията на другия. 

Проблемът е, че при такова плътно сдвояване, често другият човек става невидим - просто продължение на собствената личност. А усещането за суверенитет и идентичност намалява, така че да се впише безпроблемно в симбиотичността на едно ние-същество. 

Възможно е във връзката “Не” да е дума, която създава необяснимо и дълбоко напрежение, затова с времето и двамата се научават да преглъщат и крият своите “не”-та. Същото важи за разликите в настроението, успехите, несретите или нивата на енергия. Има някакво негласно изискване, че за да има мир, тези метрики следва да са (привидно) еднакви. 

Такъв вид стил на контакт може да изобилства от грижа и любезност, но спира растежа на личността и я обрича на зависимост, която хем й е жизнено важна, хем я задушава. 

2. Инторекция 🍽️ (Преглъщане без дъвкане)

Христо казва на Рада, че тя е твърде плаха в презентирането на идеите си и затова шефовете й и колегите й не вземат мнението й предвид и не й ръкопляскат за креативните решения. Вместо да поразпита Христо какво го е навело на това заключение, Рада със свито сърце и без да се замисли го “глътва”. 

Разбира се, че тя е плаха. В унисон с новоглътнатия интроект, Рада започва да се усеща колеблива и засрамена, забелязва, че гласът й твърде тих, а позата й е свита и отстъпчива. 

Плахостта започва да струи от визията и поведението й на талази, несравними с онова, което може чат-пат да се е забелязвало или усещало преди. Понеже безропотно е усвоила подаденото от Христо заключение за себе си, без да го изследва или да му се противопостави, тя всъщност се е “заразила” с плахост. 

Интроективният стил на общуване изглежда покорен и безкритичен. В него има нещо невинно и наивно, което дори без думи провъзгласява другите хора за ръководители, родители и старейшини, а себе си за дете, което може да ги следва. 

3. Проекция 🎥 (Погрешно съзиране на свои неща у другите)

Рада гледа как Христо 15 минути говори с братовчедка си по телефона. Това се случва за четвърти път тази седмица. Братовчедката иска да си купува нова кола и Христо, като по-вещ в сферата, я консултира какво “да” и какво “не”. 

Рада се чувства силно раздразнена - разговорът й се струва досаден за Христо и прекалено протяжен. 

Слушайки, Рада започва да усеща не само раздразнение към братовчедката и нейния казус с покупката на нова кола, но изпитва и възмущение към Христо, който не си “защитава границите” и оставя братовчедката да му “кудкудяка” на главата, дълго след като всъщност вече й е бил полезен в първите 5 минути. 

Как така няма куража да й се изрепчи и тя да го остави намира?!  

Истината е, че Рада всяка вечер вдига телефона на сестра си, която има да й разказва за турбулентната си връзка с нейния проблемен съпруг, а после за децата си и за клюките в офиса. Понякога сестрата вкарва и майка им в разговора и с това увеличава продължителността му двойно или тройно. 

Рада се чувства залята и влудена от тези редовни и празнословни обаждания, но не намира думите да каже на сестра си не просто да не й звъни всеки ден, а да не й звъни изобщо и по принцип, ако ще излива задъхани детайли насреща й, докато Рада мълчи 50 минути и само изхъмква по едно “Мхм” или “Хм”, за да покаже, че е още там. Но Рада не го прави. 

При проекцията нещо считано за “не добро” или проблемно, дори непоносимо в нас самите, бива изхвърлено навън и съзряно като чужда характеристика. Това може да е чувство, качество или склонност. То обикновено е несъзнателно отречено и се намира в сляпото петно на проектиращия човек. А от там удобно му подшушва какво да го възмути и подразни в другите. 

Колкото повече Рада отлага сервирането на истината пред сестра си, толкова повече тя ще съзира в чуждите разговори нещо прекалено и разгневяващо.  

4. Ретрофлексия 🔄 (Строг самоконтрол)

Рада и Христо са на изложба. Там има високи маси с някаква почерпка и вино за посетителите. Христо се отправя към една от масите с намерението да си щипне нещо за хапване, но в последния момент забелязва как на тази точно маса никой (още) не си е взел нищо от нещата за ядене пред себе си и се отказва да бъде първият или единственият ядящ на аванта. 

Той се изчервява на половинчатото си запътване към масата, прави се, че изпуска стотинка на земята и се навежда да я вземе, с надеждата това естествено да послужи за рестарт на курса му. 

Но навеждайки се да я вземе, Христо осъзнава, че всъщност така може да изглежда като бедняк, който гони някаква си стотинка на културно събитие. Червен като рак той се изправя сконфузно и припряно се отправя някъде настрани - без да е опитал хапките и без да е намерил стотинката. 

Ретрофлексията в начина ни на контакт със средата и хората означава, че ние имаме твърде ригиден самоконтрол. Преценяваме действията и изказванията си през очите и ушите на другите. Сдържаме импулсите си и се следим за грешки и изцепки. 

Ръководни постулати на поведението, управлявано и поробено от ретрофлексията, са изразите “трябва” и “не трябва”. А “какво биха казали хората” е отправна точка на съществуванието. С това цялата спонтанност е парирана, а усещането за неясен срам - подхранвано и увековечавано.  

Всеки от тези стилове на контакт има своята роля – понякога ни защитава, понякога ни ограничава. Ключът не е в това да ги избегнем, а да ги осъзнаем. Когато разбираме как общуваме със света, можем да избираме по-съзнателно кои граници да запазим и кои да преосмислим.

Има още два стила на контакт според гещалттерапията и това са дефлексията и еготизмът. Тях ще оставим за друг път, за да не превръщаме статията в многословен или репетитивен материал.