Да потиснем една емоция не е равносилно на това да я накараме да изчезне. Това, което се случва с потиснатите или отречени емоции, е че те просто се натъпкват навътре, така че да не си личат - за да избият по други начини след време. 

Когато човек не може да изразява гнева си открито, той може да стане подъл. По този начин хората, които преглъщат несъгласието си и се чувстват недостатъчно силни да влязат в конфликт, обикновено изглеждат хрисими, покорни и сервилни, докато прикритият гняв ги тласка към това да подливат вода на другите по “невидими начини”. Ето и някои от тях.

Бавене 

Така нареченото “туткане” е популярен механизъм за изравняване на точките при хората, които не могат да изразяват негодуванието и гнева си открито. Как работи бавенето? Когато се мотаем, а някой ни чака, ние го фрустрираме и изнервяме, без да се налага да декларираме гнева си към него - за минала, текуща или хронична ситуация.  

Бавещият се човек не е конфронтиращ и директно предизвикателен, но на едно несъзнавано ниво поведението му всъщност е проява на агресия към този, който наблюдава бавенето с нарастващо чувство на нетърпение. 

Разбира се, съществуват хора с вроден спокоен стил на извършване на дейности, в който са заложени внимание към детайла, хладнокръвие и класа. Но ако си представим един по натура спокоен човек и един туткащ се човек, който по природа не е бавен, може да разберем разликата между двете. 

Едното е начин на съществуване, а другото сечиво за влудяване на околните с цел да им се върне за казуси и ситуации, в които пасивно агресивният човек не е съумял да изкаже недоволство, да заяви границите си или конструктивно да декларира гнева си. 

Цупене 

Сърденето е естествена реакция към това, че отсрещният човек ни е разочаровал или е прескочил границите ни. Със сигурност не всяко сърдене може да се разглежда като проява на пасивна агресия. Чрез отказването на внимание, разговор и очен контакт с някого ние му показваме, че отношението може да бъде прекратено или паузирано, ако не настъпят промени или ако не се поднесе извинение за дадено действие или поведение. 

Цупенето е различно от сърденето. Много често цупенето не се предшества от нещо, което другият е направил или казал, а е реакция на безсилна фрустрация у този, който се цупи. Обикновено нещо в другия или ситуацията го кара да се чувства несигурен или незачетен и, за да намали вътрешната тревога и да прикрие здравословния си гняв, човекът започва да се цупи. 

Изведнъж започва да изглежда самовглъбен, охладнял, гледа пред себе си с умишлено втренчен поглед и отговаря с “нищо” на въпроса какво му има. Това поведение цели да накаже и контролира другия, но по пасивен начин - активният би бил конфронтация, спор, видна проява на недоволство или ревност, назоваване на случващото се и чувствата, както и категорично утвърждаване на границите. 

Но човекът, който се цупи, няма умението и навика да извърши никое от тези директни неща, затова започва пасивна и неясна провокация. За разлика от сърдещия се човек, който с поведението си не търси свързване, грижа и внимание, цупещият се човек ги изисква в големи количества, за които не желае да си признае. 

Дразнене

Понякога, когато не можем да си позволим да изразим яда си пълнокръвно, започваме да провокираме и дразним околните. Дразненето е много по-незабележим вид агресия от скандалджийството. Неговата неопределена злонамереност може да мине както за грешка на езика, така и за странно настроение - но не и за атака. 

Всъщност дразненето служи за задвижването на интересен процес. Когато човек е бесен, но не може дори да го почувства, камо ли да го изрази, някой друг “прихваща” тази емоция, защото бесният човек я проектира върху околните - и някой друг я изразява. 

Като дразни докато изкара някой от кожата му, пасивно агресивният човек се облекчава, защото когато влуденият човек избухне и се развика, неговият собствен гняв намира изражение и спира да го мъчи. Дразнителят е огнището на емоцията, а крещящият срещу него човек е коминът й. Единият изпитва чувството, но го отрича, а другият не го изпитва, но то му се предава и после се “изважда” от него, за да се постигне освобождение. 

Нечуване 

Още една форма на пасивна агресия е това да не си чул или да си забравил нещо, което или е повторено многократно, или - в идеалния вариант - е много важно за другия човек. Чрез забравянето на тази важна информация пасивно агресивният човек отрича нейната значимост и уж “без да иска” дори може да причини щети на другия със своето забравяне - особено ако от него се е искало да извърши нещо, свързано с информацията, която инцидентно е забравил. 

Друга форма на нечуването е да се говори върху отсрещния човек. Това е различно е от прекъсването, защото говоренето върху другия не отчита факта, че той продължава да се изказва, а продължава невъзмутимо (и често с приветливост и любезност), сякаш е нормално разговорът да тече симултантно на два гласа. Ако не говори върху другия, пасивно агресивният човек може да действа по друг начин - като отговори на въпрос или споделяне с нещо, което няма нищо общо с темата на отсрещния човек. Обикновено, като в примера за нечуването по-горе, удоволствието е по-голямо, ако темата или въпросът са важни за говорещия. 

Как да постъпим

Всички тези действия изглеждат невинни и уж ненарочни, но това рядко е така. Вярно за тях е единствено, че може да бъдат неосъзнати от пасивно агресивния човек - той не избира да ги направи чрез планиране, а те го сполитат неочаквано - когато известно време е преглъщал и тъпкал гнева си навътре. 

Един от начините да се справим с пасивно агресивните сценарии е да назовем случващото се. “Струва ми се, че си ми ядосан” може да нормализира емоцията в този, който си забранява да я изпитва и даже да даде началото на диалог по темата. Когато назоваваме случващото се (от собствената си перспектива), ние “каним” отреченото чувство, което се изразява пасивно, да бъде признато и усетено. 

Колкото по-често се случва това и с колкото повече уважение го правим, толкова по-голям е шансът другият човек да започне да изразява собственото си несъгласие, гняв, тревога или разочарование по видими и конструктивни начини, вместо с несъзнателни подли маневри.